Решение № 4801 от 03.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4801 гр. Пловдив, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330106436 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД и чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

В исковата молба от П. А. П. против „Микро Кредит“ АД се твърди, че на 13.03.2023г. между страните бил сключен договор за заем № ***, по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 1000 лв. за срок от 18 месеца, обща дължима сума от 1350.36 лв., при лихвен процент 40.49. На същата дата бил сключен и договор за допълнителни услуги, по силата на който ответното дружество предоставило услуги по пакет „Комфорт“, за които било дължимо допълнително възнаграждение в размер на 1590.30 лв. Всички суми били върнати от ищеца. Ищецът не бил изплатил сумата по процесния пакет за допълнителни услуги, като не дължал тези плащания. Чрез предвиждане на тези плащания небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва. Предвиденото възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 1590.30 лв. било източник на допълнителни печалба, която била над 100 % от заетата сума в размер на 1000 лв., без да зависела от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последиците от неизпълнението. Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин водила до скрито оскъпяване на кредита и създавала предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие с добрите нрави. Така били нарушени изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК. Поради това е направено искане за прогласяване нищожността на клаузата от договор за допълнителни услуги към договор за паричен заем от 13.03.2023г. /обективирана в чл.3/ и предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Комфорт“ в размер на 1590.30 лв., като 1 противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските кредити. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за допустимост, но неоснователност на иска. Договорът за допълнителни услуги имал напълно самостоятелно действие, нямал характер на договор за потребителски кредит, поради което се уреждал от ЗЗД. Касаело се за договор за услуги, по който можело да се стигне до възнаграждение, дори ако уговореният резултат не можел да бъде постигнат. Неоснователно било твърдението, че договорът е нищожен, поради противоречие с добрите нрави.

Допълнителните услуги не били нещо абстрактно, а носили реална полза за кредитополучателите и цената на тези услуги била реално измерима. Ищецът реално се бил възползвал от услугите. Ползвал бил услугата „Разглеждане до минути“, при което заявлението му било разгледано и одобрено в рамките на по-малко от 120 минути. Така ищецът се възползвал от редица услуги, за които други клиенти на дружеството заплащали съгласно действащата Тарифа за допълнителни услуги. Неоснователно било твърдението за нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК. В договора не била уговорена друга освен посочената в ОУ възможност за промяна в ГПР, поради което и не били предвидени и уговорени други допълнителни допускания. Не ставало ясно какво има предвид ищецът и с оглед многократното посочване в исковата молба на понятията неустойка и вреди от неизпълнение. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за заем Microcredit № *** от 13.03.2023г., сключен между П.

А. П. и „Микро Кредит“ АД, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., със срок на договора 18 месеца. Представен е и погасителен план към него.

По делото е представен договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № *** от 13.03.2023г., сключен между П. А. П. и „Микро Кредит“ АД, по силата на който на лицето е предоставен пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, за срок от 18 месеца, при вноска:

88.35 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 13.03.2023 г. между страните е сключен договор за заем Microcredit № ***, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 1000 лв., при лихвен процент – 40.48 %. Не се спори и че по договор за допълнителни услуги е предоставен на клиента пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, ведно с погасителни планове, видно от които задълженията е следвало да се погасят на 18 вноски, с падеж на първата вноска – 13.04.2023г. и падеж на последната – 13.09.2024г. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, 2 а ответникът е предоставил кредита и допълнителните услуги в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит и договора за допълнителни услуги имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Предмет на договора за допълнителни услуги е пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ – посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право за участие в специални промоции. Ищецът навежда доводи за нищожност на клаузата по чл.3 от сключения договор за допълнителни услуги, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващи доброто равноправие между страните и нарушаваща предпоставките по чл.11, т.9 и 10 ЗПК. Ответникът възразява, че договорът за допълнителни услуги е сключен само и единствено по искане на клиента – ищец в производството, както и че договорът за допълнителни услуги няма характер на договор за кредит и поради това по отношение на него са неприложими изискванията на ЗПК. По отношение процесния договор обаче са приложими изискванията на ЗЗП, тъй като е договор, сключен с потребител. Съгласно чл.

146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Текстът на ал.2 дефинира клаузите, които не са уговорени индивидуално - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието им, договорът е изготвен предварително. В пакета допълнителни услуги са включени действия, свързани с усвояване и управление на кредита, за които не би следвало да се начислява отделна такса – чл.10а, ал.2 ЗПК. Също така доказателства, че ищецът ще бъде одобрен за заема, за който кандидатства и без тези допълнителни услуги, не се представят. Ето защо съдът намира, че клаузата на чл. 3 от Договора за допълнителни услуги заобикаля забраната на чл. 10а, ал.2, чл. 19 ал. 4 ЗПК, води до неоснователно обогатяване на ответника и се явява неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 20, във връзка с ал. 1 ЗЗП, с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да са извършени конкретни услуги, тази такса представлява и скрит разход по договора за кредит и за длъжника не е било ясно какво би било оскъпяването на кредита без този пакет за допълнителни услуги. Поради това съдът намира, че предявеният иск за прогласяване нищожността на цитираната клауза е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото и предвид направеното от ищеца искане, следва да му се присъдят разноски в размер от 64 лв. заплатена държавна такса. По делото ищецът се е представлявал от адв. С. Н., който е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. Представен е договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. При тези данни, като съобрази липсата на фактическа и правна сложност по делото, както и обстоятелствата, 3 че по делото е проведено едно съдебно заседание, като са събирани само писмени доказателства намира, че в полза на адв.Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 3 от Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № *** от 13.03.2023г., сключен между „МИКРО КРЕДИТ“ АД ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3 и П. А. П., ЕГН ********** от ***.

ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3 да заплати на П. А. П., ЕГН ********** от *** сумата в размер на 64 /шестдесет и четири лева/ лева направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3 да заплати на адв. С. Н. от ***, адрес: ***, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4