Решение № 6523 от 22.05.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 6523

Варна, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXI състав, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

При секретар АННА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА административно дело № 20267050701253 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5, вр. с ал. 1, вр. чл. 171, т. 1, б. "з", б. "гг" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Производството е образувано по жалба на М. Д. Й., [ЕГН], от гр.Варна, депозирана чрез процесуален представител- адв.Ж.Г. от ВАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0460-000110/13.03.2026г. на Началник РУ към ОД на МВР-Варна, РУ 05 „Златни пясъци“, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“з“) гг) от ЗДвП: временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

С жалбата се иска отмяна на оспорената, като неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че оспорващият не е собственик на процесното МПС, чиито регистрация е била прекратена на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради което и не е бил известен, че управлява нерегистрирано МПС.

С жалбата са представени: копие на свидетелство за регистрация на МПС част 2, копие на договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите и множество медицински документи- епикризи относно здравословното състояние на собственика на МПС К. Д. П..

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява и не изразява становище по делото.

Ответникът по делото се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител. В хода на устните състезания ответникът, чрез юрисконсулт Г., отправя искане да бъде потвърден оспореният акт, доколкото са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ – автомобилът е закупен и не е пререгистриран в законоустановения срок. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид наведените от оспорващия основания, изразените становища на страните и установените по делото факти, изводими от събраните по делото доказателства, както и като съобрази разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване пред съд индивидуален административен акт. Жалбата е депозирана в Административен съд Варна на 24.04.2026 г. (предвид входящия номер поставен в съда) и предвид деня връчването и на оспорващия - 17.04.26г., тя е подадена в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 13.03.2026 г., около 23:28 ч., в гр.Варна, на [улица], оспорващият управлявал лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], собственост на К. Д. П., като бил спрян за проверка от служители на 05 РУ при ОД на МВР Варна. Установено било, че управляваният от оспорващия автомобил е със служебно прекратена регистрация на 20.02.2026 г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

За констатираното деяние, мл.автоконтроляжр към 05 РУ при ОД на МВР-Варна , съставил срещу водача АУАН серия GA № 5283255/13.03.2026 г. за нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП–за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като от водача са отнети два броя регистрационни табели.

Предвид съставения АУАН, и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с оспорената против Заповед 26-0460-000110/13.03.2026г., административният орган - на Началник РУ към ОД на МВР-Варна, РУ 05 „Златни пясъци“ наложил на М. Д. Й. ЗППАМ по чл.171, т.1, б.3“гг“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 6 месеца.

След получаване на ЗППАМ от адресата, последният оспорил същата пред съда.

В хода на делото са събрани доказателства, че регистрацията на процесното МПС е възстановена служебно на 17.03.2026г. в 12:16ч., видно от Справка от АИС КАТ История на регистрацията на процесното МПС, както и че собственик на процесния автомобил е посоченото в ЗППАМ лице, а не оспорващия - Справка от АИС КАТ за собственост на МПС.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е постановена в пределите на материалната (предметната) компетентност на командир на отделение към РУ 04 при ОД на МВР-Варна. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з", б. "гг" ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, по аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Съгласно т. 2. 3. от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-7399 от 04.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР Варна, издадена във връзка с т. 1. 3. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, началниците на РУ при ОД на МВР-Варна са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП, между които е и процесната. Констатираното нарушение е извършено на територия, обслужвана от 05 РУ Златни пясъци, поради което издателят на акта е териториално и материално компетентен.

Спазена е законоустановената писмена форма за издаване на административния акт. Налице са изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "з", б. "гг" ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия GA № 5283255/13.03.2026 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и е възпроизведено съдържанието на нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите и правните основания за прилагане на процесната ПАМ. Не се установява несъответствие между фактическите констатации, посочени в АУАН, въз основа на който е издадена оспорената заповед, и тези възпроизведени в ЗППАМ. Не се установява и неизяснена фактическата обстановка, т.е. не е налице порокът липса на мотиви. От посочените фактически и правни основания за издаването на заповедта става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право.

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, с оглед характера на мерките по чл. 171 ЗДвП. Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към реда по АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената ЗППАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде ЗППАМ да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая , така както е предвидено в чл. 35 АПК. Спазени са и принципът за законност - чл. 4, ал. 2 АПК и принципът за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 АПК. Затова съдът счита, че органът по издаване на процесната ЗППАМ не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за нейната отмяна.

Според разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "з" ЗДвП визира случай за прилагане на ПАМ "временно отнемане на СУМПС" до решаване въпроса за отговорността, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС. В конкретния казус за нарушението по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, състоящо се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с нормата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП са предвидени две наказания за водача - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.

От оспорващия не са наведени твърдения, че не е управлявал процесния автомобил. Т.е. не е спорно по делото, че Й. е бил водач на МПС по смисъла на чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Безспорно се установява, че към момента на проверката управляваният от него автомобил е бил с прекратена регистрация поради неизпълнение на задължението на собственика на автомобила визирано в разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, в действащата й редакция както към датата на установяване на нарушението, така и към датата на издаване на ЗППАМ гласи, че служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика.

Фактическият състав по чл. 171, т. 1, б. "з/гг" от ЗДвП включва две материалноправни предпоставки. Първата е управление на МПС от оспорващия като негов водач. Втората предпоставка е извършено от водача нарушение по чл. 175, ал. 3, във вр. с чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП поради твърдение на органа за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Както бе посочено вече по-горе по делото не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че оспорващият е имал качеството "водач" на МПС. По отношение на другата изискуема от закона предпоставка, е необходимо водачът да е извършил нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. В случая оспорващият не е нито собственик, нито наследник на собственика на МПС, което е посочено и в самата ЗППАМ, поради което и за него не е съществувало задължение да заяви промяната в собствеността на МПС. По делото не е спорно, а и е отразено в ЗППАМ, че МПС е собственост на К. Д. П.. Видно от доказателствата по делото приложени в административната преписка, К. П. е придобила собствеността върху автомобила в предвидената за това форма съгласно чл. 144, ал.1 ЗДвП /писмен договор с нотариална заверка на подписите/ на 19.12.2025г., както и че в едномесечен срок от придобиването в собственост на регистрирано пътно превозно средство собственикът не е изпълнил задължението си по чл. 145, ал.2 от ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира превозното средство на свое име в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния си адрес или адрес на регистрация. Същото е придобито с договор за покупко-продажба от 19.12.25г. и не е регистрирано на името на П. в съответната служба на МВР.

С Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № І-45 от 24.03.2000 година) се определят условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства.

Разпечатката съдържа 31 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e9ef26f-433d-4915-b83e-a0002c24169c