Решение № 1518 от 21.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1518 гр. Варна, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110109467 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. Т. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, *********** срещу "***********" АД ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: бул. ***********, действащо чрез ****************.

По делото като лице помагач на страна на ответника е привлечено „***********“ ЕООД, което в предоставения му срок за отговор не е изразил такъв.

Предявен е установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че В. Т. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, *********** не дължи на "***********" АД ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: бул. ***********, сумата от 2430,25 евро (4753.16 лв.), представляващи задължения във връзка с Договор за кредит №***********/***********г. сключен между В. Т. В. и „***********“ ЕООД.

В искова молба са изложени следните твърдения:

На *********** г. между ищеца и „***********“ ЕООД бил сключен Договор за кредит с №*********** за сумата от 4,000.00 лв., като към него, съгласно чл. 5 от Договора за заем бил сключен и договор за гаранция с 1

***********, за предоставянето на която гаранция ищецът дължал 4,040 лв. възнаграждение на гаранта.

Поради просрочия на погасителните вноски кредиторът продал с цесия задължението на ответното дружество – „***********“ АД.

На 15.07.2025 г. Ищецът бил уведомен от представител на ответното дружество за извършена цесия и за претенцията му в размер на 4,753.15 лв. като задължение по договора за кредит и гаранция.

Твърди, че исканата сума била недължима, тъй като договорът за кредит бил недействителен, като неотговарящ на разпоредбите на ЗПК.

Възнаграждението по договора за заем не е отчетено в ГПР. ГПР бил неточно посочен, което водело до недействителност на договора.

Към момента на подаване на исковата молба ищецът заплатил сума в общ размер на 5,124 лв. на първоначалния кредитор преди уведомлението за извършена цесия.

На тези твърдения се иска уважаване на иска, присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника В него се заявява, че предявения иск е допустим, но неоснователен.

Признава, че между ищеца и „***********“ ЕООД е сключен договор за кредит № ********************** г. за период от 18 месеца, като кредитополучателят е получил главница в размер на 4000 лв. и е следвало сумата да бъде върната ведно с уговорената в договора възнаградителна лихва в размер на 1,400.00 лв. при лихвен процент 35.00% за срока на договора.

Признава, че на 01.04.2025г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложение към същия между "***********" и заявителя, по силата на които всички вземания на гаранта били прехвърлени на ответника. „***********“ АД било упълномощено от цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.

Заявява, че ответникът е кредитор на ищеца по процесния договор за кредит въз основа на извършената цесия.

Заявява, че процесния договор за кредит бил действителен. Заявява, че размерът на договорната лихва не бил ограничен по закон. ГПР по договорът бил съобразен с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

2

Кредитополучателят можел да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител) предложен от Кредитора или свои поръчител, за да обезпечи задълженията си по кредита. Сключването на договор за гаранция от Кредитополучателя не било задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличавал възможностите на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от Кредитора условия.

Договорът за гаранция бил допълнителна възмездна услуга представляваща отделно облигационно отношение с трето лице, което лице било различно от Кредитора.

Ако Кредитополучателят изберял да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от Кредитора, за очакваните разходи Кредитополучателя бил информиран и след, като бил информиран подал заявление за отпускане на паричен заем.

Посочените разходи не били включени в ГПР по кредита.

Към момента на подаване на отговора ищецът не изпълнил задълженията си по договора за кредит.

Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на ищцата не се явява. В писмено становище моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Представител на ответника не се явява в насроченото съдебно заседание в писмена молба моли за отхвърляне на предявения иск въз основа на доводите изложени в отговора на исковата молба. В случай на уважаване на иска прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От Договор за предоставяне на потребителски кредит № *********** от *********** г., Договор за гаранция (поръчителство) към Договор за кредит № *********** се установява, че на *********** г. между ищеца и „***********“ ЕООД е сключен Договор за кредит с №*********** за главница в размер на 4,000.00 лв., лихва в размер на 1400 лева или 35%, ГПР в размер на 1400, който включва лихва в размер на 1400 лева. ГПР е в размер на 3

49,66 и е изчислен съобразно чл.8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно чл. 5 от Договора за заем кредита се обезпечава с поръчителството предоставено от ***********.

На ***********г. е сключен Договор за гаранция (поръчителство) към Договор за кредит № *********** между ищеца и *********** по силата, на който Гаранта се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията на клиента по процесния договор за кредит, за което последния дължи възнаграждение на гаранта в размер на 4,040 лв. платимо на месечни вноски в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно погасителен план.

От 14 броя платежни нареждания се установява, че през периода 30.06.2025г. – 21.11.2023г. ищецът е заплатил по процесния кредит в полза на „***********“ ЕООД сума в общ размер на 5106 лева.

От Имейл кореспонденция, Уведомление за прехвърляне на вземания (цесия) се установява, че на 11.06.2025г. *********** е цедирало да ответника вземането си в размер на 4753,16 лева по процесния договор за кредит, за което е уведомило длъжника ищец по имейл на 15.07.2025г.

Ищецът е поканен да заплати на ответника дължимата сума по договора в размер на общо 4753,16 лева с изпратени му имейл.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че В. Т. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, *********** не дължи на "***********" АД ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: бул. ***********, сумата от 2430,25 евро (4753.16 лв.), представляващи задължения във връзка с Договор за кредит №***********/***********г. сключен между В. Т. В. и „***********“ ЕООД.

Съдът е обявил за безспорно между страните, че между ищеца и „***********“

ЕООД е сключен договор за кредит

№

***********/*********** г. за период от 18 месеца, като кредитополучателят е получил главница в размер на 4000 лв. и е следвало сумата да бъде върната 4 ведно с уговорената в договора възнаградителна лихва в размер на 1,400 лв. при лихвен процент 35.00% за срока на договора; На ***********г. между ищеца и "***********" е сключен договор за гаранция на задълженията му по процесния договор за кредит с такса по него в размер на 4040 лева; на 11.06.2025г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложение към същия между "***********" и ответника, по силата на които всички вземания на гаранта са прехвърлени на ответника.

„***********“ АД е упълномощено от цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.

В тежест на ищеца е да докаже, наличие на основания за нищожност на договора за кредит.

В тежест на ответника е да докаже дължимостта от ищеца на сума в размер на 4753,16г. по сключения между ищеца и „***********“ ЕООД договор за кредит № ********************** г.

От събраните по делото доказателства, а и е обявено за безспорно между страните, че са сключени от разстояние процесните договор за кредит и договор за гаранция с описания предмет, цена и срок.

Ищецът не оспорва, че е получил сумата по кредита, както и размерите на уговорените ГЛП, ГПР.

За обезпечаване на задълженията си по договора ищецът е сключил договор за гаранция с "***********".

Съдът намира, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен на следните основания:

По възражението за нарушаване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съставът намира, че ГПР не е посочен ясно. В договорът е посочено ГПР в размер на 1400, който включва лихва в размер на 1400 лева. ГПР е в размер на 49,66 и е изчислен съобразно чл.8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не е ясно 49,66 какво представлява процент или нещо друго, не става ясно освен договорната лихва включено ли е нещо друго при посочване размер на ГПР и в случай, че е включен и друг разход какъв е той с посочено основание и размер. Не е посочено дали в ГПР е включен разхода, който прави потребителя по договора за гаранция и предвид непосочването му 5 като включен и изявлението направено от ответника, че този разход не е включен при изчисляване на ГПР съдът заключва, че този разход не е включен при посочване размера на ГПР.

По силата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Това изискване не е изпълнено в процесния договор.

Размерът на ГПР в случая трябва да включва освен договорната лихва и разходът по договора за поръчителство. Включвайки тези два компонента ГПР следва да не надвишава максималния по чл.19, ал.4 ЗПК.

По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.

Кредитодателят и дружеството гарант са свързани лица, което обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя. Кредитодателят е въвел като задължително изискване за отпускане на процесния кредит, обезпечаване на задължението за погасяването му с договор за поръчителство/гаранция, било то чрез личен поръчител или чрез професионален такъв предложен от кредитодателя. При кандидатстване за кредита е предвидена възможност да се избере личен гарант, т.е. посочен /осигурен/ от кредитополучателя такъв, но условия за 6 платежоспособност, на които поръчителя трябва да отговаря посочени в сайта на дружеството, са непосилни за осигуряване от средностатистическите потребителите на този тип краткосрочни кредити /рекламирани от финансовата институция като “Кредит до заплата“/, особено като се има предвид търсената при получаване заема бързина.