Решение № 7254 от 23.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7254 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110151978 по описа за 2024 година

Производствотo e по реда на чл.310 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Н. Н. Д., с която срещу с са предявени обективно, кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на извършеното със Заповед № ЧР-100/09.08.2024 г. уволнение на ищеца за незаконно и неговата отмяна, с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „оператор сигурност“ при с, както и осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата в размер на 9186 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 14.08.2024 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 02.09.2024 г. до окончателното плащане, и с правно основание чл. 262 ал. 1, вр. чл. 150, вр. чл. 143, ал.

1 КТ за сумата в размер на 395,77 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 01.05.2024 г. до 30.06.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 02.09.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът поддържа, че се намирал в трудово правоотношение с ответника въз основа на трудов договор от 06.11.2023 г., по което заемал длъжността „Оператор, сигурност /7/“ при ответното дружество, с основно трудово възнаграждение в размер на 1300 лева, което с допълнително споразумение от 01.05.2024 г. било увеличено на 1531 лева. Сочи, че със заповед от 09.08.2024 г., връчена му на 14.08.2024 г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ – в срока за изпитване. Поддържа, че към датата на прекратяване, уговореният между страните срок за изпитване от 6 месеца бил изтекъл, поради което счита уволнението за 1 незаконно, като предявява искове за признаването на уволнението за незаконно и отмяната му, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода от 14.08.2024 г. до 14.02.2025 г. Отделно от това поддържа, че в периода от 01.05.2024 г. до 30.06.2024 г. е полагал извънреден труд от 38 часа, за който твърди, че не му е платено дължимото възнаграждение, поради което отправя претенция и за заплащане на същото.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че уволнението е извършено при спазване на законовите изисквания при доводи, че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение срокът за изпитване не е бил изтекъл. В този смисъл твърди, че шестмесечният срок на действие на уговорената в трудовия договор клауза за изпитване е започнал да тече не от момента на постъпване на работа, а от момента, в който ищецът фактически е започнал изпълнението да длъжността си, а именно след 19.04.2024 г., когато е издаден сертификат № BG.AVSEC.02045-03656 за компетентност от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.

Отделно от това поддържа, че между страните било договорено, че срокът на клаузата за изпитване започвал да тече от момента, в който служителят успешно премине всички входящи обучения, съобразно изискванията на Национална програма за обучение и сертифициране по сигурността в гражданското въздухоплаване /НПОССГВ/ и вътрешните политики на с, като такива били проведени на ищеца в периода 13.11.2023 г. – 19.04.2024 г. Същевременно твърди, че ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност в периода от 19.04.2024 г. до 25.04.2024 г. по силата на Болничен лист № 20241593881, издаден на 23.04.2024 г. от УМБАЛ „СОФИЯМЕД“ ООД, и в периода от 08.08.2024 г. до 14.08.2024 г. по силата на Болничен лист № 20241962740, издаден на 09.08.2024 г. от ДКЦ 1 в. Ето защо ответникът счита, че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение срокът за изпитване не е бил изтекъл. Също така оспорва факта на полагане на извънреден труд за периода м.05.2024 г. – м.06.2024 г. от ищеца, както и този труд да не му е бил заплатен. По така изложените доводи счита предявените искове за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

С определение от 24.02.2025 г., съдът е приел за разглеждане в настоящото производство, предявеният в срока по чл. 314, ал. 1 ГПК от ищеца Н. Н. Д. инцидентен установителен иск с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 2 КТ за обявяване за недействителна клаузата на чл. 12.2 от трудов договор № 100/06.11.2023 г. в частта, в която е уговорено, че срокът изпитване започва да тече от момента, в който служителят успешно премине всички входящи обучения, съгласно изискванията на НПОССГВ и вътрешните политики, като противоречаща на чл. 70, ал. 4 КТ, а в условията на евентуалност на чл. 70, ал. 1 КТ.

2

Ответникът с оспорва предявеният инцидентен установителен иск като неоснователен при доводи, че уговореното в трудовия договор „успешно премине всички входящи обучения, съгласно изискванията на НПОССГВ и вътрешните политики“ съставлява „уважителна причина“ по смисъла на чл. 70, ал. 4 КТ. Поддържа, че изискването за обучение и сертифициране от ГД „ГВА“ е въведено в съответствието с действащото законодателство /ЗГВ, НПСГВ и НПОССГВ/ и не зависи от волята и поведението на работодателя и служителя. Посочва, че продължителността на процедурата по обучение и сертифициране е строго индивидуализирана и зависи от това дали, кога и за какъв период от време служителят ще вземе съответните изпити, след които ще получи и „сертификат за компетентност“ от ГД „ГВА“.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото относими и необходими доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото не спорят и от представените по делото писмени доказателства, в т. ч. трудов договор № 100 от 06.11.2023 г. и трудова книжка на ищеца, съдът приема за установено, че същите били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което, считано от 13.11.2013 г., ищецът е заемал при ответника длъжността „Оператор сигурност“, сектор „Рентгеново обучение“, отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“, дирекция „Сигурност“, главна дирекция „Операции“, главен оперативен директор, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1300 лева и допълнително месечно трудово възнаграждение в размер на 1,1% за всяка година придобит от служителя трудов стаж и професионален опит. Видно от изричния запис в трудовия договор /чл. 12.2/, същият е бил сключен с уговорен в полза на работодателя срок за изпитване от 6 месеца, който започва да тече от момента, в който служителят успешно премине всички входящи обучения, съгласно изискванията на НПОССГВ и вътрешните политики.

На 28.02.2024 г. и на 07.05.2024 г. между страните били подписани допълнителни споразумения към трудов договор № 100 от 06.11.2023 г. Видно от съдържанието на документите страните постигнали съгласие, че считано от 01.02.2024 г. размерът на основното месечно трудово възнаграждение на ищеца ще бъде 1400 лв., а считано от 01.05.2024 г. – 1531 лв.

Съгласно приетата по делото длъжностна характеристика на заеманата от ищеца длъжност същият има следните основни функции и задължения: 1/ да работи постоянно в среда с йонизиращи лъчения на пункт за проверка за сигурност, оборудван с рентгенов апарат за пролъчване на вещи и ръчни багажи и рамков металдетектор; 2/ да работи с рентгеново оборудване, оборудване за откриване на течни експлозиви (LEDS), оборудване за откриване на следи от експлозиви (ETD), 3 скенер за целите на сигурността и всички други методи, които се използват за проверка сигурност и се въвеждат на пункта за проверка на пътници и ръчен багаж; 3/ да изпълнява задълженията си на работното място в отдела и да спазва стриктно стандартите за сигурност съгласно оперативна процедура № 400, както следва: контрол на достъп, проверка на ръчен багаж с рентгеново оборудване, ръчно претърсване на лица, ръчно претърсване на ръчен багаж и вещи, проверка с оборудване за откриване на следи от експлозиви, проверка на течности, аерозоли и гелове с оборудване LEDS, проверка със скенер за целите на сигурността, проверка на пътници и ръчен багаж с нови технологии, които са въведени на пункта за проверка на пътници и ръчен багаж и други. Посочено е, че е налице изискване за преминато обучение и сертифициране за изпълнение на длъжността за постигане на сигурност в гражданското въздухоплаване съгласно Националната програма на сигурност в гражданското въздухоплаване (НПСГВ), Националната програма за обучение и сертифициране по сигурност в гражданското въздухоплаване (НПОССГВ), Регламент (ЕО) № 2015/1998 на Комисията от 05.11.2015 г. за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването и други международни актове и актове на Европейския съюз. Поставено е изискване работникът да премине успешно изрично посочени в т. 2.1 от раздел V от длъжностната характеристика модули, а именно:

Модул 2 – „Основно обучение”, Модул ЗА – „Проверка на лица, ръчен багаж и пренасяни предмети”, Модул 7 – „Контрол на достъп”, Курс „Безопасен превоз на опасни товари”, като след успешно завършено специализирано обучение следва да премине структурирано обучение на работното място по съответното специализирано обучение (модул). Посочено е, че при структурирано обучение на работното място работникът трябва да получи положителна оценка преди да бъде допуснат до самостоятелна работа. Съгласно т. 2.2 от раздел V от длъжностната характеристика, след успешно преминаване на обучението по подточка 2.1 работникът следва да бъде сертифициран от ГД „ГВА“, а именно да получи положителна официална оценка и потвърждение от ГД „ГВА“, която показва, че е преминал успешно обучението и притежава необходимата компетентност, знания и умения, за да изпълнява точно възложените му длъжностни функции и задължения, а именно: проверка на ръчен багаж с конвенционални рентгени, контрол на достъп, ръчно претърсване на лица, ръчно претърсване на ръчен багаж и вещи, проверка с оборудване за откриване на следи от експлозиви.

Като писмени доказателства по делото са приети пет броя изпитни протоколи, както следва: от 22.11.2023 г., 11.12.2023 г., 15.12.2023 г., 20.12.2023 г. и 22.12.2023 г., видно от които ищецът е преминал успешно специализираното обучение по следните модули: Модул 2 – „Основно обучение”, Модул ЗА – „Проверка на лица, ръчен багаж и пренасяни предмети”, Модул 7 – „Контрол на достъп”.

От приетите като писмени доказателства по делото – Протокол за оценка на 4 компетентността след завършен курс по Модул 7 – КД, съставен на 17.01.2024 г., и Протокол за оценка на компетентността по процедурата за работа на пункт за проверка, съставен на 30.01.2024 г., се установява, че Н. Н. Д. е преминал структурирано обучение на работното място и е получил положителна оценка относно възможността му да работи самостоятелно като „сътрудник-охрана“ в отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“.

Като писмено доказателство по делото е приет Сертификат за компетентност № BG.AVSEC.02045-03656 от 19.04.2024 г., издаден от Н. х – началник отдел „АС“, при ГД „ГВА“, видно от който на Н. Н. Д. се разрешава да изпълнява следните функции по сигурността – проверка на ръчен багаж и носени вещи от персонал с х-гау, ръчна проверка на лица, ръчна проверка на ръчен багаж и носени вещи от персонал, контрол на достъпа, наблюдение и патрулиране, ръчен и регистриран багаж.

От приетите като писмени доказателства по делото два броя фишове за заплата, се установява, че за м.11.2023 г. ищецът е получил трудово възнаграждение в общ размер на 824,96 лева /нето/ при отработени 14 дни или 98 часа, а за м.12.2023 г. е получил трудово възнаграждение в общ размер 1202,48 лева /нето/ при отработени 19,9 дни или 139 часа.