Решение № 260005 от 20.03.2023, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 260005 гр. Тутракан, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд – гр.

Тутракан в открито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ Г. при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 286/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII,

Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с осъдителни искове по чл. 342, ал. 1 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД от „Т. Б.“ ЕАД, представлявано от адв. В.Г. (л. 7 и сл.), за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 84/05.06.2020 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 181 /2020 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца:

1.1. неустойка по чл. 92 от ЗЗД, дължима на т. 11 от Договора за мобилни услуги от 21.06.2018 г. за предпочетен номер ***********поради прекратяване на договора по вина на ответника, състояща се в сбора от всички месечни абонаментни такси за периода от прекратяване на договора до края на уговорения срок на договора (но не повече от три), възлизаща на 27,48 лв.;

1.2. неустойка по чл. 92 от ЗЗД, дължима на т. 11 от договора за мобилни услуги поради прекратяване на договора по вина на ответника, състояща се в разликата стандартната цена на предоставено за ползване мобилно устройство марка: „Samsung”, модел: „Galaxy J6 2018 Dual Black” и лизинговата цена на устройството по Договор за лизинг от 21.06.2018 г., която неустойка възлиза на 28,12 лв.

1.3. Твърди се, че на

21.06.2018 г. е подписан

Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***********. Абонатът се е възползвал от предоставената му възможност и е сключил и Договор за лизинг от същата дата 21.06.2018 г., по силата на който е взел мобилно устройство марка SAMSUNG Galaxy J6 2018 Dual

Black за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 7,59 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 7.59 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ / чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг/. Стандартна цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) е 679,90 лв., а общата лизингова цена с избраната от абоната програма „Тотал 10.99“ е 638,16 лв. Отстъпката, която ответникът е получил възлиза на сума в размер на 41,74 лв.

1.4. Твърди се, че за отчетния период на потребление 20.07.2018 - 19.11.2018 абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на „Т. Б.“ дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 431.87 лв.

1.5. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 431.87 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.

11 от процесният договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал Крайна фактура № **********/20.12.2018 г. с начислена неустойка в размер на 271.57 лв., от която за оператора интерес в настоящето производство предсавлява сумата в размер на 55.60 лева, неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилен номер ***********.

1.6. Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 14.12.2018 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите, както следва:

1.6.1. Тотал 10.99 за мобилен номер ***********до 21.06.2020 г., съгласно Договора от дата 21.06.2018 г.

1.7. Неустойката в размер на 55.60 лв. (се формира, както следва:

1.7.1. По Договор за мобилни услуги от дата 21.06.2018 г. г.. за на мобилен номер ***********, се дължи неустойка в размер на 55.60 лв. от които:

1.7.1.1. За абонаментен план „Тотал 10,99“ лв. се дължи неустойка в размер на 27.48 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 9.16 лв. х 3 - 27.48 лв.

1.7.1.2. Към Абонаментен план „Тотал 10,99 лв.“ е начислена и неустойка за ползване на устройство в размер на 28.12 лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.

2. Ответникът

А.М.Д. е депозиралa отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Н.Д.

*** с който заявява, че исковете са недопустими и неоснователни.

2.1. Твърди, че телефонът ѝ бил откраднат, поради което същата не е могла да ползва устройството и да потребява ЕСУ.

Същата уведомила ищеца за кражбата.

От фактическа стрА.Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа стрА.следното:

3. На

21.06.2018 г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***********(л. 43 от приложеното гр. д. № 285/2020 г.), при месечна абонаментна такса от 10,99 лв. с ДДС.

4. На същата дата между страните по делото е сключен Договор за лизинг, с който на ответника е предоставено за ползване устройство „SAMSUNG Galaxy J6 2018 Dual Black“ (л.

47 от приложеното гр. д. № 285/2020 г.). Съгл. чл. 4 от договора устройството е предадено на лизингополучателя.

Лизинговата цена възлиза на 611,57 лв. с ДДС.

5. По делото е изслушА.съдебна стокова оценителна експертиза (ССОЕ - л. 63 и сл.).

От правна стрА.От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I.

По допустимостта

6. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от завеждането им, което налага разглеждането им по същество.

II.Относно иска за заплащане на неустойка, равняваща се на стандартните абонаментни такси до края на договора

7. На стр. 2 (т. 11) от двата договора за доставка на ЕСУ е предвидено заплащането на неустойка при прекратяването на договора по вина или инициатива на потребителя, равняваща се на сумата от абонаментните такси до изтичането на уговорения срок на договора.

8. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка относно действителността на договорените клаузи, в частност и наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП са:

8.1. позоваващото лице да има качеството на потребител;

8.2. клаузата да не е уговорена индивидуално;

8.3. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;

8.4. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.

9. Позоваващото лице да има качеството на потребител.

9.1.

Ищецът

(кредитополучател) е физическо лице, което ползва услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност (§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).

9.2.

Ответникът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от ДР на ЗЗППТ (отм.).

10. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест за установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.). Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото.

10.1.

Да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП - Разпоредбата, определяща клаузата като неравноправна, не попада в обхвата на хипотезите на чл. 144 от ЗЗП.

11. Клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. (чл. 35, ал. 1 от ЗЗППТ /отм./).

11.1.

Чл. 143, т. 5 от ЗЗП посочва като пример за такива клаузи, договорни разпоредби, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.