Решение № 14 от 09.02.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Бургас, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова Дакова

Членове:

Даниел Н. Марков

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Елена П. Г. в присъствието на прокурора К. Г. К. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Наказателно дело за възобновяване № 20222000600249 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.424, ал.1 вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК .

Образувано е по искане на осъдения И. А. М., за възобновяване на НОХД № 226/2020 г. по описа на РС-Несебър и ВНОХД № 964/2020г. по описа на ОСБургас, отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

В сезиращото съда искане и допълнението към него са развити доводи в насока процесуална и материална незаконосъобразност на постановената първоинстанционна присъда. Осъденият М. прави оплакване, че в производството пред окръжния съд правото му на лична защита е било ограничено, тъй като последното съдебно заседание е проведено в негово отсъствие. Навежда твърдение за неразкрИ.е на обективната истина по делото, конкретно авторството на инкриминираното деяние. Поддържа, че към датата на престъпното деяние не се е намирал на територията на РБългария, а от 2019г. до датата на задържането му – 25.05.2022г. е пребивавал в Германия. С отричане на съпричастността си към кражбата, за която е осъден, М. сочи, че извършител на същата е лице на име М.И. М.. Моли за възобновяване на наказателното дело.

1

В съдебно заседание пред АС-Бургас осъденият И. М. се явява лично.

Констатирайки, че към датата на провеждане на откритото съдебно заседание по делото М. изтърпява наложено му наказание лишаване от свобода в Затвора-Бургас, в съответствие с разпоредбата на чл.94, ал.3 вр. ал.1, т.6 от НПК, съдът му назначи служебен защитник в лицето на определения от АКБургас адвокат Р. Ш..

Защитникът – адв. Ш. от АК-Бургас поддържа искането за възобновяване на делото съобразно формулираните в него доводи, като развива и допълнителни съображения в подкрепа на заявените оплаквания за допуснати от решаващите съдилища съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Сочи, че са налице данни за предубеденост на член на съдебния състав, натоварен с разглеждане и решаване на делото в РС-Несебър, а именно съдебен заседател А.Д.. Изтъква, че първоинстанционният съд неоснователно е оставил без отговор доказателствено искане на осъдения, направено в съдебно заседание на 06.07.2020г., за разпит на свидетеля А. М., за когото същият е поддържал, че е бил с него при задържането му на 23.08.2019г.

Твърди, че от данните по делото не става ясно какво се е случило с жалбата на адв. С.К. по повод задържане на М. в полицейското управление на датата на инкриминираното деяние. Претендира непълнота на събраните в хода на ДП доказателства, способстващи установяването по несъмнен начин на автора на инкриминираното деяние. Въвежда и ново касационно основание това по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК -явна несправедливост на наложеното наказание, с довод, че съдилищата са подценили изключително ниската стойност на отнетата вещ – значително под минималната работна заплата за страната, не са отчели като смекчаващо вината обстоятелство утежненото семейно и материално положение на осъдения, а същевременно неоправдано са надценили отегчаващите вината обстоятелства.

Осъденият М. поддържа искането си за възобновяване на делото, изтъквайки, че е бил набеден за кражбата на велосипеда. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Представителят на АП-Бургас изразява становище за неоснователност на искането на осъдения М. за възобновяване на наказателното дело. Счита, че при постановяване на присъдата от РС-Несебър не са допуснати 2 съществени процесуални нарушения при събиране, проверка и оценка на доказателствата. Намира, че фактическата обстановка е правилно изяснена, като същата почива на коректен анализ на всички събрани в хода на проведеното съдебно следствие доказателства. Наведените от защитника в съдебно заседание твърдения за незаконност на съдебния състав, постановил осъдителната присъда, прокурорът сочи, че почиват на хипотези. Преценява наложеното на М. наказание като справедливо, съответстващо на обществената опасност на деянието и на дееца. Осъществената въззивна проверка според прокурора също не търпи критика, тъй като решението на окръжния съд, с което е потвърдена първоинстанционната присъда дава отговор на всички повдигнати от осъдения въпроси относно доказателствената обезпеченост на повдигнатото срещу него обвинение.

Пледира искането на осъдения М. за възобновяване на делото да бъде оставено без уважение.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Същото е подадено от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и е насочено срещу съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съображенията за това са следните:

С присъда № 26 от 22.07.2020 г., постановена по НОХД № 226/2020 г., РС-Несебър е признал И. А. М., ЕГН: ********** за виновен в това, че на 23.08.2019 г. около 22:30 часа в к.к. „Слънчев бряг“, срещу входа на офис сграда „Близу“, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – счупване на заключващия механизъм на стоманено въже за заключване на велосипед, е отнел чужда движима вещ – 1 брой велосипед марка „Winora“ на стойност 163,40 лева от владението на Г.И.И., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 и чл. 54 от НК го e осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. Присъдени са разноски.

Присъдата е обжалвана пред въззивния съд и потвърдена изцяло с 3 решение № 39 от 11.06.2021г., постановено по ВНОХД № 964 по описа за 2020г. на ОС-Бургас.

В искането за възобновяване, изготвено в ръкописен вариант от осъдения, макар юридически да не са очертани касационните основания по чл. 348, ал.1 от НК, на основата на съдържателната му част се извеждат оплаквания, свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, които са сред регламентираните такива в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

По наведените в искането доводи за наличие на основание по чл.423 от НПК за възобновяване на наказателното дело, с оглед проведено задочно производство, с решение № 50184/15.11.2022 г. по н.д. № 606/2022 г. , състав на ВКС се е произнесъл, като е намерил същите за неоснователни и е оставил направеното от осъдения искане за възобновяване на делото на цитираното основание без уважение. Поради това и в настоящото производство пред АСБургас, в съответствие с произтичащата по силата на чл.424, ал.1 и ал.2 от НПК компетентност на съда, последният ще се произнесе единствено по оплакванията на осъдения, свързани с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

В действителност посочените от искателя отменителни основания са подкрепени с доводи за недоказаност на обвинението, които са относими към обосноваността на фактическите изводи на редовните съдебни инстанции.

Така направените оплаквания обаче няма как да бъдат обсъждани в настоящето производство, предвид естеството и характера на проверката за наличие на основания за възобновяване на наказателните дела, която препраща към основанията за касационен контрол, при това само ако допуснатите нарушения са съществени.

Релевираното нарушение по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.2 от НПК не е налице. При осъществения извънреден контрол, настоящият състав не констатира дерогиране на императивните предписания на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК от съдилищата, при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за обвинението фактически положения, предпоставили наказателната отговорност на И. М. за инкриминираното престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК.

Фактическите изводи по отношение на съставомерните обстоятелства са направени въз основа на доказателствените факти, съдържащи се в 4 показанията на свидетелите И. Ш., М.Г., Г.И. и Х.А., които са напълно еднопосочни и кореспондират със съдебно-техническата експертиза на видеозапис, снет от охранителна камера /спр. л.58-62 от ДП/. Съвкупната преценка на гласните и писмени доказателствени източници е дала основание на съдебните инстанции да приемат за несъмнено установено обстоятелството, че на инкриминираната дата – 23.08.2019 г. осъденият М. е отнел противоправно от владението на свид. И. велосипед марка „Winora“, като чрез дърпане и натиск е счупил заключващия механизъм на стоманено въже, с който велосипедът е бил заключен към метална ограда.

Релевантните за казуса факти са изведени от съдилищата след внимателен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъждайки ги самостоятелно и във взаимната им връзка, инстанциите по същество са дали оценка както на тяхната процесуална издържаност, така и са преценили вътрешната им устойчивост и кореспонденция помежду им. Изложили са и дължимите съображения защо приемат и градят своите изводи на едни от доказателствата, а други отхвърлят. В случая данните по делото сочат, че именно осъденият М. е извършил процесното деяние. Правилно двете инстанции са отбелязали, че невъзможността да се направи лицево разпознаване по видеозаписа от охранителната камера не внася съмнение в изводите им за авторството на престъплението, тъй като осъденият М. е разпознат от свидетел очевидец И. Ш., чиито показания се потвърждават от свидетеля М.Г., който е категоричен, че може да различи осъденото лице по неговата походка, независимо от ниското качество на видеозаписа и няма съмнение в неговата идентичност. Качеството на Ш. на очевидец на деянието се потвърждава от съдебно-техническата експертиза, която безспорно установява от кадрите от видеозаписа, че този свидетел е бягал след дееца, от което следва, че той е имал възможност да възприеме последния от достатъчно близко разстояние, за да изгради категорични впечатления за неговите физически характеристики, които да свърже с конкретно лице.

Горните изводи не се оборват от наведените в настоящото извънредно производство твърдения, че осъденият не е пребивавал в РБългария на инкриминираната дата, както и по време на проведеното срещу него наказателно преследване. Липсват каквито и да било доказателства, които да установяват, че за посочения период М. е живял и работил в Германия.

Същевременно са налице неопровержими доказателства, че той е бил в 5

РБългария както на датата на извършване на деянието, установено със свидетелските показания, така и с оглед взетото от него активно участие в досъдебното, първоинстанционното и частично във въззивното производства.

М. е участвал лично във всички съдебни заседания на решаващите съдилища, с изключение на последното заседание пред ОС-Бургас, проведено на 11.12.2020г., на което макар и редовно призован, не се е явил. Прави впечатление, че твърдението за пребиваване извън пределите на РБългария към инкриминираната дата напълно противоречи на защитната позиция на М., поддържана пред РС-Несебър и ОС-Бургас, че на същата дата е бил задържан в РУ-Несебър, която е била отхвърлена с оглед писмо от началника на РУНесебър към ОД на МВР – Бургас /спр. л.46 от НОХД № 226/20г. на РСНесебър/.

Възраженията, че деянието е извършено от друго лице – племенник на осъдения М. М. са били повдигнати и пред решаващите съдилища, които с оглед събраните по делото доказателствени материали обосновано са ги отхвърлили.

Неоснователно е и възражението, че при проведеното по делото пред РС-Несебър разпоредително заседание не е снета самоличността на М., тогава в качеството на подсъдим. Това твърдение не отговаря на истината, видно от протокол от 19.05.2020г. за проведено на същата дата разпоредително заседание на стр.2 от протокола /спр. л.16 гръб от първонистанционното дело/ съдът изрично е отбелязал, че е снел самоличността на подсъдимия. Предвид отразените в протокола данни, идентифициращи М., не може да се направи извод за пропуски в действията на съда по установяване самоличността на последния.