Определение № 820 от 12.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 820 гр. Варна, 12.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20243100100765 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба, подадена от ответника Прокуратурата на Република България, обективирана във въззивна жалба вх. № 32426/17.12.2024 г. и уточнена с последваща молба вх. № 1465/17.01.2025 г., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение.

Молбата е обоснована с твърдения, че присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение е завишено, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност и същото е приключило в кратък срок.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът П. К. Г., действащ чрез адв. Ж. К., е депозирал отговор на молбата, в който изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че размерът на присъденото му възнаграждение е съобразено с големия обем от материалите по делото, сложността на фактическата обстановка и релевантните обстоятелства, относими към размера на неимуществените вреди, продължителността на производството от седем месеца, събраните о делото доказателства и проведените о.с.з., на които процесуалният представител се е явявал, както и големия материален интерес от 50 000 лв.

С тези аргументи моли за отхвърляне на молбата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от легитимирано лице – ответник по делото, действащ чрез надлежен процесуален представител, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

1

В настоящия случай ищецът е предявил иск е за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв., доказателства за заплащането на което е представил. Ответникът е заявил своевременно възражение за прекомерност и по същото съдът се е произнесъл с постановеното по делото решение, като го е счел за неоснователно и при уважаване на иска е присъдил в полза на ищеца търсеното възнаграждение в пълен размер.

Съдът намира, че понастоящем липсва основание за ревизиране на изложените в решението мотиви. В допълнение приема следното:

Според чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗА а двокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

В изпълнение на тази законова делегация е издадена Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн.

ДВ. бр.64 от 23.07.2004 г., в раздел III от която е регламентиран минимумът на възнагражденията по граждански и административни дела за една инстанция, съобразно предмета на делото и/или материалния му интерес.

Според Решение на СЕС (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ" ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД) ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта". Ако установи, че такава наредба нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, включително когато предвидените в нея минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид материалния интерес на делото, в разглежданата хипотеза минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. възлиза на 4650 лв. и надвишава претендираното и присъдено такова в размер на 4000 лв. Отделно от това, в случая не са налице условията на цитираното решение на СЕС за допълнително намаляване на възнаграждението от съда.

Като взе предвид цената на иска от 50 000 лв., проведените две открити съдебни заседания по делото, на които процесуалният представител на ищеца адв. К. се е явила и е взела активно участие, събрания доказателствен 2 материал, вкл. голям обем приети писмени доказателства, проведена комплексна съдебномедицинска и съдебно-психиатрична експертиза и разпитани двама свидетели, както и конкретно извършените от адв. К. процесуални действия за защита правата на доверителя й в процеса, като критерии за определяне цената на предоставената адвокатска услуга, съдът намира, че не може да се направи обоснован извод за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 4000 лв. Затова и последното не следва да бъде намалявано, съответно разглежданата молба по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, подадена от ответника

Прокуратурата на Република България, обективирана във въззивна жалба вх.

№ 32426/17.12.2024 г. и уточнена с последваща молба вх. № 1465/17.01.2025 г., за изменение на постановеното решение № 1334/02.12.2024 г. по гр.д. № 765/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта за разноските, чрез намаляване на присъдените в полза на ищеца П. К. Г. с ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. (четири хиляди лева).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, процесуалните им представители, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК. чрез

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3