Решение № 3836 от 18.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3836 гр. Пловдив, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330106573 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, против И. Е. Й., ЕГН **********, с адрес гр. П., *****, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 2058/21.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3844/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ граждански състав, както следва: главница в размер на 131, 63 лв., представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 23.06.2021 г. до 22.08.2021 г. по партидата на длъжника с клиентски № ** за обект с ИТН *****, находящ се гр. П., *****; обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 11.08.2021 г. до 17.03.2022 г. в размер на 7, 59 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 18.03.2022 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия, е доставил до обект с ИТН *****, находящ се гр. П, *****, електрическа енергия за периода от 23.06.2021 г. до 22.08.2021 г. Твърди, че ответникът има качеството на потребител по отношение на процесния имот, в качеството му на клиент с 1 открит кл. № ** по силата на заявление за започване на продажба на електрическа енергия и декларация за достъп до мрежата, подадени на 09.05.2017 г. Твърди, че ответникът е наемател на процесния имот по силата на договор за наем от 12.04.2017 г.. Поради забава в заплащането на главницата, претендира обезщетение за забава на основание чл. 27, ал. 1 от Общите условия за всеки ден забава в размер на законната лихва. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

Ответникът И. Е. Й., чрез назначения му от съда особен представител адв. А. К., е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва предявените искове по основание и размер.

Твърди, че между страните не е възникнало валидно облигационно правоотношение, тъй като по делото не е представен договор за продажба на електрическа енергия, както и протокол за присъединяване към електропреносната мрежа със съответна дата, номер и описание на средството за търговско измерване. Твърди, че по делото не се установява, че в полза на ответника са предоставяни реално услугите, чиято цена се претендира.

Твърди, че ответникът няма качеството на клиент на ищцовото дружество.

Оспорва приложените по делото заявление - декларация за започване на продажба на електрическа енергия и декларация за достъп до мрежата до мрежата на оператора от 09.05.2017 г. Твърди, че видно от приложените документи е, че последните не са подписани от ответника, а от лицето И. А. като не е представено нотариално заверено пълномощно в случай, че клиентът се представлява от упълномощено лице. Твърди, че разликата в подписите е видна и от приложения по делото нотариално заверен договор за наем, в който подписа на ответника е нотариално удостоверен. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на 2 електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.

Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове са доказани по несъмнен начин в производството по делото от представените към исковата молба писмени доказателствени средства, както и тези представени от ищеца в първото по делото съдебно заседание.

Следва да се приеме, че задължението не се оспорва от ответника, тъй като последният не е участвал в производството, а отговора на исковата молба е депозиран от назначения от съда особен представител на ответника, доколкото ответникът е погасил изцяло задълженията си в хода на процеса.

Доказателство за сключването на процесния договор и поетите от страните правни задължения представлява и изпълнението от ответника на неговите договорни задължения за заплащане на уговореното възнаграждение за предоставените услуги.

Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за главница. Това обстоятелство съдът приема за доказано, в тази насока е изричното изявление на процесуалния представител на ищеца, направено с молба от 14.11.2022 г. Това изявление, обективира неизгодни за ищеца факти, и следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на спорното право обстоятелства. А признанието на факти е едно от найдостоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли предявения иск за присъждане на главница.

Не следва в полза на ищеца да се присъждат разноски, тъй като последните не се претендират, доколкото ищецът е уведомил съда, че 3 разноските са изцяло заплатени от ответника.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Христо Г. Данов” № 37, против И. Е. Й., ЕГН **********, с адрес гр. П., *****, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 2058/21.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3844/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ граждански състав, както следва: главница в размер на 131, 63 лв., представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 23.06.2021 г. до 22.08.2021 г. по партидата на длъжника с клиентски № ** за обект с ИТН *****, находящ се гр. П., *****; обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 11.08.2021 г. до 17.03.2022 г. в размер на 7, 59 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 18.03.2022 г., до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 4