Решение № 121 от 13.07.2026, Районен съд - Мадан
- Съд
- Районен съд - Мадан
- Дело
- Гражданско дело 195/2026
- Вид
- Решение № 121
- Подписан
- 13.07.2026
- Състав
- Димитър Иванов Стратиев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 ал. 1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 325, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 121 гр. гр.Мадан, 13.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20265430100195 по описа за 2026 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Д. В. З., ЕГН **********, адрес: гр. Р., ул. „********“ № *, вх.
*, ет. *, ап. **, чрез пълномощник адв. М. К. – САК, е предявил против Прокуратура на Р Б, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2500,00 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № ***/**** г. по описа на РУ- Ч., приключило с постановление на Районна прокуратура - С., ТО- М. от 24.07.2025 г. за прекратяване на производството поради това, че деянието не съставлява престъпление и сумата от 1 840,65 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото незаконно обвинение, изразяващи се в заплатени разходи за правна защита и правна помощ, както следва: – 2 700,00 лв. по платежно нареждане от 19.03.2025 г.; – 750,00 лв. по операционна бележка от 04.07.2025 г.; – 150,00 лв. по платежно нареждане от 30.07.2025 г., ведно със законната лихва върху сумите посочени по-горе, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, респективно от датата, която съдът приеме за начална, до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба е посочено, че на ****** г., около ***** ч., на път *** при км **** в община Ч., в посока гр. П. – гр. С., ищецът управлявайки собствения си лек автомобил „*******“, рег. № *******, е бил спрян за проверка от полицейски служители при РУ- Ч. към ОДМВР- С., при която е бил извършен полеви тест с техническо средство „*****“, отчетен като положителен за амфетамин, поради което му е бил издаден талон за медицинско изследване и е била взета кръвна проба. След този резултат и след последвалото образуване първоначално на бързо, а впоследствие на досъдебно 1 производство № ***/*** г. по описа на РУ – Ч., първоначалната химикотоксикологична експертиза на МИ- МВР, обективирана в Протокол № ******/******* от ***** г., е отчела наличие на амфетамин / метамфетамин.
Поради това с постановление от 20.02.2025 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и му била взета мярка за неотклонение „Подписка“. След оспорване на резултата от експертизата била назначена повторна химико-токсикологична експертиза във ВМА- С., обективирана в Протокол № *******/******г., която при прилагане на потвърдителни аналитични методи категорично не установила наличие на наркотични вещества и метаболити в кръвната проба на Д. З.. С оглед този резултат с постановление Районна прокуратура- С., ТО- М. от 24.07.2025 г., наказателното производство по ДП № ***/***г. е било прекратено, като е прието, че деянието не съставлява престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Ищецът търпял процесуалното качество на обвиняем за периода от 20.02.2025 г. до 24.07.2025 г. в продължение на повече от пет месеца, през който период спрямо него е била поддържана обвинителна теза за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. В този период - от момента, в който е придобил процесуалното качество на обвиняем до прекратяване на производството поради липса на престъпление той е преживял всички онези интензивни, лични, професионални и обществени последици, които законът свързва с незаконното обвинение. Сочи се, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Спрямо ищецът с постановление от 20.02.2025 г., е било повдигнато конкретно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, бил е поставен в процесуалното положение на обвиняем с приложена мярка за неотклонение „Подписка“, като впоследствие образуваното наказателно производство е било прекратено именно поради това, че извършеното деяние не е престъпление.
Тази хипотеза е изрично визирана от закона като основание за отговорност на държавата за всички преки и непосредствени вреди, причинени от незаконното обвинение, като незаконността на обвинението се извежда от самия краен резултат на наказателното производство прекратено от прокуратурата, поради това че деянието не съставлява престъпление, което обуславя повдигнатото спрямо ищеца обвинение като незаконно в смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и отговорността на държавата следва да се реализира в процеса чрез Прокуратурата на Р Б като надлежен ответник, което се поражда пряко от този краен изход на наказателното производство. Същевременно именно в рамките на това незаконно обвинение и на развилото се срещу ищеца наказателно преследване се намира правопораждащият факт, от който произтича правото му да търси обезщетение за всички онези имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от поставянето му в положението на обвиняем, от приложената спрямо него мярка за неотклонение и от поддържаната за определен период обвинителна теза, впоследствие оказала се неоснователна. Ищецът твърди, че в резултат на незаконното обвинение е претърпял имуществени вреди в общ размер на 1 840,65 EUR /3600,00 лв./, представляващи реално извършени и действително заплатени разходи за правна защита и правна помощ във връзка с отбраната му срещу повдигнатото обвинение, срещу предприетите спрямо него процесуални действия и срещу цялостната необходимост да организира компетентна защита по наказателното производство. Позовава се на 2
Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ВКС, според което заплатеното от обвиняемия адвокатско възнаграждение в наказателното производство е имуществена вреда и подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Посочва, че е заплатил: 2 700,00 лв. по платежно нареждане от 19.03.2025 г. с основание „ДПЗС/Адвокатски услуги“, извършено в полза на С. П.; 750,00 лв. по операционна бележка от 04.07.2025 г. с основание „адвокатски услуги – ДПЗС“; 150,00 лв. по платежно нареждане от 30.07.2025 г. с основание „Консултация (Д. З.)“, извършено в полза на ЕАД С. П. Тези разходи не били случайни или косвени, а са закономерно и непосредствено следствие от факта, че ищецът бил поставен в положението на обвиняем по наказателно дело, по което е било необходимо да организира адвокатска защита, да реагира на първоначалната експертиза, да настоява за повторно изследване, да защитава доброто си име и процесуалните си права и да осъществява пълноценна защита в хода на наказателното производство, приключило впоследствие с прекратяване поради това, че деянието не съставлява престъпление. Първите две плащания били като възнаграждение за адвокатска дейност по досъдебното производство, а третото – като разход за правна консултация на ищеца във връзка с последиците от воденото срещу него наказателно производство и защитата на правата му след развитието по делото.
Претендираните суми не били прекомерни с оглед характера на обвинението по чл. 343б, ал. 3 НК, необходимостта от активна и навременна защита в хода на досъдебното производство, оспорването на първоначалната експертиза, необходимостта от иницииране и поддържане на искане за повторно химико токсикологично изследване, както и с оглед цялостния обем на извършената правна работа по защитата на ищеца в производство, по което той е бил изложен на реален риск от неблагоприятен наказателноправен изход, поради което ищецът счита, че сумите следва да бъдат присъдени изцяло като имуществени вреди от незаконното обвинение, тъй като представляват пряка и непосредствена последица от същото. Незаконното обвинение го засегнало дълбоко и продължително в личен, професионален и социален план, поставило го в положението не просто на лице, спрямо което се извършва процесуална проверка, а на човек, официално обвинен в престъпление, свързано с управление след употреба на наркотични вещества - обвинение, което по естеството си носи особено силен морален, репутационен и обществено стигматизиращ заряд, още повече когато е насочено срещу лице, чиято професия е пряко свързана с управлението на моторни превозни средства. Ищецът е професионален шофьор и именно поради това повдигането и поддържането на обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК е имало за него многократно по-тежък психологически и социален ефект от обичайния, тъй като поставило под съмнение не само поведението му в конкретен момент, но и професионалната му идентичност, годността му да упражнява занятието си и доверието, което работодатели, близки и познати имат към него като човек, чийто трудов и житейски профил е свързан с шофиране и транспортна дейност. Обвинението било пряка атака срещу неговото име, професионална стойност и обществен образ, в сферата, в която той изгражда трудовата си реализация и от която черпи обществено и лично самочувствие и в това се състои по-тежкият от обичайния морален ефект на обвинението - не просто в страха от наказателното производство само по себе си, а в обстоятелството, че то го представя пред околните именно като човек, 3 злоупотребил с доверие в най-съществената за живота и професията му сфера.
През периода, в който ищецът е имал качеството на обвиняем и спрямо него е била взета мярка „подписка“, той е живял с траен и основателен страх от неблагоприятен наказателноправен изход, включително осъждане, от трайно засягане на бъдещата му професионална реализация и от това да бъде възприеман като лице, употребило наркотични вещества и управлявало автомобил в такова състояние, както и от възможността тази стигма да остане трайно прикрепена към името му, независимо от истината, като твърди, че този страх не е бил хипотетичен, а напълно реален, защото срещу него действително е било повдигнато обвинение, а наказателното производство е достигнало до етап, в който той е бил длъжен да търпи качеството на обвиняем и всички присъщи на това положение тревоги, напрежение, несигурност и унижение. Макар взетата мярка за неотклонение да е била „подписка“, а не по-тежка форма на процесуална принуда, нейното значение в конкретния случай не следва да се подценява, доколкото тя е представлявала официален израз на вече развита наказателна репресия срещу него и е засилвала усещането му, че е поставен под наказателно подозрение и под заплахата от неблагоприятно развитие на делото. Наред с това той е бил принуден да обяснява пред близки, познати и хора от професионалната си среда защо е обвинен именно в такова престъпление, защо срещу него се води наказателно производство и защо името му се свързва с употреба на наркотични вещества, при положение че впоследствие повторната експертиза категорично е установила липса на такива вещества в кръвната му проба. Това е породило у него срам, чувство за накърнено достойнство, напрежение в общуването с околните, видимо притеснение при контакти с хора от обкръжението му, отдръпване от обичайните социални взаимодействия, затваряне в себе си и трайна тревожност, надхвърлящи далеч обичайното неудобство от едно формално процесуално участие в наказателно производство. В настоящото производство не се претендирали като неимуществени вреди последиците от самите принудителни административни мерки по ЗДвП, а онези самостоятелни морални, психологически и репутационни вреди, които произтичат именно от незаконното обвинение, от процесуалното положение на ищеца като обвиняем, от взетата спрямо него мярка за неотклонение и от поддържането за определен период на обвинителна теза, впоследствие оказала се несъответна на действителното фактическо положение. Вредата не се свеждала до житейските неудобства от административното ограничаване, а до самостоятелното накърняване на личното достойнство, общественото име и вътрешното спокойствие на ищеца като човек, официално поставен под наказателно обвинение за деяние, което впоследствие е признато за несъставомерно. С оглед характера на обвинението, обстоятелството, че ищецът търпял процесуалното качество на обвиняем най-малко за периода от 20.02.2025 г. до 24.07.2025 г., повече от пет месеца, взетата спрямо него мярка за неотклонение, интензитета и продължителността на преживените притеснения, страх, срам и социално напрежение, отражението върху неговото лично достойнство, обществен образ и професионална идентичност като лице, чийто трудов и житейски профил е пряко свързан с управлението на МПС, както и необходимостта да организира и осъществи активна защита в хода на наказателното производство, приключило с прекратяване поради липса на престъпление, 4 справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на 2 500,00 EUR / 4 889,58 лв. Сочи се също, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ между незаконното обвинение и всички претендирани в настоящото производство вреди. Привличането на ищеца като обвиняем с постановление от 20.02.2025 г., вземането спрямо него на мярка за неотклонение „Подписка“, поддържането за период от повече от пет месеца на наказателното преследване срещу него и последвалото прекратяване на производството на 24.07.2025 г. поради това, че деянието не съставлява престъпление, са породили както необходимостта от заплащане на правна защита, така и описаните по-горе неимуществени вреди – страх, напрежение, срам, социално неудобство и репутационно накърняване, предвид професионалната идентичност на ищеца като лице, чието име, трудова реализация и обществен образ са пряко свързани с управлението на моторни превозни средства. В настоящия процес ищецът претендирал единствено онези вреди, които са резултат именно от незаконното обвинение и от наказателното преследване и процесуалните последици от него, без да смесва този вредоносен резултат с вредите от административните мерки по ЗДвП, поради което настоящият иск не дублирал и не припокривал иска срещу ОДМВР, а е насочен към друг деликтен източник - незаконното обвинение, самостоятелно уредено в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Наличието на други фактически последици, настъпили в този период, не прекъсва причинната връзка, а само показва реалния обхват на увреждането, като защитните разходи не биха били извършени, ако той ищецът не е бил привлечен като обвиняем и не е бил принуден да организира защита срещу повдигнатото обвинение, срещу процесуалните действия по досъдебното производство и във връзка с оспорването на първоначалната експертиза и искането за повторно изследване, както и душевните страдания не биха настъпили в този вид и интензитет, ако спрямо него не беше поддържано обвинение за престъпление с толкова тежък обществен и професионален отзвук, а накърняването на доброто му име не би се проявило в този обем, ако прокуратурата не е развила обвинителна теза, впоследствие оказала се неоснователна. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Моли и за присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.