Определение № 23600 от 24.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23600 гр. София, 24.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20251100512832 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от „Дженерали застраховане“ АД срещу Определение № 34459 от 19.08.2025г., постановено по гр. дело № 76770/2024г. по описа на СРС, 168-ми състав, с което е оставена без уважение молба на „Дженерали застраховане“ АД за изменение на Определение № 18190 от 22.04.2025г., постановено по гр. дело № 76770/2024г. по описа на СРС, 168-ми състав в частта за разноските.

В частната жалба са изложени съображения, че определението е незаконосъобразно.

Сочат, че от текста на определението от 18.02.2025г., с което делото било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, се установявало, че съдът бил уважил искането им за допускане на автотехническа експертиза и бил предоставил едноседмичен срок на страните да внесат определения депозит за изготвянето й. Било посочено, че определеното от съда вещо лице следвало да бъде уведомено за изготвяне на заключение по исканата експертиза едва след като бъдат представени доказателства за внасяне на депозит. Считат, че с невнасянето на определения от съда депозит били демонстрирали ясно и непротиворечиво отпадналия им интерес от доказателственото искане. Това било така, тъй като били влезли в преговори с ответника за извънсъдебно уреждане на спора. Поддържат, че съдът не само че не бил отменил определението си, а бил уведомил вещото лице за задължението му да изготви заключението. С молба от 05.03.2025г. били уведомили съда за стартиралите преговори. Твърдят, че независимо от полученото уведомление съдът бил възложил изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза, което намират за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Намират, че с оглед процесуалното им поведение разноските за експертизата следвало да бъдат изплатени от бюджета на съда. Искането към съда е да отмени определението от 19.08.2025г. и да измени определение от 22.04.2025г. в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на СРС сумата от 250 лева, определен депозит за вещо лице по допуснатата САТЕ.

1

Насрещната страна- ЗК „Лев Инс“ АД, не е подала становище по частната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди възраженията на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Производството по гр. дело № 76770/2024г. по описа на СРС, 168-ми състав е било образувано по исковата молба, подадена от „Дженерали застраховане“ АД срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

411 КЗ за признаване за установено, че дължи сумата от 2571,14 лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за период от 28.06.2024г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена Заповед № 22803 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 24.07.2024г. по ч.гр. дело № 39944/2024г. по описа на СРС, 168-ми състав.

С исковата молба е направено искане за допускане на съдебно-автотехническа експертиза със задачи, описани в нея.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ЗК „Лев инс“ АД, с който е оспорен предявения иск и е релевирано искане за поставяне на допълнителни задачи към САТЕ.

С Определение № 8332 от 18.02.2025г., в което е обективиран проектът за доклад по чл.

146 ГПК, съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните като е допуснал съдебно-автотехническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба и в отговора на исковата молба при депозит в общ размер от 500 лева, вносими по 250 лева от всяка страна в едноседмичен срок от връчването на определението. С горецитираното определение е назначен за вещо лице инж. Й.Д.Й. и е разпоредено същият да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит. В определението са вписани указания до страните, че ако не внесат определения депозит в указания срок, съдът ще отмени определението в частта, с която е допусната СТЕ по въпросите на съответната страна като вместо това ще остави без уважение това доказателствено искане.

На 20.02.2025г. е изпратен имейл до вещо лице Й. с препис от определението от 18.02.2025г., който е получен на същия ден.

На 04.03.2025г. е депозирана съдебно-автотехническа експертиза.

Препис от определението от 18.02.2025г. е получен от „Дженерали застраховане“ АД на 26.02.2025г., като с молба с вх. № 80519 от 06.03.2025г. /изпратена по куриер 05.03.2025г./, е поискано на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК производството по делото да бъде спряно по взаимно съгласие, тъй като са в процес на преговори с ответника за постигане на извънсъдебно споразумение за изплащане на претендираната сума.

С разпореждане от 12.03.2025г. съдът е разпоредил препис от молбата да се изпрати на насрещната страна за становище в едноседмичен срок.

На 19.03.2025г. е постъпила молба от ЗК „Лев инс“ АД, с която е поискано производството по делото да бъде спряно. Посочено е, че са в процес за постигане на извънсъдебно споразумение за плащане на претендираната сума.

2

С Определение № 13389 от 20.03.2025г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК.

С молба от 16.04.2025г., подадена от „Дженерали застраховане“ АД е поискано производството по делото да бъде възобновено на основание чл. 230 ГПК, както и е заявено, че на основание чл. 232 ГПК дружеството оттегля исковите си претенции поради погасяване на вземането от страна на ответника. Направено е искане да бъде прекратено производството по гр. дело № 76770/2024г. по описа на СРС, 168-ми състав.

С Определение № 18190 от 22.04.2025г. съдът е прекратил производството по делото поради оттегляне на иска и е осъдил „Дженерали застраховане“ АД и ЗК „Лев инс“ АД да заплатят по депозитната сметка на СРС на основание чл. 77, ал. 1 ГПК вр. чл. 78, ал. 9 ГПК сумите от по 250 лева всеки, представляващи депозит за вещо лице по допусната САТЕ.

В срока за обжалване на така постановеното определение е постъпила частна жалба от „Дженерали застраховане“ АД, имаща характер на молба по чл. 248 ГПК за изменение на определението в частта за разноските.

С Определение № 34459 от 19.08.2025г. СРС е приел, че вещото лице е положило труд и е изготвило заключение, поради което има право на възнаграждение, което следва да бъде понесено от страната, поискала назначаването му. С оглед на което съдът е оставил без уважение молбата на „Дженерали застраховане“ АД за изменение на определението от 22.04.2025г. в частта за разноските.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване по чл. 248, ал. 3 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на СРС, че жалбоподателят-ищец с поведението си е предизвикал извършаването на разноски за възнаграждение за вещо лице по допуснатата с определение от 18.02.2025г. автотехническа експертиза. Действително, искането за допускане на САТЕ е направено с исковата молба, подадена от „Дженерали застраховане“ АД, но видно от горецитираното определение е разпоредено да се уведоми вещото лице за допуснатата експертиза след внасяне на определения от съда депозит в предоставения срок. Горното съответства на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица съгласно която когато експертизата е назначена по искане на страни, които не са освободени от заплащане на разноски, възнаграждението се определя предварително с първоначален депозит, който се внася по сметка на органа, назначил експертизата. В този смисъл правилно СРС като орган по назначаването е приел, че вещото лице следва да бъде уведомено за възложената експертиза след като бъдат ангажирани доказателства за внесен депозит от страната, поискала доказателственото искане. Независимо от изричните указания на съда, непосредствено след постановяване на определението по чл. 140 ГПК, е уведомено вещото 3 лице Й., който без да е имал доказателства за внесен депозит е изготвил и депозирал експертиза по поставените му въпроси. На следващо място, следва да бъде посочено, че в предоставения от съда срок ищцовата страна е подала молба, с която е отправила искане по чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК да бъде спряно производството по взаимно съгласие поради водене на преговори с ответника за постигане на извънсъдебно споразумение за плащане на претендираната сума. Така вместо да представи доказателства за внесен депозит, ищецът ясно е посочил, че страните водят преговори за доброволно уреждане на спора. Горното обстоятелство е потвърдено от подадената от ответника молба от 19.03.2025г.

Предвид което въззивният съд не споделя изводите на СРС, че е налице недобросъвестно поведение на ищеца, респ. че същият е създал предпоставки за извършване на разноски, доколкото в предоставения едноседмичен срок ясно е заявил на съда, че страните целят постигане на извънсъдебно споразумение, което би изключило събирането на доказателства по делото. С оглед на гореизложеното единствената причина за изготвяне на заключението от страна на вещото лице е уведомяването му за допуснатата експертиза непосредствено след постановяване на определението от 18.02.2025г., без да са били внесени депозити от която и да е страните по делото. Настоящата съдебна инстанция не намира, че е налице нарушение на принципа за добросъвестност, регламентиран в чл. 3 ГПК, от страна на жалбоподателя. На първо място, това е така, доколкото искането за допускане на САТЕ е заявено с исковата молба предвид подаденото от ЗК „Лев Инс“ АД възражение по чл. 414 ГПК, с което е била оспорена издадената заповед по ч.гр. дело № 39944/2024г. по описа на СРС, 168-ми състав. Претенцията на ищеца е оспорена и с отговора на исковата молба. На следващо място непосредствено след постановяване на определението по чл. 140 ГПК и произнасянето по релевираните от страните доказателствени искания, ищецът е подал молба, с която е уведомил съда за наличието на нови обстоятелства, променящи процесуалното му поведение, а именно започването на преговори за постигане на извънсъдебно споразумение с ответника.

Предвид което съдът намира, че ищецът е упражнил добросъвестно процесуалните си права, доколкото причината за изготвяне на заключението е несвоевременното уведомяване на вещото лице Й. за допуснатата експертиза, без да са били налице доказателства за внесен депозит от страна на страните по делото. Горното обстоятелството не е в причинна връзка с процесуалното поведение на жалбоподателя и същият не следва да отговаря за разноските за изготвеното заключение.

Предвид гореизложеното частната жалба е основателна и следва да бъде уважена. В този смисъл следва да се отмени определението от 19.08.2025г., с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на „Дженерали застраховане“ АД за изменение на определение от 22.04.2025г. в частта за разноските и вместо него да се измени определението от 22.04.2025г. като се отмени в частта, с която „Дженерали застраховане“ АД са осъдени да заплатят по депозитната сметка на СРС на основание чл. 77 ГПК сумата от 250 лева, представляваща депозит за вещо лице по САТЕ.

Поради изложените съображения, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Определение № 34459 от 19.08.2025г., постановено по гр. дело № 76770/2024г. по описа на СРС, 168-ми състав, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на „Дженерали застраховане“ АД за изменение на Определение № 18190 от 22.04.2025г., постановено по гр. дело № 76770/2024г. по описа на СРС, 168-ми състав в частта за разноските, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: