Решение № 3825 от 16.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3825 гр. Варна, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Бойко Ал. Мачорски Гражданско дело № 20263110105298 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по молба, подадена от А. К. И. срещу Г. И. Г. – първи братовчед на молителя. С молбата се иска защита по ЗЗДН.

В нея молителят посочва, че ответникът е негов първи братовчед и живеят в една и съща сграда. В продължение на години ответникът проявява агресивно и враждебно отношение към него и съпругата му, като нееднократно е отправял обиди, закани и заплахи за физическа саморазправа.

Излага се, че е отправял и заплахи към семейния им бизнес – фризьорски салон, находящ се в същата жилищна сграда. Твърди, че на 22.07.2026 г., след проливен дъжд, подземните гаражи на сградата били наводнени. След публикуван видеоклип в общия чат на живущите слязъл да помогне за отводняването заедно с други съседи. Около 10 – 15 минути по – късно в подземния гараж пристигнал ответникът. Още с появата си започнал да го обижда и обвинява, след което, без никаква причина, хвърлил кофа по него и извикал: „Ще ти еба майката!“, като веднага след това се нахвърлил физически върху него. Нанесъл му удар с лявата ръка, а в дясната си ръка 1 държал остър предмет, с който го порязал в областта на шията. Вследствие на нападението молителят сочи, че получил порезна рана, придружена със силно кръвотечение. Излага, че единствено бързата му реакция и отдръпването назад предотвратили по – тежко нараняване. Заявява, че нападението било извършено без провокация от негова страна и пред множество съседи, които са станали очевидци на случилото се. Непосредствено след инцидента подал сигнал на тел. 112. На място пристигнали полицейски служители, които установили случилото се и отвели ответника в Първо РУ на ОДМВР – Варна.

След това посетил Центъра за спешна медицинска помощ, където му бил направен преглед, а по – късно му били снети сведения в районното управление на МВР. Моли да му бъде предоставена защита по ЗЗДН.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на молителя изразява становище за основателност на молбата. Позовава се на събраните по делото доказателства, както и изявлението на ответника, че признава обстоятелството, че е извършил описания акт на домашно насилие спрямо молителя. Моли да бъде уважена молбата за защита по ЗЗДН и да остане в сила заповедта за защита от домашно насилие спрямо неговия доверител.

Претендира сторените разноски в настоящото производство.

Процесуалният представител на ответника изразява становище за основателност на подадената молба за защита. Моли при определянето на мерките да бъде съобразено това, че молителят, ответникът и майката на ответника живеят в една и съща сграда, съответно намира, че са несъответни част от мерките, поискани с молбата. Моли така подадената молба за защита да бъде уважена, като по отношение на ответника бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗЗДН.

Ответникът признава, че е извършил гореописания акт на домашно насилие и изразява съжаление за случилото се.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Съобразно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашното насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо 2 съпружеско съжителство или в интимна връзка.

В тежест на молителя е било вменено да установи, че: ответникът е негов първи братовчед; на посочената дата ответникът е извършил по отношение на молителя сочените актове на насилие, а именно: че е хвърлил кофа по него, изрекъл е думите „Ще ти еба майката!“ и се нахвърлил физически върху него, като му нанесъл удар с лявата ръка, а в дясната си ръка държал остър предмет, с който го порязал в областта на шията.

Страните не спорят, че са първи братовчеди. Ответникът не оспорва и обстоятелството за извършения акт на домашно насилие, описан в молбата, а именно – това, че на 22.07.2026 г. в подземните гаражи на обитаваната от страните жилищна сграда нападнал молителя, хвърлил кофа по него и извикал „Ще ти еба майката!“, като веднага след това се нахвърлил физически върху него. Нанесъл му удар с лявата ръка, а в дясната си ръка държал остър предмет, с който го порязал в областта на шията. Вследствие на нападението молителят получил порезна рана и кръвотечение.

Молбата е подадена срещу пасивно легитимирано лице – подадена е срещу първия братовчед на молителя. В чл. 3, т. 6 ЗЗДН е предвидено, че защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително. Подадена е и в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН – твърди се извършен акт на домашно насилие от 22.07.2026 г.

Гореописаните действия отговарят на дефиницията по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН за акт на домашно насилие. Извършването му се потвърждава и от приложените документи: медицинско удостоверение и фиш за спешна медицинска помощ (свидетелстващи за получени на 22.07.2026 г. физически увреждания); писмо от Дирекция „Национална система 112 МВР“ (от което е видно, че на процесната дата е подаден сигнал от телефонния номер на молителя), както и от материалите по преписка ЗМ № 1098/2026 г. по описа на I РУ към ОДМВР Варна (сведенията на А. И., Г. Г., Даниел Златинов и Симона Г.а).

Следователно подадената молба е основателна и следва да бъде предоставена защита по реда на ЗЗДН на молителя.

Настоящият състав намира, че в процесния случай подходящи се явяват мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗЗДН. Съдът отчита обстоятелството, че след датата на извършения акт на насилие между страните не са възниквали конфликти (видно от данните, налични по приложената по делото преписка), като намира, че издадената заповед за незабавна защита е оказала необходимия ефект в отношенията между тях. Задължаването на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и забраната на 3 извършителя за срок от шест месеца да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, следва да препятстват възможността за други конфронтации, като по този начин осигурят необходимата защита на молителя, доколкото контактът между тях следва да бъде ограничен с оглед влошените им взаимоотношения. Съобразявайки изразеното от ответника съжаление в проведеното открито съдебно заседание, както и обстоятелството, че лицето обитава същата сграда, прилагането на мярката по т. 3 би се оказало прекомерно, несъответно на извършеното, както и на поведението на ответника след датата на извършения акт на насилие.

По разноските:

Предвид изхода на спора, разноски се дължат на молителя, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Видно от представения списък по чл. 80 ГПК, претендира се заплащането на 600 евро разноски, сторени за адвокатско възнаграждение. От представения договор се установява, че такива са сторени в сочения размер.

От страна на ответника е релевирано възражение за прекомерност по чл.

78, ал. 5 ГПК.

Съобразявайки регламентираното в чл. 22 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и действителната правна и фактическа сложност на спора, предвид направеното признание от страна на ответника, съдът намира, че така релевираното възражение за прекомерност е основателно, като на молителя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по сметка на ВРС в размер на 12,78 евро, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. чл.

16 ТДТССГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА Г. И. Г., ЕГН **********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо А. К. И., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.

4

ЗАБРАНЯВА на Г. И. Г., ЕГН **********, да осъществява контакт с А.

К. И., ЕГН **********, под каквато и да е форма включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 6 (шест) месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в полза на А. К. И., ЕГН **********.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника Г. И. Г., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейският орган, констатирал нарушението, ще го задържи и ще уведоми незабавно органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. И. Г., ЕГН **********, да заплати на А. К. И., ЕГН **********, сума в размер на 300 евро, представляваща сторени от молителя разноски в производството пред ВРС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. чл. 16 ТДТССГПК , Г. И.

Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 12,78 евро.

На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, препис от заповедта за защита и препис от решението на съда да се изпратят служебно на РУ на ОДМВР по местоживеене на извършителя и пострадалото лице.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в 7 – дневен срок от 16.10.2026 г., на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5