Решение № 897 от 15.02.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12252/2022
- Вид
- Решение № 897
- Подписан
- 15.02.2024
- В сила
- 15.02.2024
- Състав
- Николай Димов, Теодора Иванова, Велина Пейчинова
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 97 и сл. · Закон за енергетиката
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 2, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 897 гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100512252 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца „Е.П.“ АД, (с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), чрез юрк. А.А., срещу решение № 20052388 от 10.08.2022 г. по гр.д. № 19782/2021 г. на СРС, 82 състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от дружеството срещу В. Р. А. искове както следва: 1/. иск с правно основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 51 ПИКЕЕ – за установяване дължимостта на сумата 589,16 лв., представляваща вземане по корекционна сметка за доставена електрическа енергия за периода 08.09.2016 г. – 06.12.2016 г., за обект – къща, находяща се в гр. София, район *******, кл. № 30023027103, за която сума е издадена фактура № 213097473/08.12.2016 г., ведно със законната лихва от 13.12.2019 г. до окончателното й изплащане; 2/. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за установяване дължимостта на сумата 174,15 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в периода 23.12.2016 г.
– 06.12.2019 г. на главницата за електрическа енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 72584/2019 г. по описа на СРС, 82 състав.
Поддържа се неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му в противоречие с чл. 47 и чл. 48 ПИКЕЕ от 2013 г., действали в процесния период. Иска се отмяна на решението, уважаване на исковете и присъждане на направените разноски за разглеждане на делото пред двете инстанции. Прави се възражение 1 по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Ответникът по иска В. Р. А. не е подал отговор на въззивната жалба и не е взел участие в производството пред настоящата инстанция.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По съществото на спора настоящият състав намира следното:
1. Предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „Е.П.“ АД против В. Р. А. иск с правно основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 51 ПИКЕЕ за установяване дължимостта на сумата 589,16 лв., представляваща вземане по корекционна сметка за доставена електрическа енергия за периода 08.09.2016 г. – 06.12.2016 г., за обект – къща, находяща се в гр. София, район *******, кл. № 30023027103, за която сума е издадена фактура № 213097473/08.12.2016 г., ведно със законната лихва от 13.12.2019 г. до окончателното й изплащане, е основателен и следва да бъде уважен по следните съображения:
Налице е валидно облигационно отношение между страните по делото.
От разпоредбата на чл. 97 и сл. ЗЕ следва, че правоотношението по продажба на електрическа енергия за битови нужди е договорно, като договорът се сключва при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител на електрическа енергия и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Съгласно чл.
98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Не е предвидена задължителна писмена форма на договора като условие за неговата действителност. В този смисъл са и разясненията, съдържащи се в мотивите към Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС, според които е без значение как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин.
За процесното правоотношение са относими Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД (вече „Е.П.“ ЕАД), приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г., изменени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДЕКЕВР. По делото няма твърдения и данни страните да са сключили допълнително писмено споразумение, по реда на чл. 98а, ал. 5 ЗЕ, с което да са договорили условия, различни от общите.
Съгласно § 1, т. 27г, вр. § 1, т. 2а ДР ЗЕ краен клиент е този, който купува електрическа енергия или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 4, ал. 2 ОУ, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
2
Съгласно чл. 4, ал. 3 ОУ правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице, при условие, че собственикът или титулярят на вещното право на ползване на имота е представил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача на електрическа енергия или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът или вещният ползвател на имота е солидарно отговорен за задълженията към продавача на електрическа енергия, заедно с лицето, за което е дал съгласие да бъде потребител на електрическа енергия.
Следователно, страна по договорното правоотношение за продажба на електрическа енергия за собствени битови нужди може да бъде собственик, титуляр на вещното право на ползване или облигационен ползвател на имота - с изрично писмено съгласие на собственика или на вещния ползвател, дадено пред продавача на електрическа енергия или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок.
В случая, ответникът В. Р. А. не оспорва, а и от данните, съдържащи се в констативен протокол № 1015156/06.12.2016 г., писмо изх. № NTZ58644/07.12.2016 г. и писмо изх. № 1202419946/09.12.2016 г., връчени лично на ответника, се установява, че същият за процесния период и имот притежава качеството клиент на електрическа енергия за битови нужди, с аб. № 9322012178 и договорна сметка № 300023027103.
Страните не спорят, че ищецът е начислил на ответника сумата 598,16 лв. с ДДС, на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г., въз основа на едностранна корекция на сметка.
По силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и след влизане в сила на Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) е предвидено законово основание за оператора на електроразпределителната мрежа едностранно да преизчисли и коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия - ако установи неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Уредената в ПИКЕЕ от 2013 г. корекционна процедура се отнася за случаите, при които: липсва средство за търговско измерване; при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата; при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване; е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател. Следователно с изменението на ЗЕ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ е предвидена възможност за оператора на електроразпределителната мрежа да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната 3 причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията.
В случая от констативен протокол № 1015156/06.12.2016 г. и от заключението на вещото лице по изготвената съдебнотехническа експертиза, която настоящият състав намира за изчерпателна, ясна и обоснована, поради което кредитира изцяло, се установява, че е налице хипотезата на липа на средство за търговско измерване – констатирано е неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, без средство за търговско измерване. Поради това за електроразпределителното дружество е възникнало законово основание едностранно да преизчисли и коригира сметките на потребителя.
Електроразпределителното дружество е спазило предвиденият в раздел IX ПИКЕЕ от 2013 г. ред и начин за преизчисляване на количеството електрическа енергия. Следва да се има предвид обстоятелството, че ПИКЕЕ (ДВ бр. 98/12.11.2013 г.) са отменени изцяло с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм.д. № 2358/2016 г. на ВАС, обн. ДВ бр. 15/14.02.207 г., в сила от 14.02.2017 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50, чл. 51 от същите. Тоест ПИКЕЕ от 2013 г. са действали към 06.12.2016 г. (дата на съставяне на констативен протокол № 1015156/06.12.2016 г.)
Съгласно експертното заключение по СТЕ преизчисленията са извършени при спазване на изискванията на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ от 2013 г. и по действащите за периода цени на ел. енергия, утвърдени от ДКЕВР и по тарифни зони, валидни за потребителя.
Следва да се посочи, че след измененията на ЗЕ от 2012 г. и влизането в сила на ПИКЕЕ от 2013 г., практиката на ВКС (решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г., II т. о., ТК, решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., ГК, решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., II т. о., ТК, определение № 60792 от 6.12.2021 г. по гр. д. № 1943/2021 г., IV г. о., ГК и др.) е еднозначна по въпроса, че корекционната процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава електроразпределителното дружество от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на оператора на мрежата да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
При наличие на предвидено законово основание за такава едностранна корекция, за неизмерената или неточно измерена доставена електроенергия за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) не намира приложение 4 създадената при старата редакция на ЗЕ и отменените ПИКЕЕ съдебна практика по чл. 290 ГПК, която е обоснована с липсата за предшестващия период на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции на сметката потребителя за ползвана електроенергия за минал период.
Следва да се посочи също, че за разлика от ПИКЕЕ от 2019 г., в които изрично е предвидено, че крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа (чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ от 2019 г.), то в ПИКЕЕ от 2013 г., приложими в настоящия случай с оглед датата на съставяне на констативен протокол № 1015156/06.12.2016 г., подобна регламентация не съществува, поради което следва да се приеме, че в случая процесната сума се дължи на крайния снабдител, който е и издал корекционната фактура, а именно „Е.П.“ ЕАД (с предходно наименование и правноорганизационна форма „ЧЕЗ Електро България“ АД).