Определение № 961 от 08.08.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 961 гр. С.З., 08.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20255500500520 по описа за 2025 година Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 407, ал. 1 и ал.2 от ГПК и вр. чл.405, ал.2 от ГПК и във връзка с чл.414 във връзка с чл.416, ал.1 от ГПК.

Делото е образувано по частна въззивна жалба-молба от адвокат П. И.

П. с съдебен адрес гр. Х., ул. „******** в качеството му на пълномощник на П. А. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Ч., ул. „********. В законоустановения срок жалбоподателят обжалва порочността на разпореждане с № 2009 /неправилно посочено от жалбоподателя № 650/ от датата 25.11.2024 год. на Районен съд Ч., Първи граждански състав с председател А.Д. от постановено по гр. дело № 538/26.07.2023 г. във връзка с разпореждането на същия съд за издаване на изпълнителен лист на основание влезлите в законна сила Решения на РС-Ч. и ОС-С.З. по исковете на ищеца по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК, като в разпореждането си районният съд се е позовавал на разпоредбата на чл.416 от ГПК.

Молят да се отмени Разпореждането по горепосоченото дело, с което съда се е разпоредил по молба на заявителя да бъде издаден изпълнителен лист № 650 от 25.11.2024г., което на доверителката му не е съобщено.

Заявителя въпреки знанието за влезлите в законна сила решения с № 7 по гр. д. № 606/23г. по описан на Р. С. Ч. и с № 343 по В. Т. Д. № 358/2024 г. по описа на ОС Стара 3агора и извършеното изплащане на всички дължими към него суми, видно от извлечение от банковата сметка на длъжника е поискал да му се издаде изпълнителен лист. Въпреки, че за заявителя са известни съдебните решения и извършеното изплащане на всичко дължимо към него при злоупотреба с права е поискал издаването на изпълнителния лист без да има каквото и да е право за това.

В уверение на твърдяното приложено представят и двете влезли в 1 законна сила съдебни решения, както и извлечение от банковата сметка на длъжника.

Поради изложеното, молят съда да отмени разпореждането, с което се е разпоредил в полза на заявителя по горепосоченото частно гражданско дело да бъде издаден изпълнителен лист.

При положение, че съда не уважи искането им за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, то да се счита настоящата молба като жалба срещу постановеното по ч. гр. д. № 538/2023г. разпореждане за издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя „П.К.Б." ЕООД, като съда приемайки оплакването им извърши необходимите съдопроизводствени действия по придвижването на жалбата за разглеждане пред Окръжен съд град С.З..

В жалбата е посочено, че лицето П. А. С., ЕГН: **********, на 31.10.2024 г. по банков път е изплатила дължимата сумата около 722 / седемстотин двадесет и два лева – лист 20 от делотои/. Въз основа на което , след като твърдят въпросната сума да е била изцяло върната от нея към кредитора „П.К.Б.“ ЕООД съобразно горепосочените две съдебни Решения на РС-Ч. и ОС – С.З., Търговското отделение, 1-ви въззивен търговски състав .

Жалбоподателят в заключение позовавайки се и на чл.404 от ГПК моли да се преразгледа решението по разпореждане на Ч.ския районен съд на Първи граждански състав с председател А.Д. от 26.07.2023 г. и въззивният съд да постанови отмяна на разпореждането с което ЧРС е разпоредил издаване на изпълнителен лист за процесните суми, подробно посочени в същото разпореждане и изп. лист. Подробни съображения за това са изложени в частната жалба на жалбоподателя с вх. № 4181/21.07.2025г., депозирана по гр. дело № 538/2023г. чрез РС-Ч..

Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор, такъв не е постъпил от другата страна по делото.

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в частната жалба на жалбоподателя, депозирана по делото, намира за установено следното:

Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен двуседмичен срок по чл. 407, ал.1 от ГПК и се явява процесуално допустима.

С Разпореждане под № 2009 от 25.11.2024г., постановено по гр.д. с № 538/2013г. по описа на Районен съд Ч., същият съд се е позовал на постановените два броя съдебни Решения, както следва:

2

С Решение под № 343/25.10.2024 г., постановено по в.т.д. № 358/2024 г. по описа на ОС - С.З., I Търговски състав, влязло в сила на датата 25.10.2024 г., съдът ОТМЕНЯ Решение с № 7/16.01.2024г., постановено по гр.д. № 606/2023г. на Районен съд - Ч. в обжалваната му част и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „П.К.Б.” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „******* против П. А. С. за признаване на установено, че П. А. С. ЕГН **********, 8 гр. Ч., ул.

********** дължи на „П.К.Б.” ЕООД сумата от 95.93 лв.- договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит П.К.С. №40010607242 от 08.07.2022 г. за периода 25.07.2022г. до 25.05.2023 г. и сумата от 132.62 лв.лихва за забава за периода 26.07.2022 г. до 25.05.2023 г. като неоснователни.

ОСЪЖДА П. А. С. ЕГН **********, гр. Ч., ул. ********** да заплати на „П.К.Б.” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.

„******* направените по ч. гр. д. № 538/2023 г. по описа на Районен съд - Ч. разноски в размер на 83.68 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „П.К.Б.” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. ******** да заплати на адв. П. П. от АК - Х., с адрес: гр. Х., ул. *********** адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на П. А. С. в производството по ч. гр. д. № 538/2023 г. по описа на Районен съд - Ч. в размер на 29.65 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА П. А. С. ЕГН **********, гр. Ч., ул.„****** да заплати на „П.К.Б.” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.

„********** направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 51.12 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „П.К.Б.” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „******* да заплати на адв. П. П. от АК - Х., с адрес: гр. Х., ул. *********** адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на П. А. С. в първоинстанционното производство в размер на 237.20 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „П.К.Б.” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „******* да заплати на П. А. С. ЕГН **********, гр.

Ч., ул. ********** направените във въззивното производство разноски за държавна такса в размер на 12.50 лв.

ОСЪЖДА „П.К.Б.” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. ******** да заплати на адв. П. П. от АК - Х., с адрес: гр. Х., ул. *********** адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на П. А. С. във въззивното производство в размер на 200 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Предвид горното и на основание чл. 416 от ГПК, ЧРС е приел, че издадената Заповед с № 329 от 31.07.2023 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 538/2023 г. по описа на Районен съд Ч. е влязла в сила за установените за дължими суми с Решение № 3

343/25.10.2024 г., постановено по в.т.д. № 358/2024 г. по описа на ОС - С.З., I Търговски състав и въз основа на нея съдът е приел, че следва да издаде изпълнителен лист и да се отбележи това върху заповедта.

В тази насока, съдът е констатирал, че в настоящия случай с всеки един от тези актове /Решение, определение или друг съдебен акт/, постановени по настоящото дело, в т. число и в инстанционния съдебен контрол и пред погорните инстанции, в полза на молителя и заявител по чл.410 от ГПК са присъдени съответните суми, а именно с горепосочените две Решения на РС – Ч. и ОС – С.З., включително такива и за разноските по делата.

В тази насока съобразно специалната норма на ч л. 416. Ал.(1) (Доп. ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишен текст на чл. 416, изм., бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2025 г. - изм., относно влизането в сила, бр. 67 от 2024 г., в сила от 1.07.2024 г.) Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. Според ал.(2) (Нова – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2025 г. - изм., относно влизането в сила, бр.

67 от 2024 г., в сила от 1.07.2024 г.) При предявен иск за установяване на вземането заповедта за изпълнение влиза в сила след влизането в сила на съдебното решение за установяване на вземането, като постановилият го съд издава изпълнителен лист за същото. В този смисъл дори не е необходимо подаването на молба за издаването на този ИЛ, а същият се издава служебно от съда след влизането в сила на съдебното решение за установяване на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл. 405., ал. (1) от ГПК Изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл.404 актове.

Препис от молбата не се връчва на длъжника. Според чл. 406. Ал.(1) от ГПК Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.

Въззивният съд приема, че така постановеното Разпореждане от датата 25.11.2024г. на РС-Ч. изцяло за правилно и законосъобразно.

Трайната и константната съдебна практика на Върховните съдилища на Републиката приема, че ако не са налице някои от влезлите в законна сила съдебни актове, подробно и изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.404, ал.1 от ГПК, поради което не е налице интерес и ще е недопустимо съответно и издаването на изп. лист в полза на молителя по чл.405, ал.1 във връзка с чл.416 от ГПК. Тъй като в конкретния случай с горепосочените две съдебни Решения, съответно постановени във връзка с конкретния случай именно по настоящото дело, в т. число и по силата на инстанционния съдебен контрол и пред по-горните инстанции, в полза на молителя „П.К.Б.“ ЕООД са присъдени съответните суми, включително и такива и за разноските, по тези две дела на РС – Ч. и съответно и на СТОС като въззивна инстанция, чието Решение е окончателно и не подлежи на 4 обжалване пред по-горен съд.

След като на практика длъжника по делото и жалбоподател, който твърди, че е погасил дължите суми, и представя съответния документ, от който е видно че е извършил съответните плащания към кредитора си, и въпреки че в негова полза има присъдени такива, то на основание специалния текст на чл.439, ал.1 и ал.2 от ГПК същият длъжник разполага и със самостоятелното си материално право в негова полза в изпълнителния процес да заведе и специален иск от него с който да иска обезсилването на изп. лист. Съгласно Чл. 439. Ал.(1) от ГПК Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Освен това длъжника има и възможността да иска прекратяване на изпълнителното производство на някое от основанията предвидени в чл.433, ал.1 от ГПК.

В тази връзка Разпореждане № под № 2009 от 25.11.2024г., постановено по гр.д. с № 538/2023г. по описа на Районен съд Ч., Първи гр. състав се явява изцяло правилно и законосъобразно, тъй като е налице надлежен изпълнителен титул, съответно и влязъл в законна сила, в полза на въззиваемия „П.К.Б.“ ЕООД, който да послужи като надлежно законово основание за издаването на искания от него изпълнителен лист.

В този смисъл въззивният съд счита, че следва да потвърди изцяло обжалваното Разпореждане, с което е издаден процесния изп. лист и първостепенният съд е разпоредил да се издаде в негова полза искания от същия изп. лист.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като въпреки, че прегражда по нататъшния ход на делото, то за него не е предвиден специален ред за обжалване на това определение в ГПК и в практиката на ВКС на РБ.