Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 96 от 27.02.2020, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 1474/2019
Вид
Решение № 96
Подписан
27.02.2020
В сила
02.06.2020
Състав
ЙОХАННА ИВАНОВА АНТОНОВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 96 27.02.2020 година град Търговище

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Районен съд – Търговище единадесети състав

На тринадесети февруари две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

Съдия:Йоханна Антонова

Секретар:Янита Тончева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1474 по описа за 2019г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 138 и сл. от ЗЗД.

Ищецът „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ”

ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Янко Комитов “, № 30, представлявано от управителя П.С.С., твърди в исковата си молба, че по силата на договор за поръчителство, платил задълженията на настоящия ответник Х.М.Ч. с ЕГН ********** *** на неговия кредитор, поради което е встъпил в правата на последния, като платил чужд дълг при наличие на правен интерес от това, а именно: сумата от 700лв., главница по Договор за потребителски кредит № 00001651/07.08.2017г., сумата от 898,80лв. главница по Договор за допълнителни услуги от 24.01.2018г., сключени между длъжника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********, сумата от 80лв.-такси за СМС известяване по договора за доп. услуги, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2019год., договорна лихва в размер на 160,64лв. за периода от 07.08.2017г. до 24.04.2019г. по договора за кредит и както и обезщетение за забава в размер на 106,98лв. за периода от 08.09.2017г. до 24.04.2019г., за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 414 / 30.04.2019 год., постановена по ч.гр.д.№ 760/2019г. по описа на РСТ, връчена на длъжника по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове;претендират се разноските в заповедното и в настоящото производства. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява.Постъпила е молба преди насроченото съдебно заесдание, в която ищецът излага подробни съображения, оспорвайки възраженията на процесуалния представител на ответника, като посочва, че възнаграждението за поръчителство не е част от разходите по Договора за потребителски кредит и не следва да се включва в ГПР, излага, че в чл.4 от Договора за потребителски услуги изрично е уговорено, че ползването на допълнителни услуги не е задължителна предпоставка за получаване на кредита. Също така, съгласно чл. 3 от Договора за потребителски кредит, ползването на дружество-поръчител е обусловено само и единствено, доколкото кредитополучателя не предостави други форми на обезпечение. В чл. 3 „Обезпечения/гаранции“ от процесния Договор за потребителски кредит е предвидено изискването за предоставяне от кредитополучателя в рамките на 48 часа на двама поръчител с месечни доходи над 1500 лв, или банкова гаранция, като в противен случай кредиторът има право да сключи от името и за сметка на кредитополучателя договор за поръчителство с възнаграждение за поръчителя в размер на 898,80лв.; сочи, че процесният договор за поръчителство е сключен лично от длъжника; следователно, условията и хипотезите по чл. 3 от Договора за потребителски кредит изобщо не са се реализирали и клаузата не е приложена. Длъжникът лично (а не кредитодателят от негово име) и в рамките на чл.9 от ЗЗД е договорил и приел условията на договора за поръчителство. При това положение определянето на възнаграждението на поръчителя е станало в рамките на самостоятелно договорени и приети от длъжника условия, извън Договора за потребителски кредит; позовава се на договорната свобода, регламентирана в чл. 9 от ЗЗД, по силата на която страните могат свободно да уговарят обема на престациите, вкл. и размерът на възнаграждението на поръчителя, излага подробни съображения за действителност на сключения договор за потребителски кредит, както и на договора за поръчителство, иска уважаването на претенциите изцяло, претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв.П.Н. -ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответника, предявените искове се оспорват изцяло, като неоснователни. Оспорва се действителността на договора за кредит, като се счита, че доколкото възнаграждението на поръчителя не е включено в ГПР, то същият е определен при заобикаляне на закона, поради което клаузата, уговаряща размер на ГПР е нищожна, на осн. чл.21,ал.1 от ЗПК, а оттам-самият договор за кредит е изцяло недействителен, на осн. чл. 22 от ЗПК;оспорва се и клаузата относно уговореното възнаграждение на поръчителя, доколкото същото е в размер, надвишаващ размера на заемната сума и поради това се счита определен в противоречие с добрите нрави и поради това клаузата се явява нищожна, на осн. чл. 26,ал.1,пр.трето от ЗЗД;излагат се подробни съображения, като се счита, че поръчителят не е уведомил длъжника за извършеното плащане, при което последният има право да му противопостави всички възражения, които е могъл да направи на кредитора; навеждат се доводи за отпадане отговорността на поръчителя и по арг. от чл. 147,ал.1 от ЗЗД, иска се отхвърлянето на исковете изцяло. В съдебно заседание възраженията се поддържат изцяло от адв.П.Н.-ТАК, която пледира за отхвърлянето на предявените искове.

След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От Договор за потребителски кредит №

0001651/07.08.2017г., сключен между длъжника-ответник и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********, представен по делото, ведно с ОУ и погасителен план се установява, че страните са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 700лв. с размер на месечна погасителна вноска от 71,72лв., със срок от 12 месеца, с първа вноска на 07.09.2017г. и последна вноска на 07.08.2018г.; с фиксиран годишен лихвен процент от 39,97%, обща сума за погасяване в размер на 860,64лв.. и ГПР 47,94%, както и еднократна такса за експресно одобряване на документи при усвояване в размер на 5% върху главницата; уговорено е усвояване на сумата изцяло в брой при подписване на договора, като е приложена и разписка от ответника за получена сума от 700лв. В чл. 3 е уговорено, че заемателят се задължава в срок от 48 часа, считано от датата на сключване на договора, да предостави едно от следните обезпечения:1-две физически лица-поръчители, всеки от които да отговаря на редица изисквания-да има сключен безсрочен трудов договор с минимално месечно БТВ от 1 500лв., или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка; и 2- при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок, длъжникът се съгласява и упълномощава кредитора да сключи от негово име и за негова сметка, вкл. и при условията на чл. 38 от ЗЗД договор за поръчителство с одобрено от последния дружество-поръчител с възнаграждение на поръчителя в размер на 898,80лв., платимо от кредитополучателя на равни месечни вноски.В чл.4 е уговорено ползване на допълнителна услуга –чрез сключване на доп. договор, кредитополучателя да ползва допълнителна услуга от кредитодателя, а именно-финансиране на възнаграждението на поръчителя, което длъжникът да плаща разсрочено.В чл.2,т.5 е уговорено обезщетение за забава при просрочие в размер на законната лихва върху забавената сума. От договор за гаранционна сделка(поръчителство) от 07.08.2017г., приложен по делото се установява, че между кредитодателя, кредитополучателя, действащ чрез кредитодателя - като негов пълномощник и настоящия ищец, е сключен договор за поръчителство, като ищецът се е задължил към кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията на длъжника по договор № 0001651, като договорът за поръчителство влиза в сила след изтичане на два дни от подписването и при условие, че длъжникът не предостави другите уговорени обезпечения на кредитора.В т.4.2 е уговорено, че отговорността на поръчителя отпада, когато главното задължение бъде обявено за недействително, а в чл. 6 е уговорено, че поръчителят не носи отговорност пред кредитора за допълнителните задължения, поети от длъжника след сключването на гаранционния договор.В чл.9.2 е уговорено, че поръчителят следва да изпълни задължението в срок(който не е посочен в договора) от поканата на кредитора към него.В чл. 11 е уговорено възнаграждението за гаранционната услуга, като е предвидено, че същото може да бъде платено от кредитора чрез услуга „финансиране на длъжника от кредитора по силата на договор за допълнителни услуги“, а неплащането на това възнаграждение не препятства влизането в сила или действието на договора и не освобождава поръчителя от поетите с договора задължения към кредитора.От приложените от ответната страна справки в ТР е установено, че ищцовото дружество, което кредиторът е избрал за поръчител, е собственост на самото дружество-кредитор.От Договор за допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № 0001651 от 07.08.2017г. се установява, че кредиторът е предоставил на ответника допълнителни услуги, изразяващи се във финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата от 898,80лв., представляваща възнаграждението за поръчителство по предходния договор, със срок на изплащане 12 месеца, вноска от 74,90лв. и обща сума от 898,80лв., дължими от длъжника.Липсва посочване на падежна дата на всяка от месечните вноски.В уговорките по т.5 и т.6 от договора също липсва посочване на сроковете, касаещи тези уговорки относно забава при изплащането, както и относно срокът на самия договор.Липсват и доказателства за това кредиторът да е предоставил на длъжника сумата за възнаграждението на поръчителя, нито такива, установяващи плащането й на поръчителя.От Покана за плащане от 24.04.2019г., отправена от кредитора „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД до настоящия ищец се установява, че кредиторът е поканил поръчителя в 30-дневен срок от получаване на поканата да изплати дълга на длъжника, съобразно приложена справка, който е в размер на 1 946,42лв., като е приложен Протокол за прихващане от 24.04.2019г., подписан между кредитора и поръчителя, от който е видно, че на тази дата поръчителят е погасил задължението чрез прихващане, приложени са фактурите към протокола за извършеното прихващане между кредитора и поръчителя. Липсват твърдения, както и доказателства за това поръчителят да е уведомил длъжника за извършеното плащане При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с обстоятелството, че по силата на договор за поръчителство, ищецът платил задълженията на настоящия ответник на неговия кредитор, поради което счита, че е встъпил в правата на последния и претендира заплащането на дължимите суми, за които се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 414 / 30.04.2019 год., постановена по ч.гр.д.№ 760/2019г. по описа на РСТ, връчена на длъжника по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове;претендират се разноските в заповедното и в настоящото производства.

Съгласно разпоредбите на чл. 138, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 ЗЗД, поръчителят поема с договор в писмена форма задължение към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като поръчителството може да съществува само за действително задължение. Регресните права на поръчителя, чиито обем е уреден в чл. 143, ал. 1 ЗЗД, са проявление на принципа за забрана на неоснователното обогатяване и целят възстановяване на нарушеното имуществено равновесие. Тези права на поръчителя не възникват, ако той е платил без да има дълг, тъй като в този случай задължението на поръчителя – функция на главния дълг, не е възникнало. Това е така, защото предметът и обемът на отговорността на поръчителя се определят от обема на главното задължение.На следващо място, платилият поръчител следва да уведоми длъжника за извършеното плащане, тъй като ако не е сторил това, съгл. чл. 143,ал.2,изр. второ от ЗЗД, длъжникът може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението.