Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 564 от 25.02.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 409/2021
Вид
Определение № 564
Подписан
25.02.2021
Състав
Анелия Цанова, Николай Станков Метанов, Христо Лазаров

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 564 гр. София , 24.02.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия Цанова

Христо Лазаров

Николай Метанов като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно гражданско дело № 20211000500409 по описа за 2021 година

Производството е по чл.274 и сл., във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Тарктур“ ЕООД, действащо чрез адв. С. Д., срещу определение № 260334 о т 28.09.2020г. на СГс, ТО, VІ- 5 състав, постановено по т.д. № 2547/18г., с което е оставена без уважение молбата му по н а чл.248 ГПК за допълване на постановеното по делото решение, чрез присъждане на разноски. Твърди, че определението е неправилно, като съдът неоснователно не му е присъдил платения депозит за допълнително изготвената съдебно- счетоводна експертиза в размер на 290 лв., тъй като депозирането на списък по чл. 80 от ГПК не е действие, което да обвързва съда с посочените в него разноски. Иска се съдът да отмени обжалваното определение и вместо него постанови друго, с което да уважи молбата му по чл. 248, ал.1 от ГПК.

По делото не е постъпил подал отговор от другата страна.

САС, ТО, 13 състав, намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решение № 913 от 30.06.2020г., постановено по т.д. № 2547/2018г., СГС, ТО, VІ- 5 състав е отхвърлил предявените от община *** против „Тарктур“ ЕООД иска, като на осн. чл.78, ал.3 ГПК е осъдил община *** да заплати на „Тарктур“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 2 600лв., представляващи депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Във връзка с постъпила молба от „Тарктур“ ЕООД по чл. 248, ал.1 от ГПК, СГС, ТО, V- 5 състав е постановил определение, с което е оставил без уважение искането на молителя за допълване на решението в частта за разноските, като е приел, че с оглед изхода на спора е присъдил на „Тарктур“ ЕООД изцяло сумата на претендираните разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в посочения в него размер от 2 600,00 лв., формиран 1 както следва: 2 200,00 лв.- адвокатски хонорар и 400 лв.- заплатен депозит за вещо лице, като в случая се търси присъждане на разноски извън така представения списък по чл. 80 ГПК.

Определението е правилно.

Представянето на списък по чл.80 ГПК има за цел да конкретизи р а искането за присъждане на разноските чрез изброяване на претендираните за заплащане разходи при разпределение на отговорността за разноските, като произнасянето на съда по разноските е ограничено от посочените в списъка разходи. Доколкото за претенцията за разноски съдът не следи служебно, при присъждането им той е ограничен до посочения в списъка претендиран размер , в който списък, с оглед диспозитивното начало в процеса, страната може да посочи по-ниска сума на разноските от реално направените, респ. да не поиска присъждане на част от разноските, какъвто е настоящият случай.

Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция- в този см. т.11 на ТР № 6/12г. , но не и допълнително с молбата за допълване и/или изменение на разноските по чл.248, ал.1 ГПК. Пропускът на страната да включи определен свои разход в представения списък по чл.80 ГПК не е основание за допълване на решението, като съдът е ограничен от включените в списъка разходи на страната - в този смисъл са и определение № 732/19.11.2014 г. На ВКС, ІІ т.о по ч. т. д. № 3233/2014 г.,определение № 21/20.01.2016 г. на ВКС, ІІ т.о. по т. д. № 1011/2015 г.

В случая, в представения от „Трактур“ ЕООД списък на разноските по чл. 80 от ГПК са посочени само разходи в общ размер от 2 600, 00 лв., от които: 2 200 лв.- за адвокатско възнаграждение, и 400 лв.- депозит за вещо лице, които са присъдени на страната, но не и поисканите едва с молбата по чл.248 ГПК 290 лв.- депозит за вещо лице, присъждането, на който, невключени в представения пред съда списък /л. 259 по делото/ разноски, правилно е отказано от първоинстанцининят съд.

С оглед на изложеното и при съвпадане с изводите на първоинстанционният съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, САС, ТО, 13 състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260334 о т 28.09.2020г. на СГС, ТО, VІ 5 състав, постановено по т.д. № 2547/18г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред съобщението.

ВКС в 1-седмичен срок от

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3