Определение № 520 от 18.03.2020, Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е

Д Е Л Е Н И Е №520

Гр.Пловдив, 18.03.2020г.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА

КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в закрито заседание на осемнадесети март, през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НЕДЯЛКА СВИРКОВА

НИКОЛИНКА

ЦВЕТКОВА

Като разгледа докладвано от председателя в.ч.гр.д. №405 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх.№5801/19.02.2020г., подадена от М.Х.М.,

ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния му представител адв. А.Б. срещу

Разпореждане №11252/04.02.2020, постановено по ч.гр.д.№1121/2020г., по описа на Районен съд – Пловдив, девети гр.с-в, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410

ГПК от М.Х.М., ЕГН **********, с адрес ***, против И.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***., с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сторените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от

300 лв..В частната жалба са изложени съображения, че обжалваният съдебен акт е необоснован и незаконосъобразен по съображения подробно изложени в същата.. Моли да се отмени като неправилно и необосновано обжалваното първоинстанционно разпореждане, като вместо това въззивният съд издаде заповед за изпълнение на претендираните разноски.

Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

С атакуваното в настоящото производство Разпореждане №11252/04.02.2020г. първоинстанционният съд е отхвърлил искането да бъде издадена заповед за изпълнение за сторените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 300 лв..заявлението, с което е бил сезиран. За да постанови акта, районният съд е приел, че от представения по делото договор за правна защита и съдействие не се установява наличие на възникнало в полза на заявителя вземане за разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар. Посочил е, че в случаите, в които е уговорено заплащане на възнаграждението по банков път, следва да бъдат представени доказателства за заплащането му, а именно – платежно нареждане или друг документ, удостоверяващ извършения банков превод, като в този смисъл са и задължителните разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. ма ОСГТК на ВКС, съгласно което, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Предвид на това и доколкото плащането на договорения хонорар не е документално установено със съответните банкови документи, то искането да бъде издадена заповед за изпълнение за сторените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно.

Настоящият съдебен състав споделя направените от първоинстанционният съд правни изводи по следните съображения:

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд не е забелязал, че към заявлението на л.5 от делото на ПРС е приложено извлечение от банкова сметка – ***, заверено от обслужващата банка с подпис и печат, което де факто материализира, че сумата от 450лв, с основание „хонорар по делото“ е преведена от заявителя на процесуалния представител.

Настоящият съдебен състав констатира, че действително както сочи жалбоподателя, на л.5 от делото на ПРС е налице преводно нареждане от заявителя в полза на процесуалния му представител, с посочено основание хонорар, но видно от съдържанието на платежното нареждане - на първо място, в същото не е посочено дали процесната сума касае настоящото заповедно производство, на второ място - преведената сумата е в размер на

450лв, която е различна по размер от търсената от 300лв. Твърдението на жалбоподателя, че в тази сума от 450лв са включени и разходи за държавна такса, съдът намира за недоказани, доколкото изрично е записано основанието - само и единствено хонорар, а от друга страна - доколкото размера на дължимата държавна такса, видно то данните по делото е в размер на 113.06лв, а не 150лв, явяваща се разлика между търсената от 300лв и преведената от 450лв.

С оглед гореизложеното, доколкото заявителя – настоящ жалбоподател не успя при условията на пълно и главно доказване да установи, че договорения хонорар от 300лв е изплатен по банков път от заявителя на процесуалния му представител, то настоящият съдебен състав приема, че не се установява наличие на възникнало в полза на заявителя вземане за разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, поради което искането на заявителя следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от гореизложеното обжалваното разпореждане се явява правилно и законосъобразно, а подадената частна жалба - неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№5801/91.02.2020г., подадена от М.Х.М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния му представител адв. А.Б. срещу

Разпореждане №11252/04.02.2020, постановено по ч.гр.д.№1121/2020г., по описа на Районен съд – Пловдив, девети гр.с-в, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410

ГПК от М.Х.М., ЕГН **********, с адрес ***, против И.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***., с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сторените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 300 лв..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: