Решение № 189 от 24.10.2026, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Административно наказателно дело 532/2026
- Вид
- Решение № 189
- Подписан
- 24.10.2026
- Състав
- Боян Ешпеков
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 10 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 189 гр. Кърджали, 24.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Боян Ешпеков при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Административно наказателно дело № 20265140200532 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано във връзка с подадена жалба от С. К. С., чрез адв.
К. Б. от АК - Кърджали против Наказателно постановление № 26-1947000283/03.08.2026 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Кърджали при ОД на МВР - Кърджали, с което на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП на С. К. С. са наложени административни наказания „глоба” в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че С. С. не е знаела за служебното прекратяване на регистрацията на управлявания от нея автомобил и поради това не е имало как да действа виновно. Сочи се, че последната по никакъв начин не е била уведомена от структурите на МВР и Гаранционен фонд, че лек автомобил марка „М.“, модел „****“, с рег. № ****** е със прекратена регистрация.
Излагат се подробни съображения за липса на знание у санкционираното лице, че автомобилът е бил с прекратена регистрация, поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Претендира се присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят С. К. С., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. К. Б. от АК – Кърджали. Последният поддържа подадената жалба. В хода на делото по същество посочва, че не са събрани доказателства, че жалбоподателят е уведомена за служебно прекратената регистрация. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за незаконосъобразността на обжалваното наказателно 1 постановление, както и претендира присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител е депозирана молба, с която оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление.
Излага съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР - Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.04.2026 г. около 22.00 часа полицейските служители А.А. и Я.П. при изпълнение на служебните си задължения в гр. Кърджали, на ул. „Стефан Стамболов“ спрели за проверка лек автомобил марка „М.“, модел „****“, с рег. № ******. При извършената проверка установили, че водач и собственик на автомобила е С. К. С., както и че същият е със служебно прекратена регистрация от 06.01.2026 г., поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Автомобилът бил с поставени регистрационни табели на определените за това места. На жалбоподателя С.
С. й бил съставен АУАН серия G A № 4758517/15.04.2026 г. за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, а именно - управлява МПС, което не е регистрирано надлежния ред. Издаденият акт е връчен на санкционираната на същия ден. С мотивирана резолюция № 26-1947М000105/16.04.2026 г. административнонаказателното производство било прекратено и преписката била изпратена в Района прокуратура - Кърджали. С постановление от 13.05.2026 г. Районна прокуратура - Кърджали е отказала да образува досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345, ал.
2, във вр. с ал. 1 от НК. След това наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление с № 26-1947-000283/03.08.2026 г., връчено на санкционираното лице на 17.08.2026 г., с което на С. К. С. са наложени наказание „глоба“ в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са й отнет.*0 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмените доказателства – заверено копие на Мотивирана резолюция № 261947-М000105/16.04.2026 г.; заверено копие на Докладна записка от 15.04.2026 г.; заверено копие на Обяснение от С. К. С. от 15.04.2026 г.; заверени копие на Заповед за прилагане на ПАМ № 26-1947-000212/15.04.2026 г.; заверено копие на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 13.05.2026 г. на Районна прокуратура – Кърджали; Справка за нарушител/водач за С. К. С.; заверено копие на Заповед № 8121з 1632/02.12.2021 г.; заверено копие на Заповед № 292з-1702/25.02.2025 г.;
2
АУАН серия G A № 4758517/15.04.2026 г.; Наказателно постановление № 261947-000283/03.08.2026 г.; Писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кърджали; както и Удостоверение рег. № 292р-23794/10.09.2026 г. на ОД на МВР – Кърджали.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и пред компетентния съд.
Разгледана по същество, същата е основателна.
На жалбоподателя са наложени административни наказания за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение административнонаказателната отговорност на С. К. С. е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
На първо място следва да се посочи, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентно длъжностно лице - Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Кърджали при ОД на МВР - Кърджали.
В тази насока по делото е приобщена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. С посочената заповед са определени да извършват контролна и административнонаказателна дейност по ЗДвП, включително и да издават наказателни постановления, държавни служители от МВР, между които е и издалият обжалваното наказателно постановление.
По делото безспорно е установено, че на 15.04.2026 г. около 22.00 часа в гр. Кърджали, по ул. „Стефан Стамболов“, С. С. е управлявала лек автомобил марка „М.“, модел „****“, с рег. № ******, на което МПС регистрацията е била прекратена, поради липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Тези обстоятелства безспорно се установяват от събраните писмени доказателства – Докладна записка от 15.04.2026 г. и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 13.05.2026 г. на Районна прокуратура – Кърджали. Установено е, че към момента на извършената проверка на жалбоподателя, управляваният от нея автомобил е бил с прекратена регистрация, т.е. превозното средство не е било регистрирано по съответния ред, макар да е имало поставени регистрационни табели.
Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, регламентиращ служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ (за липса на сключена задължителна застраховка).
Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна 3 процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не са представени. Безспорно е установено, че жалбоподателят С. С. е собственик на автомобила, но не са налице доказателства нито органите на МВР да са я уведомили за прекратяването на регистрацията, нито Гаранционен фонд, който има задължение да изпрати уведомление до собственика на автомобила, съгласно чл. 574, ал. 10 от КЗ, което да е връчено на последния. Действително с настъпили промени в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, в сила от 07.09.2025 г. е отпаднало задължението на органите на МВР да уведомяват собствениците на МПС с прекратена регистрация по силата на посочената разпоредба, но това задължение е било налице, съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба I - 45/24.03.2000 г., към датата на извършване на нарушението. С оглед гореизложеното и наличието на поставени на определените за това места регистрационни табели, С. С. не е съзнавала общественоопасния характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждала или допускала настъпването на общественоопасните последици, нито пък е била длъжна и е могла да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства С. С. да е осъществила деянието виновно, да е знаела или предполагала, че автомобилът е с прекратена регистрация. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото, както и поради направеното искане за присъждане на направените разноски, на жалбоподателя се дължат такива.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 240 евро с ДДС, в едно с фактура, като след приспадане на дължимия данък, реалното възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя възлиза на 200 евро. От процесуалния представител на наказващия орган е направено възражение за прекомерност на адвокатското 4 възнаграждение, което настоящата инстанция намира за неоснователно.
Действително делото не представлява фактическа и правна сложност, но представителя на жалбоподателя е изготвил жалбата, участвал е лично в проведеното съдебно заседание, както и е изготвил и представил писмени бележки, в които е изложил съображения по съществото на спора. В тази връзка настоящата инстанция съобрази и че заплатената сума за адвокатско възнаграждение е под минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа (загл.изм.-ДВ бр.14 от 2025 г.), който размер съдът взема предвид единствено като ориентир. Ето защо Районен съд - Кърджали намира, че заплатената сума за адвокатско възнаграждение съответства в пълна степен на извършената работа. Доколкото издателят на наказателното постановление е служител на Областна дирекция на МВР - Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.
При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат разноски и не следва да се присъжда претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1947-000283/03.08.2026 г., издадено от Началник сектор "Охранителна полиция" в РУ – Кърджали при ОД на МВР - Кърджали, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания "глоба" в размер на 255.65 евро (500.01) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, както и са отнет.*0 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на С. К. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кърджали, ул.