Решение № 19529 от 18.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19529 гр. София, 18.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20261110108716 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Т.Т.“ ЕООД срещу „З.Д.Е.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 435, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6777,69 евро (след като с влязло в сила протоколно определение от 07.10.2026 г. на основание чл. 232 ГПК производството по делото е прекратено в частта по иска с правно основание чл. 435, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата над 6777,69 евро до пълния предявен размер от 7030,26 евро), представляваща дължимо обезщетение по застраховка „Отговорност на превозвача“ по застрахователна полица № 00800100037669, сключена с ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.04.2026 г., до окончателно изплащане на вземането, и сумата от 2720,70 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 30.03.2023 г. до 30.03.2026 г.

Ищецът твърди, че извършва международни автомобилни превози на товари. Сочи, че в изпълнение на задълженията си съгласно договор – заявка ESxDE2105061 със спедитор *** (Ф.Г.), чрез водача Т.Н., е трябвало да превози товар с товарен автомобил ДКН на влекача: *** и полуремарке с *** от Испания до Белгия, с получател на стоката *** (В.Ш.Б.). Излага, че продавач на стоката е фирма Иналко, Испания, които произвеждали плочи гранитогрес, а купувач - *** (В.Ш.Б.), като доказателство в тази насока твърди, че е Поръчка 003833/3 от 06.05.2021 г. Поддържа, че купувачът на стоката чрез спедитора *** (Ф.Г.) е възложил транспортирането на стоката на ищцовото дружество. Твърди се, че на 31.05.2021 г. в изпълнение на договорзаявка за превоз на групажна стока от Алмазора, Кастелон Испания, продавачът на стоката чрез изпращача *** (С.Л.) е натоварил на ищеца „Т.Т.“ 1

ЕООД, 3 броя палета с плочи с размер 150/320 mm. Излага, че е извършен транспорт на 02.06.2021 г., но при транспортирането на стоката, част от плочите били счупени, т.к. укрепващите ги колани, фиксиращи ги неподвижно, се скъсали. Излага, че щетите възлизат на 7416,80 евро, която сума твърди, че е фактурирана и удържана от спедиторската фирма *** от дължимите към ищеца плащания за извършени превози на стоки по няколко заявки. С оглед изложеното, посочва, че е претърпял имуществени вреди в размер на 7416,80 евро (14 506 лева).

Твърди, че към дата на застрахователното събитие, превозваният товар е бил застрахован при ответното дружество със застраховка „Отговорност на автомобилен превозвач“, застрахователна полица № 00800100037669, съгласно която ответникът се задължил да покрие отговорността на превозвача за влекач ***. Сочи, че е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие, вследствие на което била образувана преписка по щета № 0800080742/23.02.2022 г., но ответникът отказал да изплати застрахователно обезщетение позовавайки се на чл. 6, ал. 2, т. 19 от ОУ.

Твърди, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие е образувано гр.д. № 43775/2024 г. по описа на СРС, 33 състав, по което исковата претенция на ищеца за сумата от 1250 лв. (частичен иск от вземане в общ размер на 15 000 лв.) била отхвърлена. Излага, че решението е обжалвано, както и че с решение, постановено по в.гр.д. № 4834/2025 г. по описа на СГС, II Д въззивен състав, първоинстанционното решение е отменено и претенцията е уважена изцяло. Аргументира, че решението по уважен частичен иск се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното материално право при предявен в друг исков процес иск. С оглед изложеното, в настоящото производство претендира сумата от 6777,69 евро, както и обезщетение за забава за сумата от 2720,70 евро за периода от 30.03.2023 г. до 30.03.2026 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът не оспорва наличието на влязло в сила решение по в.гр.д. № 4834/2025 г. по описа на СГС, II Д въззивен състав, но посочва, че ищецът има право на обезщетение за претърпените имуществени вреди в общ размер на 14 505,99 лв. (7416,80 евро). Твърди, че е заплатил присъдената сума с цитираното по-горе решение в размер на 639,11 евро (1250 лв.), ведно с дължимите лихви. Признава като основателна претенцията за сумата от 6777,69 евро, която заявява, че е заплатил след подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото производство. Признава като основателна претенцията за мораторна лихва за сумата от 2622,69 евро, а за разликата над посочената сума оспорва претенцията като неоснователна. Твърди, че на 22.05.2026 г. е заплатил в полза на ищеца сума в общ размер на 9499,75 евро, представляваща сбор от 6777,69 евро (главница), 2622,69 евро (мораторна лихва за заявения от ищеца период) и 99,37 евро (лихва за периода от подаване на исковата молба до извършване на плащането). С оглед извършеното плащане, моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до 2 следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 435 КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ:

По иска с правно основание чл. 435 КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и ответника по застраховка „Отговорност на автомобилен превозвач“, по време на действието на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; че застрахованият е удовлетворил увреденото лице, както и действителната стойност на вредите.

В тежест на ответника и при доказване на горното е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, съдът на основание чл. 146 вр. чл. 153 ГПК, е обявил за безспорни и с това ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: че между страните в производството към дата на настъпване на застрахователното събитие е било налице застрахователно правоотношение по застраховка „Отговорност на автомобилен превозвач“; че в срока на застрахователното покритие е настъпило твърдяното от ищеца застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; че ищецът е удовлетворил увреденото лице със сума в размер на 7416,80 евро; че ищецът е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие, вследствие на което е образувана преписка по щета № 0800080742/23.02.2022 г., както и че ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение; че във връзка с настъпилото застрахователно събитие е образувано гр.д. № 43775/2024 г. по описа на СРС, 33-ти състав, по което исковата претенция на ищеца за сумата от 1250 лв.

(частичен иск от вземане в общ размер на 15 000 лв.) е отхвърлена, както и че с решение по в.гр.д. № 4834/2025 г. по описа на СГС, II Д въззивен състав, първоинстанционното решение е отменено и претенцията е уважена изцяло, както и че на 22.05.2026 г. ответникът е заплатил в полза на ищеца сума в общ размер на 9499,75 евро, представляваща сбор от 6777,69 евро (главница), 2622,69 евро (мораторна лихва за заявения от ищеца период) и 99,37 евро (лихва за периода от подаване на исковата молба до извършване на плащането).

От приетото по делото решение № 7637 от 11.12.2025 г., постановено по в.гр.д. № 4834/2025 г. по описа на СГС, II Д въззивен състав, влязло в сила на 11.12.2025 г., се установява, че е отменено решение № 1392/28.01.2025, постановено по гр.д. № 43775/2024 г. на СРС, ГО, 33 състав, и вместо това е осъден ответникът „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ***, да заплати на основание чл. 435 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, на ищеца „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 1250 лв., частична претенция от сумата от 15000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Отговорност на превозвача“ във връзка с полица № 00800100037669/16.11.2020 г. за заплатеното от ищеца като превозвач на възложителя на превоза обезщетение за повреден товар, във връзка с което при ответното дружество е била образувана щета № 0800080742/23.02.2022 г., ведно със законната лихва от 22.07.2024 г. до 3 изплащане на вземането, както на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 335,93 лева, представляваща лихва за забава в плащането за периода от 11.03.2022 г. до 22.07.2024 г.

Съобразно задължителните постановки на т. 2 от ТР 3/2016 г. по т.д. 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

С оглед на гореизложеното, съдът приема правопораждащите факти на спорното субективно материално право по иска с правно основание чл. 435 КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ за установени със СПН.

Видно от приетото по делото преводно нареждане от 22.05.2026 г., след подаване на исковата молба в съда на 01.04.2026 г. и получаване на препис от исковата молба на 29.04.2026 г., ответникът е заплатил по сметка на ищеца сумата от 9499,75 евро, което обстоятелство съдът е обявил за безспорно между страните и с това ненуждаещо се от доказване. В съдебно заседание на 07.10.2026 г. ищецът признава, че претендираната в настоящото производство сума в размер 6777,69 евро, представляваща дължимо обезщетение по застраховка „Отговорност на превозвача“ по застрахователна полица № 00800100037669, сключена с ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.04.2026 г., до плащането на вземането, е платена изцяло от ответника в хода на делото.

При съобразяване на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът приема, че вземането на ищеца за заплащане на сумата от 6777,69 евро, представляваща дължимо обезщетение по застраховка „Отговорност на превозвача“ по застрахователна полица № 00800100037669, сключена с ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.04.2026 г., до плащането на вземането, към датата на устните състезания е погасено чрез извършеното в хода на делото плащане, поради което искът по чл. 435 КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ следва да бъде отхвърлен поради плащане в хода на делото.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението на падежа.

При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да заплати на застрахования застрахователното обезщетение в срок, който съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 КЗ – до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ. В настоящия случай не се установява наличие на клауза, регламентираща различен срок за изпълнение на задължението на застрахователя да плати обезщетение, поради което следва да се приеме, че същият е изпаднал в забава 4 с изтичане на 15 работни дни от уведомяването. Не е спорно между страните, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е представил всички необходими доказателства на 23.02.2022 г.

Следователно, 15-дневният срок за определяне и изплащане на обезщетението (изчислен в работни дни съобразно разпоредбата на чл. 405, ал. 1, вр. с чл. 108, ал. 1 КЗ) е изтекъл на 10.03.2022 г. и от следващия ден (11.03.2022 г.) ответникът е изпаднал в забава съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът претендира лихва за забава от по-късен момент – от 30.03.2023 г. до 30.03.2026 г. За исковия период – от 30.03.2023 г. до 30.03.2026 г., дължимата мораторна лихва върху главницата от 6777,69 евро, определена по реда на чл. 162 ГПК, е в размер на 2622,69 евро, до който размер предявеният иск за сумата от 2720,70 евро, е основателен. Видно от приетото по делото преводно нареждане от 22.05.2026 г., след подаване на исковата молба в съда на 01.04.2026 г. и получаване на препис от исковата молба на 29.04.2026 г., ответникът е заплатил по сметка на ищеца сумата от 9499,75 евро, което обстоятелство съдът е обявил за безспорно между страните и с това ненуждаещо се от доказване. В съдебно заседание на 07.10.2026 г. ищецът признава, че сумата от 2622,69 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 30.03.2023 г. до 30.03.2026 г., е платена изцяло от ответника в хода на делото.

Разпечатката съдържа 30 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e9a4052-da29-451a-9ec2-764186a58634