Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 76 от 23.03.2026, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Административно наказателно дело 33/2026
Вид
Решение № 76
Подписан
23.03.2026
В сила
14.04.2026
Състав
Пламен Стоянов Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 4, т. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. гр. Хасково, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20265640200033 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от ЕТ „М-А.О.“, ЕИК: 201912708, със седалище и адрес на управление: с. Широка поляна, обл. Хасково срещу Наказателно постановление № 695508 – F681774 от 15.03.2023 г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Национална агенция за приходите, с което на дружеството - жалбоподател е наложена, на основание чл. 185, ал.2, вр. чл.185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на състава на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на НП. Поддържа се липсата на съществени реквизити от съдържанието съответно по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Отделно, от доказателствата по делото не се установявало извършването на нарушение, тъй като обективно издаденият фискален бон съдържал необходимите реквизити, а погрешно изписани във фискалния бон стоки или услуги не можело да се приеме като липса на реквизити. Така липсвал елемент от фактическия състав на описаното като извършено административно нарушение. На следващо място се излагат доводи за наличие на хипотеза по 1 чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, като се акцентира на ниската стойност и смекчаващите отговорността обстоятелства, налагащи да се приеме по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение, което безспорно характеризирало нарушението като „маловажно“. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразно атакуваното наказателно постановление, като се претендира и присъждане на разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд - Хасково, едноличният търговец с наименование на фирмата „М-А.О.“, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото представител.

Административнонаказващият орган - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Национална агенция за приходите, редовно призован, чрез упълномощения по делото представител - юрисконсулт М. К., оспорва жалба и в хода по същество и представени писмени бележки моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание. Претендира се и присъждане на разноски в производството за възнаграждение за юрисконсулт, а при условията на евентуалност – се възразява за прекомерност по отношение на разноските, претендирани от жалбоподателя.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 11.10.2022 г. била извършена проверка от свидетеля С. Б. Б., на длъжност „*****“ в ЦУ на НАП в търговски обект – смесен магазин, намиращ се в село Широка поляна, област Хасково, стопанисван от ЕТ „М-А.О.“.

Обектът бил в работен режим, като преди да пристъпят към извършване на проверка, служителите на НАП извършили контролна покупка на 1 бр. минерална вода, на стойност 0.60 лева, за която бил издаден фискален бон № 0005125 от 11.10.2022 от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство модел „*****“ с рег. № в НАП **** с индивидуален номер: ***** и ИН на фискална памет *****.

При проверката след направената контролна покупка на съдържанието на издадения фискален бон било установено, че в него се съдържала информация за вид на закупените стоки „хранителни стоки“ и обща стойност 0.60 лева.

Горните констатации били обективирани в Протокол за извършена 2 проверка в обект, серия АА, № 0121235 от 11.10.2022 г., който бил подписан от присъствалата в обекта по време на проверката А.Г.О.. Въз основа на достигнат от контролните органи извод за допуснато нарушение на изискванията на Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, на едноличния търговец било отправено разпореждане да се яви на 18.10.2022 г. в 14:30 часа в ТД на НАП – Пловдив, като представи съответните, изброени в протокола документи – лична карта.

Актът за установяване на административно нарушение с № F681774 е съставен на 18.10.2022 г. от свид. С. Б. Б., в присъствие на свидетелите Е. К. Г. и М. К. Г., двете на длъжност „****“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Национална агенция за приходите и в присъствие на едноличния търговец, която подписала акта, а в графата за възражения и обяснения по него, не вписала такива. Писмени такива не са депозирани допълнително и в рамките на 7-дневния срок от връчване на екземпляр от процесния АУАН, което действие е осъществено на датата на неговото съставяне, според отбелязването в приложената разписка.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка, и след като възприел, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, както и че извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи, наложил процесната административна санкция.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля С. Б. Б. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които е достигнала в хода на същата, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Във връзка с обстоятелствата, свързани с процедурата по съставяне на процесния АУАН съдът дава вяра на изложеното и от свидетелите Е. К. Г. и М. К. Г., доколкото разполагат със спомен.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 4 от Закона за данък върху добавената стойност, министърът на финансите издава наредба, с която се определя издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.

По силата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и 3 отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.), издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1, а сред реквизитите, които следва задължително да съдържа в т. 7 е предвидено наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност. По силата на чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лева, а според ал. 2 на цитираната разпоредба, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Следователно, деянието, за което е наложена на едноличния търговец административна санкция е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие на едноличния търговец, която е запозната със съдържанието му и е била предоставена възможност за възражение, от която не се е възползвала. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от 4 компетентен орган, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като дадената правна квалификация по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС се явява релевантната в случая, с оглед въведените фактически твърдения по случая.

По отношение съответствието на АУАН и НП с изискванията за тяхната редовност по чл. 42 ал.1 ЗАНН, респ. - чл. 57 ал.1 ЗАНН и конкретно на тези по т. 3, съответно - т.5 от цитираните разпоредби – да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, следва да се отбележи, че същите са удовлетворени.

По отношение допълнително изтъкнатия в съдебно заседание от упълномощения процесуален представител на дружеството-жалбоподател довод за допуснато процесуално нарушение при относно съдържанието на описание на деянието в АУАН и в НП, съдът намира, че същото не е реализирано, още по – малко да е от категорията на съществените, водещи до отмяна на санкционния акт. Констатираното в издаденото НП, както и в съставения АУАН изписване с горепосоченото съдържание, в какво се изразява дефицитът в съдържанието на фискалния бон следва да се отнесе не към въпроса допуснато или не е процесуално нарушение, а по същество дали изписаното съдържание на фискалния бон удовлетворява изискванията за реквизити по чл. 26, ал. 1 от Наредбата и конкретно на т. 7 от цитираната разпоредба. Тук следва да бъде отбелязано, че когато се формулира спрямо конкретно лице административнонаказателно обвинение, следва, за да се приеме наличието на ясно, точно и пълно описание на твърдяното административно нарушение, да е налице изложение и досежно обстоятелствата – дата, време и място на извършване на нарушението, както и да се посочат всички признаци от състава на нарушението относно начина на осъществяване на изпълнителното деяние, доколкото същите не са просто задължителен реквизит от съдържанието на АУАН, а и на НП, а очертават и фактическата рамка на повдигнатото обвинение и предмета на изследване. В настоящия случай такова точно и пълно описание на твърдяното административно нарушение, както бе отбелязано, е налице и в този смисъл, в хода на административно наказателното производство липсва допуснато съществено процесуално нарушение. По този начин е обезпечена възможността за санкционираното лице да разбере срещу какво конкретно административнонаказателно обвинение следва да се защитава, както и 5 възможността за осъществяване на съдебен контрол.