Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 657 от 25.02.2025, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
Административно дело 653/2024
Вид
Решение № 657
Подписан
25.02.2025
В сила
14.03.2025
Състав
Йорданка Матева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 657

Велико Търново, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - IV състав, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

При секретар Д.С. като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНКА МАТЕВА административно дело № 20247060700653 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство чл. 215 от Закона за устройството на територията (ЗУТ), вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Същото е образувано по жалба на С. Н. Б. от ***, чрез адв. С. от ВТАК, против Заповед №1912/15.05.2024 г. на кмета на Община Горна Оряховица в частта, с която е одобрено частично изменение на подробен устройствен план – план за регулация (ЧИ на ПУП – ПР), касаещо промяна на дворищнорегулационни граници по реда на §8 от ПР на ЗУТ между УПИ I-600 и УПИ II-601 в кв. 81 по плана на гр. Долна Оряховица, общ. Горна Оряховица.

Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, доколкото е издадена в нарушение на процесуалните правила, в противоречие на материалния закон и на неговата цел. От фактическа страна се поддържа, че дворищната граница не преминава по сградата, разположена в северозападната част на УПИ II-601, а от правна – че не е спазена разпоредбата на §8, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от ПР на ЗУТ, на която се позовава административният орган. Подадените от жалбоподателя възражения са отхвърлени без да е извършена проверка и оглед на място, което прави заповедта немотивирана. Моли заповедта да бъде изменена в оспорената част. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа оспорването и претендира разноски.

Ответникът по жалбата – кметът на Община Горна Оряховица, чрез юрисконсулт Ц., оспорва жалбата. Позовавайки се на заключението на СТЕ, твърди че процесното изменение на ПУП отразява имотната граница съобразно последния действащ план. Счита, че заповедта е законосъобразна и моли за отхвърляне на оспорването и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – П. М. Б., чрез адв. М. от ВТАК, оспорва жалбата като неоснователна. Излага фактически и правни съображения за наличие на елементите от състава на §8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ и счита, че заповедта в оспорената част е законосъобразна. В съдебно заседание процесуалният представител на заинтересованата страна развива допълнителни съображение за неоснователност на жалбата, аргументи за които черпи от приетата по делото СТЕ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

П. М. Б., легитимираща се като собственик на УПИ I-600, кв. 81 по плана на гр. Долна Оряховица по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №161, том I, рег. № 2451, дело № 131 от 23.03.2023 г. (л. 52 от делото), със Заявление № УО107а-11/18.05.2023 г. е поискала от кмета на Община Горна Оряховица частично изменение на ПУП – ПРЗ на гр. Долна Оряховица по отношение на УПИ I-600, в кв. 81. Към заявлението е приложен проект – предложение за ЧИ на ПУП – ПРЗ.

Според Становище от 15.08.2023 г. на главния архитект, дадено на основание чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ, предложението за ЧИ на ПУП – ПРЗ е законосъобразно и на кмета е предложено да издаде заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, с която да разреши изработването на изменението в част – ПР и в част – ПЗ.

Със Заповед № 2468/21.08.2023 г. на кмета на Община Горна Оряховица е разрешено изработването на процесния проект за ЧИ на ПУП – ПРЗ. Заповедта е връчена на заявителката по пощата на 01.09.2023 г. видно от известие за доставяне на л. 32 от делото.

Със Заявление № УО107в-26/18.09.2023 г. до кмета П. Б. е поискала одобряване изготвения проект.

С Обявление № 23/28.09.2023 г. за проекта са известени заинтересованите лица, на които е указана възможността за представяне на писмени възражения, предложения и искания. Няма данни къде, кога и за какъв срок е поставено въпросното обявлението и/или как е сведено до знанието на заинтересованите лица.

В Община Горна Оряховица са постъпили Писмени възражения №9400-2895/23.10.2023 г. от С. Н. Б., който е собственик на съседния УПИ II-601 в кв. 81 съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №59, том ІІ, дело №694 от 24.03.1995 г.

Като краен акт на развилото се производство, на основание чл. 44, ал. 1, т. 13, вр. ал. 2 от ЗМСМА, чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и въз основа на Заявление №УО107а-11/18.05.2023 г. и Заявление №УО107в-26/18.09.2023 г. от П. Б., Писмено становище от 15.08.2023 г. на главния архитект, Заповед №2468/21.08.2023 г. на кмета и Решение №9 от Протокол №1/05.02.2024 г. от заседание на ЕСУТ при Община Горна Оряховица, вр. чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2, т. 6 от ЗУТ и §8, ал. 2, т. 3, вр. чл. 110, ал. 1, т. 1 от ПР на ЗУТ, кметът на общината е издал оспорената в настоящото производство Заповед № 1912/15.05.2024 г., с която е одобрено ЧИ на ПУП – ПРЗ на гр. Долна Оряховица в обхват УПИ І-600 в кв. 81. По повод постъпилото възражение са изложени мотиви, че съгласно §8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ в случая не е необходимо съгласие на заинтересованите страни. Заповедта е връчена на Б. на 17.05.2024 г. по пощата, видно от известие за доставяне на л. 14 от делото. С. Б. също е известен за заповедта, получавайки я на 04.07.2024 г. по пощата.

На 16.07.2024 г. в Община Горна Оряховица е постъпила жалба до Административен съд – Велико Търново против Заповед № 1912/15.05.2024 г. в част ПР от С. Б.. Въз основа на това оспорване е образувано настоящото производство за проверка на законосъобразността на оспорения акт на кмета на Община Горна Оряховица.

От ответника е постъпила административната преписка по съставяне на процесната заповед, допълнена с доказателства за одобрените кадастрален и регулационен план. По искане на жалбоподателя по делото е изслушано вещо лице по назначена съдебно-техническа експертиза, което е отговорило в пълнота на поставените въпроси съобразно притежаваните специални знания и дадените основно и допълнително заключение са приети без оспорване от страните.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните изводи:

Жалбата е подадена до компетентния да я разгледа съд, срещу акт, подлежащ на оспорване, в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от лице с активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт съгласно §8, ал. 4, изр. последно от ПР на ЗУТ, вр. чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

Разгледано по същество оспорването е неоснователно. Мотивите на съда за този извод са следните:

След проверка, извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 219, ал. 3 от ЗУТ, настоящият състав установи, че обжалваната заповед на кмета на Община Полски Тръмбеш е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата материална компетентност, съобразно правомощията, дадени на кмета на съответната община с чл. 129, ал. 2 от ЗУТ.

По смисъла на §8, ал. 4, изр. първо, вр. ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган.

Заповедта е съставена при спазване на изискуемата форма. Същата е валиден писмен акт, съдържащ реквизитите, изброени в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаване, чието съответствие въпрос по съществото на спора. Оспорената заповед посочва, че се одобрява промяна на дворищнорегулационните граници по реда на §8 от ПР на ЗУТ. Наред с това, фактическите основания се извличат и от съпътстващите документи, съдържащи се в административната преписка. Заповедта за одобряване на ЧИ на ПУП-ПР представлява крайният акт на развилото се административно производство, като в нея е направено изрично препращане към документите от хода на процедурата и само по себе си дава мотивировка на оспорения акт. Направеното писмено възражение от заинтересованото лице е отхвърлено със заповедта, за което са изложени съответните аргументи, въпреки че производството по §8, ал. 4 от ПР на ЗУТ предвижда обявяване на собствениците на непосредствено засегнатите имоти само на крайния акт, не и на проекта, за което ще се изложат мотиви по-долу в решението. Не се оправдава възражението на жалбоподателя за липса на мотиви. Изискването за мотивираност представлява гаранция за законосъобразност на акта, която законът е установил за защитата на правата и законните интереси на страните в административното производство, която в случая не е нарушена. Освен това, според трайната практика на ВАС е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, което не лишава страните от правото им своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. Действително, в хода на административната процедура се установяват някои несъответствия, но съдът намира, че същите не могат да бъдат квалифицирани като съществени такива и да обусловят отмяната на заповедта само на това основание. За да е налице допуснато съществено процесуално нарушение, следва сериозно да е накърнено правото на защита на лицето или при липсата на такова нарушение органът да бъде мотивиран да постанови акта си в противен смисъл. В настоящия случай не може да се обоснове подобен извод.

Основанието за изменение на неприложен дворищнорегулационен план по §8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ е изведено от постоянната съдебна практика на ВАС като самостоятелно такова, непопадащо в нито една от хипотезите по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. В този смисъл редът по чл. 134 и сл. от ЗУТ е неприложим относно одобряването на проект за изменение на неприложен дворищнорегулационен план по отношение на промяна на вътрешните регулационни линии спрямо имотни (кадастрални) граници към момента на урегулиране на имотите. Противно на горното, в случая е процедирано при смесване на двете хипотези. В заповедта си административният орган се е позовал на чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 и т. 6 от ЗУТ и на §8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, вр. чл. 110, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, което е неправилно. При изменение на плана по §8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ не се иска съгласието на собствениците на съседни имоти, непосредствено засегнати от изменението, достатъчно е да има заявление само от собственика на единия имот, когато по неприложения дворищнорегулационен план за два имота е отреден един парцел. Изменението по т. 3 се осъществява с издаване на заповед на кмета на съответната община и за него е неприложима процедурата по раздел трети, глава седма от ЗУТ. Актът за одобряване на ПУП на това основание се обявява само на собствениците на непосредствено засегнатите имоти. Налице са елементите от състава – заявление, заповед и обявление на заповедта, което е релевантно към процедурата по §8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. Всички останали предприети действия, подробно описани във фактическата обстановка, не попадат в обхвата на законовите изисквания, но не водят и до незаконосъобразност на крайния акт. Правото на защита на настоящия жалбоподател срещу одобреното ЧИ на ПУП – ПРЗ е осигурено чрез връчването на заповедта, което му дава възможност на сезира съда, както е сторил, да заяви възраженията си, да ангажира доказателства и да вземе становище по какъвто и да е въпрос, засягащ запазване на действащия план за собствения му имот или одобряване на изменение, съгласно приложимия материален закон.

На следващо място, съдът не установи противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Както вече се каза, хипотезата на §8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ е самостоятелно основание, различно от тези по чл. 134 от ЗУТ. С нея се урежда изменение на действащия неприложен дворищнорегулационен план само в частта на регулацията, при което вътрешните регулационни линии на имотите, за които са образувани дворищнорегулационните парцели, се поставят в съответствие с имотните им граници, които сами по себе си се определят документално - от кадастрален план, респ. кадастрална карта. С този план не могат да се засягат имоти, по отношение на които дворищната регулация е приложена, нито да се изменя местоположението на уличнорегулационната линия, осигуряваща достъп на имотите до улица.