Определение № 227 от 15.04.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 227 гр. Враца, 15.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно частно гражданско дело № 20251400500164 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл.248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба вх.№ 932/17.02.2025 г., подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника юрк. И. Т. против Определение № 95/03.02.2025 г. по гр.д.№ 984/2024 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, с което е отхвърлено като неоснователно искането на "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: ***, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. А. за изменение на постановеното по същото дело Решение № 347/27.12.2024 г. в частта за разноските чрез намаляването им.

С обжалваното определение № 95 / 03.02.2025 по гр.д. № 894/2024 по описа на Районен съд-Козлодуй първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователно искането на "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: ***, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. А. за изменение на Решение № 347/27.12.2024г. на РС – Козлодуй в частта за разноските.

Със самото решение в частта за разноските за адвокат е осъдил на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: ***, с адрес в ***, представлявано от С. Н. Н. и Н. М. Л. - Управители да заплати на адв. М. С. от АКВраца сумата в размер на 466.77 лева, за всеки един от двата иска или общо сума в размер – 933.54 лв. за оказана правна помощ по делото на ищеца Ц. А. М., ЕГН ********** от с.***.

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно. Излагат се съображения, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, процесуалният представителна ищеца не се е явил в открито съдебно заседание, бил изготвил бланкетна искова молба, поради което и дори и минималният адвокатски хонорар по от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ се явява прекомерен.

Излага, че ищецът е предявил една искова молба с която е оспорен договора за потребителски кредит, но и отделни клаузи по договора с които са предоставени допълнителни услуги, но доколкото претенцията на ищеца в таз част се основава на едни и същи доводи и възражения, то следва да се определи един размер на 1 адвокатското възнаграждение с оглед цената на иска вкойто смисъл е и Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч.т.д. №2982/2019 г., II т.о.

Излага, че основанията за недействителност на клаузата, уреждаща закупените допълнителни услуги, са идентични, съответно мотивите на съда също са идентични.

Петитумът на исковата молба е да се признае нищожността на чл.VI от Договора за потребителски кредит по отношение на договорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси. Диспозитивът на съдебното решение също общо произнава недействителността на чл. VI от договора в съответната част.

Поддържа, че двете допълнителни услуги са възникнали на едно и също основание – конкретния договор за кредит. Осъществената защита по тях е идентична – не са изложени отделни аргументи и не са събирани различни доказателства по отношение недействителността на всяка от двете услуги.

Поради това, счита, че следва да се присъди едно общо възнаграждение за процесуално представителство по иска за нищожност на чл.VI от Договора за потребителски кредит в частта с договорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси, поради което и поддържа, че няма основание за присъждане на адвокатско възнаграждение и по двата иска, тъй като спорното правоотношение е едно. С исковата молба е поискано съдът да се произнесе по нищожността на една клауза от процесния договор за кредит.

Поддържа, че с оглед лисата на фактическа и правна сложност и обема на извършените действия от адвоката на последния следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 200 лв.

Предвид на изложеното моли съда да уважи подадената частна жалба като отмените Определение № 95/03.02.2025 г., постановено по ГД 894/2024 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, с което е оставена без уважение молбата на ответника с правно основание чл.248 от ГПК, като намали разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника, до размера от 200 лева.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор вх.№ 1682/21.03.2024 г. от насрещната страна адв. М. С. от АК-Враца, в който се оспорва основателността на частната жалба.

Ответникът по частната жалба поддържа, че са предявени два иска – по чл. 26 и по чл. 55 от ЗЗД, което налагало задълбочена предварителна подготовка.

Освен това по първоинстанционното дело били проведени две открити съдебни заседания като в първото е участвал и доказателствените му искания били уважени, което било причината за уважаване на исковете.

Излага, че е присъдено минималното адвокатско възнаграждение по всеки иск по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Сочи, че пред първоинстанцинния съд частният жалбоподател в претендирал да му бъдат присъдени разноски в размер на 360 лв. по всеки иск, което е повече от сумата от 200 лв., до която с частната жалба иска да бъде редуцирано адвокатското възнаграждение.

Поддържа, че не са налице основания за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение под минимума, като се позовава на задължителна практика на ВКС (ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012 г.на ОСГТК на ВКС), която приема, че при определяне и присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв и при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдилищата, с оглед разпоредбите на чл.36, ал.2, чл.38, ал.2 от ЗА и чл.78, ал.5 от ГПК, вр. Наредба №1/2004г., са обвързани от предвидените в Наредбата минимални размери.

Позовава се и на практика на ВКС /Определение № 92 от 28.02.2022 г. по гр. д.

2

№ 1809/2021г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, Определение № 515 от 02.10.2015г., по ч. т. дело № 2340/2015г. на ВКС, I т.о. и други/, се приема, че при уговорено безплатно предоставяне на правна помощ адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗА в рамките на предвидения размер в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Позовава се и на практика на ОС – Враца за присъждането на минимален размер на адвокатско възнаграждение - Определение № 688/08.12.2023г. по в.ч.гр.дело № 633/2023г на ОС - Враца, Решение № 624/26.11.2024г. по гр.дело № 351/2024г. на ОС Враца със страна ответника „Профи Кредит България“ ЕООД и др.

Предвид на изложеното моли съда да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното определение, както и да му присъди разноски подадения отговор на частната жалба.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Козлодуй е сезиран с искова молба на Ц. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. Козлодуй, ***, против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***. с която са предявени следните искове:

- иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че в отношенията между Ц. А. М., ЕГН ********** от с.*** и "Профи Кредит България" ЕООД. ЕИК ***, клаузата за закупено допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" са нищожни на основание чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД (поради противоречието им със закона) и чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД (поради накърняване на добрите нрави) в сключения между страните договор за потребителски кредит с № ***/20.09.2021г.

- иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *** да заплати на Ц. А. М., ЕГН ********** от с.***, сумата 1667.70 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и седем лева и седемдесет ст./, дадена без основание въз основа на недействителната клауза на чл. VI от сключения между страните договор за потребителски ***/20.09.2021г., ведно със законната лихва кредит № върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените разноски.

Образувано е гр.д.№ 984/2024 г. по описа на РС-Козлодуй.

По делото до постановяване на решението са проведени две съдебни заседания.

В първото проведено на 31.10.2014г. открито съдебно заседание ищцата е представлявана от явилия се лично в открито съдебно заседание М. С. от АК-Враца, който е оспорил заключението на изслушаната ССчЕ, направил е искане за допускане на повторна ССчЕ, което е уважено.

В същото открито съдебно заседание е докладвано възражението на ответника и частен жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Пълномощникът на ищцата се е явил и във второто открито съдебно заседание по делото в което е прието заключението по изготвената повторна ССчЕ.

По първоинстанционното дело е постановено Решение № 347/27.12.2024 г. предявените искове са уважени изцяло като е прието за установено на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД в отношенията между страните Ц. А. М., ЕГН ********** от с.***, *** и "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: ***, с адрес в ***, представлявано от С. Н. Н. и Н. М. Л.- Управители, че клаузите съдържащи се в раздел VI „Параметри" от Договор за потребителски кредит № ***/20.09.2021г., сключен между страните които 3 предвиждат заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" в размер на 1250 лева и заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси" в размер на 2300 лева са нищожни, като противоречащи на закона и на добрите нрави.

Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: ***, с адрес в ***, представлявано от С. Н. Н. и Н. М. Л.Управители да заплати на Ц. А. М., ЕГН ********** от с.***, ***, сумата 1667.70 лв.

/хиляда шестстотин шестдесет и седем лева и седемдесет ст./, получена без правно основание по 12 договор за потребителски кредит № ***/20.09.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 25.07.2024г до окончателното й изплащане.

Осъдил е „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: ***, с адрес в ***, представлявано от С. Н. Н. и Н. М. Л.- Управители да заплати на Ц. А. М., ЕГН ********** от с.***, ***, направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 766.71 лв., представляваща заплатена държавна такса и възнаграждение на вещи лица.

Осъдил е на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК:

***, с адрес в ***, представлявано от С. Н. Н. и Н. М. Л. - Управители ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. С. от АК-Враца сумата в размер на 466.77 лева, за всеки един от двата иска или общо сума в размер – 933.54 лв за оказана правна помощ по делото на ищеца Ц. А.

М., ЕГН ********** от с.***.

След постановяване на решението по делото е депозирана молба от ответника „Профи Кредит България" ЕООД, с която се иска решението да бъде изменено по реда на чл.248 ГПК в частта, в която в полза на адв. М. С. от АК-Враца е присъдено възнаграждение от 933,54 лв. и същото да бъде намалено до 200,00 лв., тъй като съединените искове не са с фактическа и правна сложност, такова възнаграждение отговаря на обема на положения от адвоката труд. Позовава се и на съдебната практика от Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С–427/2016 и С-428/2016 и Решение от 25.01.2024 г. по дело С–438/2022 на СЕС.

С обжалваното Определение № 95/03.02.2025 г. РС-Козлодуй е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските. За да остави без уважение искането първоинстанционният съд е приел, че съобразно ТР №6 от 06.11.2013 г. по т.д.№6/2012 г.на ОСГТК на ВКС, при определяне и присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв и при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдилищата, с оглед разпоредбите на чл.36, ал.2, чл.38, ал.2 от ЗА и чл.78, ал.5 от ГПК, вр. Наредба №1/2004 г., са обвързани от предвидените в Наредбата минимални размери. Приел е, че целта на разпоредбите на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.1 от Наредба №1/2004 г., забраняващи договаряне, съответно присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък от минималния посочен в Наредбата размер, била създаване на гаранции за осигуряване на високо равнище на качеството на адвокатската услуга.