Решение № 2221 от 08.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2221 гр. Пловдив, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330111287 по описа за 2025 година

Предявени са обектинносъединени искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и 86 от ЗЗД от С. М. С.. ЕГН **********, от гр. П., ул. *** №*, ет.*, ап.* чрез адв. Б. срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна” № 16, „САП Център София“, ет. 8, представлявано от изпълнителния директор С. А. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 307,73 евро, недължимо платена по договор за паричен заем ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда 24.06.2025 г. до окончателното й изплащане. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем по телефона за сума от 800 лв., получена на *** Платена е сума от 1401,86 лв. Дължи се само предоставената сума от 800 лв.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора, предоставяне на сумата и получаване на плащанията. Оспорва недействителността на същия. Заявява, че ГПР на същия е 49 %, а ГЛП-40,55 %. Отрича наличие на нарушения на ЗПК.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по 1 делото доказателства и становищата на страните намира от фактическа страна следното.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

Не се спори между страните, че е възникнало заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри, по което е усвоена заемната сума от 800 лв. и е извършено плащане от длъжника на сума от 1401,86 лв.

Спора се състои в наличието на противоречие на клаузи на договора и ЗПК, което да поражда недействителност по чл. 22 от ЗПК и съответно недължимост на платени суми извън предоставената заемна такава, в частност за възнаградителна лихва и неустойка.

На първо място следва да се отбележи, че се касае за договор за потребителски кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, доколкото от ответника не се представя договор за кредит, но се потвърждава наличието на такъв, без да се оспорват твърденията на ищеца за съдържащите се в него клаузи, съдът намира, че не са спазени изискванията относно форма и съдържание на същия визирани в императивните разпоредби на ЗПК. Не е ясно какъв е лихвения процент и как се прилага.

Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид 2 допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

С оглед изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност съдът намира, че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи, каквото се явява възнаграждението за допълнителни услуги.

Тъй като не се спори, че е платена сума от 1401,86 лв. при получена такава от 800 лв., то надвнесената от 601,86 лв. или 307,73 евро се явява дадена без основание и подлежи на възстановяване на ищеца. Поради липса на изложени твърдения от ответника за връщане на сумата съдът намира, че иска за главницата и лихвата се явяват основателни и следва да се уважат.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер от 25,56 евро за държавна такса.

Тъй като същият е представляван от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА на адвокат Б. следва да се определи служебно възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, в размер от 150 евро при липса на фактическа и правна сложност на делото и съобразно сторените разноски за адвокатско възнаграждение от ответника.

На ответника разноски не се дължат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна" № 16, ет. 8, представлявано от С. А. да заплати на С. М. С.. ЕГН **********, от гр. П., ул. *** №*, ет.*, ап.* сумата от 307,73 евро(триста и седем евро и 73 евро цента), недължимо 3 платена по договор за паричен заем от ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда-24.06.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25,56 евро (двадесет и пет евро и 56 евро цента) за разноски по производството.

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър Стамболйски" №84-86, Бизнес център „Урбан Модел", ет. 12, представлявано от С. А. да заплати на Д.

Б. с личен № *** с адрес гр. .П., ул. *** № *, ет.*, оф. * сумата от 150 /сто и петдесет/ евро за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4