Определение № 619 от 21.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 619 гр. Благоевград, 21.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Търговско дело № 20251200900083 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ.

*******************

Длъжникът не изразява становище по подаденото възражение.

При така установеното, съдът намира от правна страна следното:

*****

Синдикът няма право да не включи в списъка публично вземане, установено с влязъл в сила акт, само на основание, че според него то е погасено по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 4 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), в случай че вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено. Това вземане не може да бъде оспорено по реда на Търговския закон или на Закона за несъстоятелност на физическите лица. Следователно, законът изрично посочва, че такова публично вземане не може да бъде оспорвано от синдика или други кредитори по реда на Търговския закон или Закона за несъстоятелност на физическите лица. Синдикът няма право да преценява материалноправната му законосъобразност или погасяването му по обикновена погасителна давност в рамките на изготвянето на списъка по чл. 686 от Търговския закон.

****

По делото не е спорно, че отношение на публични вземания в общ 1 размер на 681 012,06 лв. - главници и 407 294,96 лв. - лихви с изпълнително основание Ревизионен акт № СФД23-РД77- 97/23.06.2023 г., издаден от Столична община, в процес на обжалване пред Административен съд - София град, както и по отношение на публични вземания в общ размер на 13 162,46 лв, — главници и 6 436,30 лв. - лихви с изпълнителни основания Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 1024223-1/16.12.2024 г.; Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 1024224-1/16.12.2024 г.; Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 1024225-1/16.12.2024 г.; Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 1024226- 1/16.12.2024 г.; Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 1024227-1/16.12.2024 г. и Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 1024228-1/16.12.2024 г., всички издадени от Столична община, актовете не са влезли в сила.

Целта на производството по несъстоятелност, като производство за универсално принудително изпълнение, е да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите чрез оздравителен план или чрез осребряване на притежаваното от длъжника имущество. В Търговския закон са предвидени правила за упражняване на правото на кредиторите да предявят вземанията си, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност пред съда по несъстоятелността, като са въведени преклузивни срокове за предявяването им по чл. 685, ал. 1 ТЗ - основен срок и по чл. 688, ал. 1 ТЗ – допълнителен. За вземанията, които са възникнали след откриване на производството, предявяването не е ограничено със срок - чл. 688, ал. 3 ТЗ.

Тези срокове не се отнасят единствено до вземанията по чл. 687 от ТЗ, за които е предвидено служебно приемане от синдика. В чл. 687 е предвидено задължение за синдика да впише служебно две категории вземания: 1. вземания на работник или служител, произтичащо от трудово правоотношение с длъжника и 2. публични вземания, установени с влязъл в сила акт.

Процесните вземания за данък недвижими имоти, такса битови отпадъци и глоба са публични вземания – арг. от чл. 162, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 от ДОПК, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника. Към датата на откриване на производството по несъстоятелност тези вземания не са били установени с влязъл в сила акт, поради което същите не попадат в категорията на вземанията, за които е предвидено да бъдат включени служебно от синдика в списъка на приетите вземания по реда на чл. 687 от ТЗ. Съгласно чл. 164, ал. 3 от ДОПК, публичните вземания се предявяват от Националната агенция за приходите пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго.

Съгласно актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 4 от 21.07.2022 г. на І ТО, по т. д. № 2475/2020 г. и решение 50181/03.02.2023 г. на І ТО, по т. дело № 1777/2021 г., публични вземания, възникнали до откриване 2 производството по несъстоятелност, актът за установяване на които е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, се предявяват от НАП в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, като се включват в списъка на приети вземания под условие. Съгласно чл. 688, ал. 1, предл. второ ТЗ, след изтичането на срока по чл. 688, ал. 1 пр. първо ТЗ , тези вземания не могат да се предявяват, съответно удовлетворяват в производството по несъстоятелност. Посочено е, че това разрешение е аналогично и за случаите, когато вземанията са възникнали до откриване производството по несъстоятелност, но актовете за установяването им са и постановени, и влезли в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл.

688, ал. 1 от ТЗ.

Настоящият съдебен състав споделя напълно дадените с горецитираните съдебни решения разрешения, обосновани със систематичното, лингвистичното и логическото тълкуване на чл. 685 ТЗ – чл.

688 ТЗ във връзка със специалните, по отношение тези на Глава 43-та от ТЗ, разпоредби на ДОПК при несъстоятелност /чл. 125 ДОПК, чл. 164, ал. 2 ДОПК, чл. 164, ал. 4 и чл. 164, ал. 5 от ДОПК /. Ето защо, възражението и в тази част е основателно.

По писменото възражение от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, чрез адв. С. Р.а, с вх. № 13243 от 29.08.2025 г., срещу списъка на неприетите вземания, като посочените във възражението вземания бъдат изключени от този списък и да бъдат приети с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Възразилият кредитор „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 е предявил процесните вземания срещу длъжника с молба с вх. № 12348/ 05.08.2025 г.. Част от предявените с молбата вземания на кредитора са включени в изготвените от синдика списък на неприети от синдика вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ .

В изготвените от синдика списък на неприети от синдика вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ , не са включени следните вземания: - вземания за главници в размер на 1 475 866,18 лв.; вземания за лихви в размер на 823,89 лв. и вземания за разноски в размер на 56 157,35 лв..

В подаденото възражение „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 оспорва неприемането на част от предявените вземания, като сочи, че в с сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал.1 от ТЗ следва да бъдат предявени всички 3 вземания на кредиторите, които са възникнали към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, независимо дали същите са падежирали или не.

В случая вземанията за главница по Договор за предоставяне на инвестиционен кредит № 100-1954/26.01.2017 г. и допълнителните споразумения към него и Договор за предоставяне на стандартен кредит без право на усвояване на погасените суми № 100- 3575/26.03.2021 г. и допълнителните споразумения към него, са възникнали със сключване на договорите и усвояване на кредитите по същите, поради което подлежат на предявяване в сроковете по чл. 685 респ. чл. 688, ал.1 от ТЗ.

Аргументите в подкрепа на това тълкуване следват от текста на редица разпоредби на Част IV “Несъстоятелност“ на ТЗ. Така: - Съгласно чл. 688, ал.1, изр. 2 от ТЗ „След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват."; - Чл. 688, ал.З от ТЗ предвижда възможност за предявяване на вземания след сроковете по чл. 685 и чл.688, ал.1 от ТЗ само за вземания, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност до утвърждаване на оздравителен план, се предявяват по реда на тази глава; - разпоредбата на чл. 725, ал. I ТЗ, която има предвид вземане под отлагателно условие, а то не би могло да бъде изискуемо преди сбъдване на условието.

Навежда се, че р азбирането, че в сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал.1 от ТЗ се предявяват всички вземания към несъстоятелния длъжник, независимо дали са падежирали или не, се възприема константно и в съдебната практика, като по този въпрос има и практика на ВКС по чл.

290 от ТЗ - например Решение № 170 от 30.11.2009 г. на ВКС по т. д. N9 5/2009 г., II т. о., ТК.

Пооддържа се, че всички вземания на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД към "ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС НАДЕЖДА" ЕООД по договорите за кредит са били изискуеми към датата на предявяването им на основание чл. 617, ал. 1 от ТЗ. Съгласно посочената разпоредба всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност. Видно от извършеното вписване в Търговския регистър с Решение № 113 от 07.07.2025 г. по т.д. № 83/2025 г. на ОС 4 Благоевград длъжникът "ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС НАДЕЖДА" ЕООД е обявен в несъстоятелност. Съгласно чл. 71 от ЗЗД изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, какъвто е настоящия случай.

Откриването на производство по несъстоятелност по отношение на собственикът/титулярът на ипотекирано или заложено имущество за обезпечаване на кредита, съответно на солидарния длъжник {какъвто е длъжникът "ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС НАДЕЖДА" ЕООД) представлява нарушение на чл. 3.7.а).т.5 от Договор за предоставяне на инвестиционен кредит № 100-1954/26.01.2017 г,, и нарушение на чл. 3.7.а).т.2 и 5 вр. с чл.3.9.с)т.2 от Договор за предоставяне на стандартен кредит без право на усвояване на погасените суми № 100-3575/26.03.2021 г., което представлява основание чл. 3.7, б. „б“, т.5 от същите договори за кредит за обявяването им за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване. Това е направено от страна на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД като до кредитополучателя по договорите за кредит и до всички солидарно задължени лица по тях са изпратени покани за обявяване на предсрочната им изискуемост.

Синдикът изразява становище, че възражението е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Излага подробно съображения, че „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 не е кредитор с вземане към длежника и не е активно легитимиран да иска да бъде включен в списъка на кредиторите, тъй като същият е кредитол по чл. 717н ТЗ, на който като ипотекарен кредитор му се запазва припадащата се сума при продажба на ипотекирания имот.на процесните вземания са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и е следвало да бъдат предявени в законоустановените срокове по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ.

Длъжникът изразява становище по подаденото възражение, което намира за неоснователно.

При така установеното, съдът намира от правна страна следното:

Относно възражение от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, чрез адв. С. Р.а, с вх. № 13243 от 29.08.2025 г., срещу списъка на неприетите вземания, като посочените във възражението вземания бъдат изключени от този списък и да бъдат приети с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, съдът намира за основателно.

5

Предявяване на вземането има съществено значение за определяне структурата на дълга на несъстоятелния длъжник, и това е така, защото от определяне размера на вземанията на кредиторите спрямо несъстоятелния търговец зависят възможностите за оздравяване на предприятието, или пък самото удовлетворяване на кредиторите при осребряване на имуществото от масата на несъстоятелност, ако не се стигне до оздравявяне, от предявените вземания се определя и състава на събранието на кредиторите. Фактът, че не е настъпила предсрочна изискуемост на договор за кредит, не може да обоснове извод, че кредиторът не е следвало да предяви вземането си по реда на чл. 685 ал. І ТЗ, респ. по чл. 688 ал. І ТЗ, тъй като законът говори общо за „предявяване на вземания“, а не за „предявяване на изискуеми и ликвидни вземания“. Аргумент в подкрепа на горното е и разпоредбата на чл. 725 ал. І ТЗ, която има предвид вземане под отлагателно условие, а то не би могло да бъде изискуемо преди сбъдване на условието. Още повече, съгласно разпоредбата на чл. 617, ал. 1 от Търговския закон , всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност, като съгласно ал. 2, непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.