Решение № 3333 от 15.07.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 5716/2022
- Вид
- Решение № 3333
- Подписан
- 15.07.2023
- В сила
- 09.08.2023
- Състав
- Михаела Светлозар Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3333 гр. Пловдив, 15.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330105716 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от В. В. Ч., ЕГН ********** против И. М. Н., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 79, ал.1, пр.1, вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди сключен договор за заем от 08.11.2021 г., с предадена сума от 2000 лева, която не била погасена, въпреки настъпване на падежа на 01.02.2022 г., поради което претендира същата, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното плащане и разноските.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител, с който оспорва получаване на сумата в заем и автентичността на договора, като моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да я върне. Договорът е реален и се счита за сключен от 1 момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните. Поради това, независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическият състав на съглашението.
В представения в оригинал договор между страните изрично е посочено, че същият служи за разписка за предаване/получаване на уговорената заемна сума от 2000 лева.
Поради оспорването истинността на договора относно неговата автентичност – досежно авторство на подписа и изписване на три имена на ответника, бе прието заключение на СПЕ, което се кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено, неоспорено от страните. ВЛ е дало категорично становище след анализ, че имената и подписът в договора са изпълнени от ответника, т.е. – принадлежат му. Възраженията на особения представител, макар принципно резонни и обосновани, изразяващи съответна защитна позиция, не се споделят.
Предвид изложеното – сключен писмен договор между страните, подписан от ответника, удостоверяващ уговорките помежду им и предаване на посочената заемна сума, с настъпил падеж за погасяването й – 01.02.2022 г. и липсата на ангажирани доказателства за плащане, въпреки разпределената док. тежест, съдът приема иска за доказан по основание и размер. Следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане и са представени док. за платени: 80 лв. – ДТ; 370 лв. – възн. за ос. представител; 400 лева – платено адв. възн., съгл. ДПЗС.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, предвид изхода от спора, ответникът следва да възстанови платените разноски от бюджета на съда за приетата СПЕ – 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. М. Н., ЕГН **********, с адрес: .... да плати на В. В. Ч., ЕГН **********, с адрес: ....., следните суми: 2000 лева /две хиляди лева/, дължима по сключен между страните договор за заем от 08.11.2021 г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 20.04.2022 г. до окончателното погасяване, както и общо 850 лева /осемстотин и петдесет лева/ - разноски за настоящото производство.
2
ОСЪЖДА И. М. Н., ЕГН **********, с адрес: ....да плати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 200 лева /двеста лева/ - платени от бюджета на съда разноски за приетата СПЕ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова сметка на ищеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.9/:
...................................................................
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3