Определение № 3366 от 27.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3366 гр. Пловдив, 27.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Г.ев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502758 по описа за 2025 година

Производство по чл.278, ал.1 ГПК.

Делото е образувано по въззивна частна жалба от ЕАД Е.И., Булстат: 180978004 , като п/к на Н. Г. Л. против Определение № 9633/ 25.07.2025г постановено по гр. д.№ 21386/24г. по описа на ПРС – ХХIV гр. с., с което е оставена без уважение молбата за изменение на Решение № 2720/ 01.06.2025г. в частта на разноските. По изложени в частната жалба оплаквания и доводи се иска отмяна на обжалвания акт и уважаване на молбата по чл.248, ал.1 ГПК.

Ответникът „Адессо Кредит България“ ЕООД , редовно уведомено , не взема становище по жалбата.

ПОС, като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима се разглежда по същество.

Съдът е бил сезиран с предявен осъдителен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД от жалбоподателката, чрез процесуалния си представител ЕАД Е.И. , първата в качеството на потребител по сключен договор за кредит с „Адессо Кредит България“ ЕООД, във връзка с претендирана недействителност на клауза за неустойка по договора с цена на иска в размер на 208, 50 лева. Поискано е от представителя на ищцата присъждане на адв.възнаграждение на основание чл.38, ал.1 ЗА. Предявеният иск е уважен с постановеното по делото решение, доказателственият процес в производството по делото проведен само въз основа на писменото доказателство/ процесния потребителски договор/ с оглед неговото съдържанието , като е проведено едно съдебно заседание след размяна на книжата между страните, в което страните не са се явили, а проц.представител на ищцата е подал писмена молба за увеличение цената на иска.

1

С постановеното съдебно решение съдът е определил възнаграждението на основание чл.38, ал.1 ЗА в размер на 240 лева, във връзка с което по реда на чл.248, ал.1 ГПК е поискано от пълномощника неговото увеличени. Доводите се основали на изменения на Наредба №1 за МРАВ, за което е посочено, че са „премахнати“ минималните размери на адв. възнаграждения, тъй като то подлежи на свободно договаряне между клиента и адвоката, като е било преодоляно и противоречието с европейското законодателство с Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС. Оспорва се и намаляването на АВ при липса на фактическа и правна сложност като неоснователно, доколкото такъв критерий не намирал при приложението и изчисляването на дължимата ДТ, а съдът не намалявал нейния размер защото делото е с ясен предмет или не изисква значителни усилия за доказване изложението в ИМ.

С постановяване на обжалваното определение съдът е отчел описаните по-горе обстоятелства в мотивната част на настоящото определение във връзка процесуалните действия на страната в производството по делото, към които се добавят от настоящата инстанция и характерът, предметът и ниската фактическата и правна сложност на казуса, по който е налице множество утвърдена съдебна практика, снижаваща необходимостта от комплицирани активни действия по защитата на потребителя от страна на пълномощника.

С частната жалба се поддържат формулираните доводи в молбата по чл.248 ГПК, които се намират за неоснователни и от въззивната инстанция.

На първо място въззивната инстанция е мотивирала в аналогични казуси във връзка със спор за присъден размер на адв. възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА, че претендираното от пълномощник на представлявана страна по предоставена безплатна правна помощ, се определя от съда по размер, а не е определяемо по свободно договаряне между клиент и адвокат. На второ място приемане е от настоящия въззивен състав съобразяването с практиката на СЕС , според която съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото, поради което дори може да намали АВ под минималния размер, определен с НМРАВ/ сега НВАР/ - в този смисъл са решенията по дело С-427/16 на СЕС и дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024г. В случая допълнителен критерий за съобразяване на определяемото възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА е и ниската цена на иска, която не би била в други случай допълващ критерий, ако принципно характерът на предявения иск не обуславя ниската фактическа и правна сложност на делото с липса на развит сложен доказателствен процес и анализ на делото от фактическа и правна страна, предпоставящи необходимост от по- висока степен на процесуални усилия на пълномощника на страната по предоставената безплатна правна помощ. В случая от съда се споделя цитираната от жалбоподателя съдебна практика, обективирана в Определения по ч. т. д.№ 1908/2022г. на ВКС II т.о. , по ч.т.д. № 757/ 23г на ВКС , I ТО и др. аналогични, като действително съобразява , че НМРАВ/ сега НВАР/ служи за базов ориентир при определяне и на възнаграждението по чл.38, ал.1 ЗА, както и при съобразяване на броя и вида на исковете, което в настоящия случай е преценено, че по тези критерии делото не само не е усложнено, но необходимостта от процесуалните усилия на пълномощника на страната са 2 улеснени поради ниската степен на фактическа и правна сложност по един предявен иск, без необходимост от доказателствен процес с изключение на анализ на потребителския договор по една негова клауза, съдебна практика по правния спорен въпрос е с обилна утвърдена съдебна практика.

Неуместно се намира и от въззивната инстанция доводът на жалбоподателя, основан на сравнителен анализ на адв. възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА с начина на определяне на размера на дължимата ДТ, вкл. отчитайки, че в случая заплатената от потребителя ДТ е в размер на 50 лева.

По така изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и като такава ще се остави без уважение, а обжалваното определение поради спазване на принципа на разумност и пропорционалност, ще се потвърди като правилно и обосновано.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I вр. с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9633/ 25.07.2025г постановено по гр. д.№ 21386/24г. по описа на ПРС – ХХIV гр. с., с което е оставена без уважение молбата за изменение на Решение № 2720/ 01.06.2025г. по делото в частта на разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3