Решение № 643 от 02.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. Бургас, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. А.А - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. А.А - МИТЕВА Административно наказателно дело № 20262120200403 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на С. И. Ч., ЕГН:********** с пост. адрес в ********, срещу Наказателно постановление №25-0769-002781/25.09.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас , с-р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ Бургас, с което за нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20лв./10,23евро, а за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200лв./102.26 евро.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на постановлението, като се моли за неговата отмяна и присъждане на сторените в производството разноски. В последното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.Д., който поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, се явява юк. Желязкова, която оспорва жалбата.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.05.2025г. в гр.Бургас по бул.С. Стамболов до „ПГ по строителство и архитектура“ в посока УМБАЛ-Бургас жалбоподателят управлява лек автомобил

Фолксваген Пасат с рег. номер *******, негова собственост. При извършена проверка се установило, че на предните странични стъкла осигуряващи видимостта на водача към пътя са с намалена прозрачност, поради допълнително монтирано тъмно фолио от вътрешната страна на стъклата, с показания на предно дясно стъкло на врата 63% /шестдесет и три/ процента под проба 573,показания на предно ляво стъкло е 66% /шестдесет и шест/процента/ с проба 684, като е затъмнен чрез фолио задния обзорен прозорец на автомобила с показания под проба708-15% / петнадесет/ процента, измерванията са установени с техническо средство фотометър Транспи - 1 с фабр. номер 1074. Като са приели, че горното се явява 1 значителна техническа неизправност, контролните органи са преценили, че жалбоподателят е извършил следните нарушения:

1. ДВИЖИ СЕ СЪС ЗНАЧИТЕЛНА ТЕХНИЧЕСКА НЕИЗПРАВНОСТ НА ППС„ с което виновно е нарушил/а чл.139 ал. 1 т.1 от здвп;

2. ОГРАНИЧЕНА Е ВИДИМОСТТА (НАМАЛЕНА ПРОЗРАЧНОСТ), ПРЕЗ ЧЕЛНОТО

ИЛИ

СТРАНИЧНИТЕ

СТЪКЛА

НА

АВТОМОБИЛА,

ОСИГУРЯВАЩИ

ВИДИМОСТТА НА ВОДАЧА КЪМ ПЪТЯ., с което виновно е нарушил/а чл.105 ал. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН /тъй като НП е получено на 15.01.2026г., а жалбата е депозирана на 22.01.2026г./, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група в ОДМВР Бургас , с-р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ Бургас, видно от приложените по делото заповеди.

АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.

Разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП забранява ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Следователно съставомерно по посочения текст от закона нарушение може да е налице в две хипотези – когато е ограничена видимостта през челното, странични стъкла или когато е намалена тяхната прозрачност. При намалена прозрачност, не е поставено изискване видимостта на водача към пътя да е ограничена. А такова изискване не е поставено изрично, тъй като законодателят е презюмирал, че намаление на прозрачността, водещо до несъответствието й с унифицираните изисквания за такава, във всички случаи съставлява нарушение на посочената разпоредба. Следователно при първата хипотеза на чл.105, ал.1 от ЗДвП, видимостта през стъклата е ограничена поради поставяне, например, на предмети непозволяващи на водача да възприема пътя и останалите участници в движението в пълен обем. Намалената прозрачност от своя страна, не води до ограничаване на видимостта, идентична с първата хипотеза на чл.105 от ЗДвП, тъй като водачът не е препятстван да възприема пътя в цялост. Намалената прозрачност обаче, също е важен фактор за видимостта на водача. Следователно, чл.105, ал.1 от ЗДвП ще бъде нарушен, както когато видимостта е ограничена, така и когато е намалена, поради намаляване прозрачността на стъклата. Касае се до две отделни нарушения, чиито обективни признаци се отличават помежду си и осъществяването на които, предполага осъществяване на различни фактически състави. В настоящия случай описаното в АУАН и в НП нарушение се изразява в намаляване на 2 прозрачността на предни странични стъкла вследствие на поставено фолио. В същото време обаче е посочено, че нарушението се състои в „ограничена е видимостта през челното, задното или през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя“ т.е. допуснато е своеобразно „смесване“ на съставите на две съвсем различни хипотези на чл.105 от ЗДвП. Изложеното не позволява на жалбоподателя да разбере, за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му респ. да организира защитата си. Ето защо и това нарушение е достатъчно, за да обоснове отмяна на обжалваното НП.

Нещо повече, като взе предвид събраните по делото доказателства съдът намери, че нарушението, което се вменява във вина на жалбоподателя остава недоказано. Не може да бъде направен безспорен извод, че е налице намаляване на прозрачността, вследствие на поставеното фолио. Съгласно чл.105, ал.3 от ЗДвП намаляване прозрачността на стъклата по ал.1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило №43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. Иначе казано, поначало намаляване на прозрачността на стъклата не е забранено, като се предполага, че ако това намаляване е извън посочените граници, то е налице нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП. Според т. 6.3.1.1.1. от Правило № 43 общата светопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената пропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните граници е необходимо да се извърши тест с техническо средство като например известното под наименованието „Транспи – 1070“. От данните по делото се установява, че актосъставителят е извършил замерване, но не е спазил изискаванията, заложени в инструкцията за експлоатация на техническото средство, поради което не може да се направи категоричен извод, че прозрачността на предните стъкла на вратите и на обзорното стъкло на управлявания от жалбоподателя автомобил е била намалена в отклонение на допустимите ограничения.

С оглед на гореизложеното, БРС намира, че не е налице и второто вменено на жалбоподателя наарушение Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства, трябва да бъдат технически изправни. В АУАН и издаденото въз основа на него НП е описано че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е технически неизправен, поради това, че на предните странични стъкла осигуряващи видимостта на водача към пътя са с намалена прозрачност. На първо място, БРС намира, че такова нарушение не се доказа пшредвид гореизложените мотиви, които не следва да се преповтарят. На следващо място, недопустимо се явява двойното наказване на жалбоподателя за едно и също нарушение, посредством подвеждането му под две санкционни норми.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита - л.40, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение общо в размер на 200 евро, което съответства на конкретната правна и фактическа сложност на делото, поради което и следва да се 3 присъди в полза на жалбоподателя.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-0769-002781/25.09.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас , с-р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ Бургас, с което за нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП на жалбоподателя С. И. Ч., ЕГН:********** с пост. адрес в ********, е наложена глоба в размер на 20лв./10,23евро, а за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200лв./102.26 евро.

ОСЪЖДА ОДМВР гр.Бургас да заплати на С. И. Ч., ЕГН:********** с пост. адрес в ********, сумата от 200 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4