Решение № 3065 от 25.04.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

Номер 24.04.2019г. гр.София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

ПАВЕЛ ПАНОВ при участието на секретар Антония Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 15907 по описа за 2018г., взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 25.07.2018г., гр.д.8020/18г., СРС, 85 с-в осъжда С.О.да заплати на ЗД „Е.“ АД сумата 1 247.23 лв. - заплатено застрахователно обезщетение по щета № **********/2016г., ведно със законна лихва от 02.02.2018г., сумата 106.92 лв. - лихва за забава през периода 30.03.201 г. - 31.01.2018г. и сумата 753.37 лева – разноски, като отхвърля молбата на С.О.за разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по исковете Столична община. Счита за недоказано съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и увредения собственик. Не се установява механизмът на ПТП и причинно-следствената му връзка с вредите. Протоколът за ПТП е неясен и непълен относно цялата пътна обстановка, липсва снимков материал. Произшествието не е извършено в присъствие на актосъставителя. Свидетел не установява оспорения механизъм. Последният не може да се доказва чрез САТЕ. Не се установява доколко водачът на автомобила е в състояние да възприеме и избегне пропадането в дупка на пътя, с оглед въздействие на алкохол, наркотик или друго упойващо вещество. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

Въззиваемият – ответникът по иска ЗД „Е.” АД оспорва жалбата.

Софийският градски съд,

ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Протокол за ПТП № 1653437/19.10.2016г., подписан от мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР София и от водача на увредения автомобил, съдържа вписване за представената от водача, полица по застраховка „Каско”, сключена с ответника ЗД „Е.” АД и валидна към момента на заастрахователното събитие. В частта, с която длъжностното лице удостоверява представянето на застрахователния документ и неговото съдържание, протоколът обективира официално удостоверително изявление по чл.179, ал.1 ГПК за валидно застрахователно правоотношение.

Протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствени сила на официален свидетелстващ документ относно механизма на ПТП и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди.

В тази част протоколът не обективира изявления на длъжностното лице -актосъставителя относно факти, извършени пред него по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, а само доказва какви изявления за механизма на ПТП прави пред него участникът в пътния инцидент. Като се има предвид, че участникът изтъква пред актосъставителя изгодни за себе си факти, завареното положение на автомобила от актосъставителя не е достатъчно за установяване на цялостния механизъм на пътния инцидент. При оспорване, в тежест на ищеца е установяването на тези положителни и изгодни за него факти, съобразно чл.154, ал.1 ГПК, в какъвто смисъл е разпределена доказателствената тежест със съдебния доклад. В случая, не е разпитан свидетел в тази насока. Съдебно-автотехническа експертиза, с която се установява причинна връзка между механизъм и вреди, е изготвена единствено въз основа на данните от протокола на ПТП.

Независимо от това, с оглед преценката за точния механизъм на пътния инцидент, следва да се съобрази схемата в протокола относно очертанието и разположението на увреждащата пътна неравност. Схемата към протоколът за ПТП съдържа достатъчно ясно и пълно описание на възприетото от актосъставителя при посещението на място. Въпреки липсата на снимков материал, схемата очертава спорния участък от дясната пътна лента по ул. „Бял равнец“ № 5 в гр.София, кв. „Княжево“, заета в по-голямата си средна част от необезопасена дупка и намиращият се непосредствено пред нея увреден автомобил, т.е. съдържа достатъчна информация за релевантните за спора факти, включително за пътната обстановка. В тази част, протоколът отразява непосредствените констатации при огледа на актосъставителя, поради което се ползва с материалната доказателствена сила на официалното свидетелстващо изявление, необорено от ответника.

От схемата е видно, че пътната неравност заема значителна част от ширината на пътната лента, като не е нарочно обозначена и обезопасена. Даже и при допустима и подходяща скорост, сух терен и ясно време, преодоляването й чрез рязко намаляване, спиране или заобикаляне, във всички случаи би довело до рисково поведение на пътя, чрез създаване на опасност за сблъсък съответно или с движещите се МПС-та непосредствено след увредения автомобил, или съответно с тези от съседната лява пътна лента за насрещно движение. Ответникът не установява конкретни усложнения в пътната обстановка, които да налагат движение с по-ниска съобразена скорост по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП. Именно размерът и разположението на неравността, както и липсата на необходимата предупредителна сигнализация, представляват условие, без което вредата не би настъпила при нормално стечение на обстоятелствата. В тази връзка, следва да се кредитира заключението на САТЕ за съществуване на пряка причинно-следствена връзка между механизма на произшествието, настъпило на посочения адрес, и настъпилите вреди.

Изцяло в тежест на ответника, съобразно чл.154, ал.1 ГПК, е да докаже правоизключващите си възражения, доколко водачът на автомобила е в състояние да възприеме и избегне пропадането в дупка на пътя, с оглед евентуално въздействие на алкохол, наркотик, умора, техническа неизправност на автомобила, лоша метереологична или пътна обстановка, дали действа при груба небрежност или умисъл. Подобно успешно доказване не е проведено.

В САТЕ, размерът на обезщетението от 1 247.23 лв. е определен на база средствата за нови части, материали и труд по средни пазарни цени към момента на събитието, необходими за отстраняване на вредите по МПС. Стойността на обезщетението е по действителни пазарни цени, поради което исковете с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД са изцяло основателни.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция не претендира и не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.07.2018г., гр.д.8020/18г., СРС, 85 с-в.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.