Решение № 575 от 27.10.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. Благоевград, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Катя Сукалинска при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело № 20221200500447 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№60597/07.04.2022г., подадена от "М", седалище и адрес на управление гр.Б., ул. Б, представлявано от Д.А.А., чрез адв.А. Г., против Решение №8787/21.03.2022г. по гр.д.№176/2021г. по описа на РС-Г.Д, с което "М" е осъдено да заплати на "М", седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от К.Д.М., сумата от 2168.20 лв. – главница, представляваща продажна цена на доставена електрическа енергия и допълнителни услуги към нея за месеците ноември и декември 2017г. по Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 27.02.2017г., както и сумата от 650.53 лв. – мораторна лихва за периода от 14.02.2018г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 12.02.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от 136.73 лв. сторени разноски за заплатена държавна такса.

С въззивната жалба първоинстанционното съдебно решение се атакува като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят счита, че първостепенният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, в която претендираните вземания не били надлежно индивидуализирани. Изводите на районния съд, че "Ф" е доставило на "М" електрическа енергия за месеците ноември и декември 2017г., за което са издадени 2 бр. фактури, не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Настоява, че за месец декември 2017г. "М" е получавало електрическа енергия от доставчика "Ч", като по справка от „ЕСО“ АД дружеството не е имало възможност да има 1 повече от един доставчик. Намира, че вземанията са погасени по давност. По подробно изложените в жалбата съображения се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявените искове. Претендират се сторените разноски в производството.

В срока по чл.263 от ГПК по делото е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който същата се оспорва като неоснователна.

Въззиваемата страна намира първоинстанционния съдебен акт за правилен и обоснован, поради което моли за потвърждаването му. Претендира разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание пред окръжния съд страните, редовно призовани, не изпращат законен или упълномощен представител.

Въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира следното:

Производството по гр.д.№176/2021г. по описа на РС-Г.Д е образувано по искова молба на "М" против "М". В исковата молба се твърди, че на 27.02.2017г. между "Ф" /в несъстоятелност/, от една страна, като търговецпродавач, и "М", от друга страна, като клиент-купувач, е сключен Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги. В изпълнение на договора, за месеците ноември и декември 2017г. "Ф" е доставило на клиента "М" договореното количество електрическа енергия. Сочи се, че доставената по договора електрическа енергия е измерена съгласно средствата за измерване в точките на присъединяване и е надлежно фактурирана по реда, предвиден в договора. В изпратените на клиента фактури освен стойността на доставената електрическа енергия, са включени допълнително начисляваните такси и услуги, в т.ч. акциз, ДДС, такса „задължение към обществото“, мрежови услуги за достъп и пренос и други такси и допълнителни задължения, чието заплащане клиентът дължи. Съгласно предвиденото в договора, плащането за доставената от продавача електрическа енергия се извършва в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца на доставка. В предвидения в договора срок обаче ответникът не е извършил плащане за доставената по договора електрическа енергия за месеците ноември и декември 2017г., чиято цена с включените допълнителни такси и услуги възлизала на 2 168.20 лв. Твърди се, че вземането на "Ф" срещу ответника "М" било придобито от ищеца "М" въз основа на Постановление за възлагане №260000/06.01.2021г. по т.д.№3343/2017г. на СГС, с което на "М" са възложени вземанията на "Ф" /в несъстоятелност/, произтичащи от доставка на електрическа енергия, продадени от синдика на "Ф" на проведен на 21.12.2020г. търг с тайно наддаване. С исковата молба ищецът уведомява ответника за придобиване на задълженията му към "Ф" по договора за доставка на електрическа енергия от 27.02.2017г. Ответното дружество дължало и законна лихва върху главницата в размер на 650.53 лв. за периода от 14.02.2018г. до датата на подаване на исковата молба.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника "М" на 02.03.2021г. В законоустановения едномесечен срок, който 2 е изтекъл на 02.04.2021г., ответното дружество не е подало писмен отговор на исковата молба.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция са приобщени голям обем доказателствени средства.

Първостепенният съд е приел от фактическа и правна страна, че на 27.02.2017г. между "Ф" като доставчик на електрическа енергия и "М" като клиент е сключен Договор за доставка на електрическа енергия. Ответното дружество "М" имало неизпълнено задължение по договора в размер на 2 168.20 лв. за цената на доставена електроенергия и допълнителни такси и услуги, което задължение било изкупено от ищеца "М". При поискване ответното дружество било задължено да представи по делото издадените от "Ф" фактури за доставената ел. енергия за месеците ноември и декември 2017г. Съдът е приел, че ответното дружество е представило само фактурата за месец ноември, а за месец декември представило фактура, издадена от "Ч" за отчетен период от 16.12-31.12.2017г. Приел е, че ответното дружество не е представило фактура за първата половина на месец декември, но от справките от НАП се установявало, че "Ф" е издало фактура от 31.12.2017г. на стойност 503.67 лв., като сборът на сумата по тази фактурата и сумата по фактурата за месец ноември се равнявали именно на процесната по делото сума от 2 168.20 лв. От горното, съдът е формирал извод, че "Ф" е доставило на ответното дружество електрическа енергия за м. ноември 2017г. и за първата половина на м.декември 2017г., а за периода от 16.12 – 31.12.2017г. електрическа енергия му е доставяна от "Ч". Съдът е разгледал направено от ответника възражение за давност и е приел, че вземането не е погасено по давност.

Поради това предявеният иск се явявал основателен и е уважен, ведно с акцесорните претенции за мораторна и законна лихва.

Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните доказателства води до следните фактически констатации:

На 27.02.2017г. между "Ф", от една страна, като търговец, и "М", от друга страна, като клиент, е сключен Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, за срок от 1 година и 11 месеца. Съгласно Общите условия, неразделна част от договора, търговецът се задължава да продаде, а клиентът да закупи и получи активна нетна електрическа енергия на цена от 84 лв. за МВ/ч, измерена в точките за измерване, в сроковете и при условията, описани в общите условия. Клиентът заплаща на търговеца цена за закупената и доставена енергия, в размер, определен в индивидуалния договор за количествата, отчетени съгласно средствата за измерване в точките на присъединяване. Търговецът издава на клиента фактура относно дължимото плащане в български лева за доставената електрическа енергия за периода от първо до последно число на всеки месец, в който е извършената доставката, като фактурата се издава от търговеца до 10-то число на всеки календарен месец, следващ месеца на консумацията. Цената по договора не включва допълнително начисляваните акциз, ДДС, такса „задължение към обществото“, мрежови услуги за достъп и пренос или други такси и допълнителни задължения, които се дължат съгласно действащото законодателство или актове на държавни органи, и които суми се начисляват отделно във фактурата. Клиентът се задължава да заплати на търговеца дължимите суми по издадената фактура в срок до 14-то число на месеца, в 3 който фактурата е изпратена от търговеца на клиента.

С Постановление №260000/06.01.2021г. по т.д.№3343/2017г. на СГС, Търговско отделение, VI-19 състав, в сила от 12.01.2021г., върху "М" срещу продажна цена от 26 700 лв., са възложени следните имуществени права от масата на несъстоятелността на "Ф" /в несъстоятелност/, а именно: вземанията на "Ф" /в несъстоятелност/ към клиенти за доставена електрическа енергия и допълнителни услуги, в общ размер на 1 635 182.24 лв., съгласно опис, изготвен от синдика и пазарна оценка, в който опис фигурира вземането на "Ф" към "М" в размер на 2 168.20 лв., произтичащо от фактури за доставена електрическа енергия и допълнителни услуги.

От писма изх.№2544-00-437#2/28.04.2021г. и изх.№2510-00611#1/27.10.2021г. на НАП, ТД-София, Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“, се установява, че в дневника за продажбите по ЗДДС на "Ф" /в несъстоятелност/ за периода от месец ноември 2017г. до месец декември 2017г. са включени следните фактури, издадени за клиент "М":

1.Фактура №1000124302/30.11.2017г. с данъчна основа 1303.17 лв. и начислен ДДС - 260.63 лв.

2.Фактура №1000129698/31.12.2017г. с данъчна основа 503.67 лв. и начислен ДДС - 100.73 лв.

От писмо изх.№7712/28.04.2021г. на НАП, ТД-София, офис Благоевград, се установява, че в дневника за покупките за месец ноември 2017г. на "М" е включена фактура от "Ф" /в несъстоятелност/ с №1000124302/30.11.2017г. с данъчна основа 1303.17 лв. и начислен ДДС - 260.63 лв. Последното обстоятелство не се оспорва от ответното дружество "М", което е представило по делото справката-декларация за месец ноември 2017г. с дневника за покупките, в който под номер 180 фигурира горепосочената фактура.

По делото е приобщено писмо изх.№ЦУ-ЕСО-8321#/28.10.2021г. на Електроенергиен системен оператор, от което се установява, че на основание подадени от "Ф" месечни справки за членовете, включени в балансиращата му група, "М" е било включено като непряк член в стандартната балансираща група на "Ф" за периода от 01.04.2017г. до 01.12.2017г. включително.

Посочено е, че като непряк член в балансиращата група на "Ф", "М" не може едновременно да получава енергия от двама доставчици.

Видно от писмо изх.№co-doc-14029/17.12.2021г. на "Ч", за периода месец ноември 2017г. и 01.12.2017г. от средствата за търговско измерване за обекти на "М" при доставчик на електрическа енергия "Ф" са отчетени следните количества електрическа енергия: за отчетен период от 15.10.2017г. до 14.11.2017г. – 7 813 кВтч; за отчетен период 15.11.2017г. до 01.12.2017г. – 2 994 кВтч.

Установява се, че "Ч" е издало 2 бр.фактури на "М" за консумирана електрическа енергия в периода от 02.12.2017г. до 15.12.2017г. /Фактура №0234526001/31.12.2017г./ и за периода от 16.12.2017г. до 31.12.2017г.

/Фактура №0234526002/31.12.2017г./, които фактури са включени в дневника за покупките на "М".

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в 4 обжалваната част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Неоснователни са възраженията на въззивника за нередовност на исковата молба, тъй като в същата не били описани номерата, датите на издаване, стойността и периодите за които са издадени двете фактури за месеците ноември и декември 2017г., сумите по които се претендират в производството.