Решение № 826 от 06.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 826 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Д. Ковачев

ЙоА. Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Х.а като разгледа докладваното от ЙоА. Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20231100500287 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 13.10.2022г., постановено по гр. дело № 45977/2020г. по описа на СРС, 175-ти състав е унищожен на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД сключения между В.К.Т., починала на 25.06.2019г., и Д. В. Х., договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазване вещно право на ползване от 27.03.2019г. вписан в Службата по вписванията гр. София, акт № 121, том XLI, дело № 12875/2019г. вх. № 17375 от 27.03.2019г. с предмет поземлен имот с идентификатор *** с адрес: село Герман, Столична община – район „Панчарево“, ул. „********, с площ 585 кв.м., заедно с построените в него сгради, както следва: сграда с идентификатор *** с площ от 84 кв.м. и сграда с идентификатор *** с площ от 30 кв.м., по предявения иск от П. Н. В. срещу Д. В. Х.. С решението е осъден Д. В. Х. да заплати на П. Н. В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1475,63 лева, представляваща сторените по делото разноски.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба, подадена лично от Д. В. Х.. Изложени са съображения, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила.

Сочи, че обсъждането на заключението на вещите лица било тенденциозно и едностранчиво.

Не било ясно и защо били кредитирани изцяло показанията на свидетелите, сочени от ищцата, които попадали в обхвата на чл. 172 ГПК, а не тези на ответника, които били непредубедени и били контактували с Т.ова до последното й постъпване в болница.

1

Поддържа, че бил неясен изводът на съда, че към момента на сключване на процесната сделка В.К.Т. с най-голяма вероятност не била притежавала психични годности напълно да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Счита, че не било ясно какво означавало напълно и каква била останалата вероятност при положение, че нотариалният акт бил подписан очевидно от лице с нормална психическа годност. Искането към съда е да отмени решението и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Д. Х., подадена чрез пълномощник, с която е посочено, че постановеното решение е в противоречие с Тълкувателно решение № 5/2020г. по описа на ОСГТК на ВКС, доколкото по делото не било установено с категоричност състоянието на В..Т към момента на сключване на сделката.

Сочи, че съдът не бил взел предвид обстоятелството, че починалата била сключила възмездна сделка по прехвърляне на имота и била запазила за себе си пожизнено вещно право на ползване, което не било поведение типично за недееспособно лице и сочело на едни напълно съхранени когнитивни функции. Намира, че отсъствала всякаква категоричност на вещите лица по повод степента на прогресия на заболяването към датата на сделката. Предвид което съдът следвало да възприеме с висока относителна тежест останалите доказателства по делото, които сочели на съхранен социален и професионален живот на починалата. Сочи, че в рамките на нотариалното производство В..Т била заявила изрично, че разбира изявленията и последиците от сделката. Била сключена възмездна сделка – при данъчна оценка на имота от 7563,10 лева с продажна цена от 9500 лева като било запазено и пожизнено право на ползване. Твърди, че В..Т имала собствено жилище, както и собствени доходи от салона, в който била фризьорка. Поддържа, че в приложените епикризи било посочено, че наследодателката на ищцата била в добро общо състояние без настъпили усложнения. Счита, че можело да се направи обоснован извод, че В..Т не страдала от заболяване, попадащо в изброените в чл. 146, ал. 1 от Закона за здравето. Изложени са съображения, че по делото няма конкретни и специфични данни било в свидетелските показания или в документи по делото, които директно да насочвали към трайна или временна невъзможност на починалата да разбира или ръководи действията си в моментите преди, по време или непосредствено след прехвърлянето на недвижимия имот на Д. Х..

Сочи, че майката на ищцата- В. В., била посочила, че завален разговор и трудности при общуването се манифестирали при починалата едва след операцията й в болница Св. Иван Рилски, което било в края на месец май 2019г.- два месеца след прехвърлителната сделка.

Наред с това В. била работила до последно, което опровергавало твърденията за апатикоабуличен синдром. Искането съм съда е да отмени решението и да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. В., с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че решението на съда е правилно и законосъобразно. Предвид събрания доказателствен материал правилно СРС бил приел, че към датата на процесната сделка- 27.03.2019г., В..Т не била могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи и било налице предвиденото в чл. 31, ал. 1 2

ЗЗД основание за неговото унищожаване. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми. По правилността на решението намира следното:

По предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че процесният договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 121, том XLI, дело № 12875/2019г. на нотариус В.В., е унищожаем- че при неговото сключване макар и дееспособна В.К.Т., не е могла да разбира или да ръководи постъпките си, както и че е наследник на В.К.Т.. С оглед нормата на чл. 31, ал. 2 ЗЗД, активната легитимация на ищеца изисква още той да е поискал поставяне под запрещение на В.К.Т. преди нейната смърт.

На етапа на въззивното производство между страните не са спорни следните обстоятелства: че на 27.03.2019г. В.К.Т. е продала на Д. В. Х. свой собствен недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: с. Герман, СО- район Панчарево, ул. „******** с площ 585 кв.м., заедно с построените в него сгради за сумата от 9500 лева, както и че В..Т е запазила за себе си вещно право на ползване върху имота; както и че В..Т е починала на 25.06.2019г. и неин единствен наследник по закон е въззиваемата П. В., която на 18.06.2019г. е подала искова молба до СГС с искане за поставяне под пълно запрещение на В..Т, която към датата на сключване на процесната сделка не е била поставена под запрещение.

Спорът между страните, както в първоинстанционното производство, така и пред настоящата инстанция, се концентрира единствено върху възможността В.К.Т. да е разбирала свойството и значението на постъпките си и да е можела да ги ръководи към датата на сключване на процесната сделка- 27.03.2019г.

По този въпрос са събрани следните доказателства:

От приетата от СРС епикриза на В.К.Т., издадена от Университетска болница „Аджибадем Сити Клиник“, клиника „Медицинска онкология“, се установява, че същата е постъпила в клиниката на 05.12.2017г. и е изписана на 07.12.2017г. с диагноза МКБ № С50. 9 са гл. маме син. ст. пост мастектомиан /2009/ ст. пост химиотерапиам/ Цеф/, радиотерапиам ет хормонотерапиам/ фемара до 2015/ мета стерни ет осеи. ст. пост биопсиам стерни. мета л.н. супраклавикуларис билат, медиастини, ет парааорталис. ст. пост химиотерапиам ет терапиам кум денозумаб. Описаният хистологичен резултат е нискодиференциран инвазивен дуктален карцином, мултифокален ЛВ-9/14 в 4 от тях с прорастване в капсулата. Според 3 епикризата се касае за пациентка с карцином на ЛМЖ в стадий на дисеминация. Провежда се 1-ва линия ХТ по схема ЦЕФ и остеомодулираща терапия с Денозумаб.

От приетата епикриза на В.К.Т., издадена от Университетска болница „Аджибадем Сити Клиник“, клиника „Медицинска онкология“, се установява, че същата е постъпила в клиниката на 14.02.2018г. и е изписана на 16.02.2018г., постъпила за 6-ти курс на започнатата на 24.10.2017г. 1-ва линия ХТ по схема ЦЕФ, с описаната по-горе диагноза.

От приетото решение на клиничната онкологична комисия по химиотерапия № 128 от 15.01.2019г. на Университетска болница „Аджибадем Сити Клиник“, клиника „Медицинска онкология“ се установява поставена клинична диагноза С50. 9 са гл. маме син. ст. пост мастектомиан /2009/ ст. пост химиотерапиам/ ЦЕФ/, радиотерапиам ет хормонотерапиам/ фемара до 2015/ мета стерни ет осеи. Ст. Пост химиотерапиам (6к. ЦЕФ) е терапиам към Денозумаб. Ремисио парациалис- мета плевре. ст. пост хормонотерапиам /Фазлодекс ет терапиам кум Денозумаб ет Золедронат/ Прогресио - мета л.н. паратрахеалис ет мета хепатис. Решението за лечебна тактика е следното: пациентката в голяма степен е изчерпала терапевтичните възможности. Има поредна прогресия на болестта. Да продължи лечението при голямо внимание с Палкитаксел 175мг./м2 през 21 дни в клиниката по КП 240.

От приетата епикриза на В.К.Т., издадена от Университетска болница „Аджибадем Сити Клиник“, клиника „Медицинска онкология“, се установява, че същата е постъпила в клиниката на 09.05.2019г. и е изписана на 11.05.2019г. с диагноза МКБ № С50. 9 са гл. маме син. ст. пост мастектомиан /2009/ ст. пост химиотерапиам/ ЦЕФ/, радиотерапиам ет хормонотерапиам/ фемара до 2015/ мета стерни ет осеи. ст. пост биопсиам стерни. Мета л.н. супраклавикуларис билат, медиастини, ет парааорталис. ст. пост химиотерапиам ет терапиам кум денозумаб ет Бифосфонаттерапиам. Прогресио. Мета ЛН парастерналис ет мета хепатис. ст. пост химиотерапиам ет бифосфонаттерапиам. Според анамнезата на онкологичното заболяване се касае за пациентка с карцином на ЛМЖ, при която през 2009г. е извършена мастектомия. Следоперативно са проведени 6 курса АХТ по схема ЦЕФ, лъчелечение и ендокринна терапия с Фемара, преустановена през 2015г. Елевация на СА 15-3 става повод пациентката да проведе ПТ/СТ, който обективизира дисемиация с скелет и лимфни възли – торакални и абдоминални. Провежда остеомодулираща терапия с Денозумаб от 18.1.2017г.

На 24.10.2017г. е започната 1-ва линия ХТ по схема ЦЕФ. От проведен КТ на 30.11.2017г. без динамика. Проведени са 6 курса ХТ по схема ЦЕФ с последващ ПЕТ/СТ с отчетена частична ремисия. От м.04.2018г. започната ендокринна терапия с Фулвестрант, лечението продължило с Денозумаб до 27.08.2018г., впоследствие заменена със Золедронат. Елевация на СА15-3 става повод за провеждане на ПЕТ/СТ през м.12.2018г. – данни за вероятна прогресия на заболяването, потвърдена с МРТ през м.01.2019г. – данни за множество вторични лезии на хепара – нов момент. От 22.01.2019г. при пациентката е започната втора линия ХТ с Паклитаксиел. Пациентката постъпва за провеждане на МРТ на глава. В заключение от МР е установена екстрааксиална лезия вляво фронтално, която може да се свърже с менингиом, в ДД предвид първичното заболяване – лептоменингиална вторична лезия. Налице са МР данни за мозъчна атрофия и глиозни промени в мозъка от съдов 4 характер с давност (Fazekas II), МР данни за мастоидит вдясно, МР данни за костномозъчен едем в телата на описаните прешлени. Пациентката е насочена за консултация с неврохирург и лъчетерапевт за евентуална намеса.

От приетата епикриза на В.К.Т., издадена от Университетска болница МБАЛ „Свети Иван Рилски“, се установява, че същата е постъпила на 28.05.2019г. и е изписана на 04.06.2019г. след проведена операция /краниотомия/ с диагноза Tu meta frontalis sin. По снетата анамнеза се установява, че пациентката постъпва за първи път в клиниката с оплаквания от главоболие, гадене, повръщане, световъртеж и обща отпадналост. Оперирана 2009г. по повод карцином на млечна жлеза. ПроВ. МРТ с данни за туморна формация фронтално в ляво. След консултация с неврохирург постъпва за диагностично доуточняване и оперативно лечение. Констатираният неврологичен статус е МРД /-/, ЧМБ б.о., Синдром на ИКХ. Апатико-абуличен синдром. Без двигателен дефицит в момента на приема. Тазови резервоари – контролира. Резултати от МРТ на главен мозък: с данни за туморна формация в ляво с данни за перилезионен едем. Формацията е с характеристиката на вторична лезия с ангажиране на дурата. В ДД план – конвекситетен менингиом.