Акт № 4940 от 03.11.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4940

Пазарджик, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - V състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГЕОРГИ ВИДЕВ

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ВИДЕВ административно дело № 20267150700878 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 211 и чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на В. Н. Н., подадена чрез адв. Т. П. А., против Заповед № 8121К-8461/29.05.2026 г. на министъра на вътрешните работи в частта по т. 2, с която жалбоподателят е временно отстранен от заеманата длъжност за срок от два месеца, считано от датата на връчването на заповедта, и е разпоредено изземването на служебната му карта, личен знак и служебно оръжие.

Жалбоподателят оспорва наличието на фактически основания за извода, че служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина в дисциплинарното производство. Поддържа, че изложените съображения са общи и не установяват конкретна опасност за събирането на доказателствата. Възразява и срещу съразмерността на мярката, като сочи неблагоприятните последици от лишаването му от възнаграждение при съществуващите кредитни и други финансови задължения. Иска отмяна на заповедта в оспорената част и присъждане на разноски.

В съдебното заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител. Представена е писмена защита, в която се развиват доводи за необходимост от индивидуализирана и фактически обоснована преценка на опасността за дисциплинарното разследване. Представени са списък на разноските и договор за безплатна правна защита и съдействие.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. В представената молба-становище поддържа, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Уведомява съда за приключване на дисциплинарното производство с налагане на наказание „уволнение“ и представя съответната заповед.

В предоставения след съдебното заседание срок не са постъпили допълнителни писмени защити.

Съдът, след като обсъди доказателствата и доводите на страните, приема за установено следното:

Към издаването на оспорената заповед В. Н. Н. заема длъжността разследващ полицай в сектор 01 „Разследване на престъпления в икономиката“ към отдел 07 „Разследване“ при Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ – МВР.

До министъра на вътрешните работи е отправено Предложение № 1266р-13115/22.05.2026 г. от директора на ГДБОП – МВР за образуване на дисциплинарно производство и временно отстраняване на служителя от длъжност.

В предложението и в последвалата заповед са изложени данни за поведението на Н. на 30.04.2026 г. при извършване на претърсване и изземване по ДП № 200/2026 г. по описа на ГДБОП – МВР в района на мина „Осогово“, Кюстендилска област. Според описанието служителят е участвал в пренасянето на инструменти, които не са били описани като иззети веществени доказателства, до служебен автомобил, управляван от главен инспектор А. А.. Посочено е образуваното във връзка със случая ДП № 262/2026 г. по описа на Следствения отдел при Софийска градска прокуратура, по което Н. е разпитан като свидетел.

В приложените показания Н. е изложил обяснение за участието си, включително че е пренесъл незапечатан плик по молба на колегата си. Тези твърдения са част от материалите, послужили за образуване на дисциплинарното производство.

Със Заповед № 8121К-8461/29.05.2026 г. министърът на вътрешните работи е образувал дисциплинарно производство срещу Н. за данни за тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда наказание „уволнение“. Определен е дисциплинарно разследващ орган, включващ служители на СДВР. С оспорената т. 2 служителят е временно отстранен от длъжност за два месеца и е разпоредено изземване на служебните му карта, личен знак и оръжие.

Отстраняването е мотивирано с характера на проверяваното нарушение и обстоятелствата по извършването му. Прието е, че длъжността позволява на служителя да въздейства върху свидетели – служители, така че да не дадат обективни и пълни сведения. Посочено е, че тя му осигурява достъп до изготвените документи във връзка с претърсването на 30.04.2026 г. по ДП № 200/2026 г., което създава възможност да ги манипулира и компрометира. Изложено е също, че Н. може да ползва информационните фондове на МВР и да получава лични данни и адреси на служители и граждани, относими към случая. Сходни съображения се съдържат в предложението за образуване на дисциплинарното производство и в докладната записка по движението му.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 09.06.2026 г.

По делото е представена специфична длъжностна характеристика рег. № 1266р-11860/11.05.2021 г. за длъжността „младши разследващ полицай – старши разследващ полицай“ в съответния сектор и отдел на ГДБОП – МВР, заедно с документ за запознаване на служителя.

Длъжността е изпълнителска. Основните задължения включват провеждане на разследване и извършване на действия по разследването в рамките на възложените и разпределени досъдебни производства, събиране на доказателства и спазване на правилата за съхраняване и отчетност на веществените доказателства. В раздела за организационните връзки изрично е посочено, че служителят няма подчинени служители.

В съдебното производство е представена Заповед № 8121К-15552/27.08.2026 г., посочена в молбата-становище на ответника като акт за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. В представената от жалбоподателя писмена защита същият акт е обозначен с № 8121К-14552/27.08.2026 г. Законосъобразността на последващото дисциплинарно уволнение е предмет на отделно съдебно производство и не се разрешава с настоящото решение.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок, от адресата на неблагоприятен административен акт, в част, подлежаща на самостоятелно оспорване по чл. 211 ЗМВР. Изтичането на срока на временното отстраняване не заличава правния интерес от проверка на неговата законосъобразност, предвид настъпилите за служителя неблагоприятни правни последици.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената част на заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР временното отстраняване се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. В случая това е министърът на вътрешните работи, който със същата заповед е образувал производството срещу жалбоподателя.

Актът е в писмена форма и съдържа правното основание, адресата, разпоредената мярка, нейния срок и съображенията за прилагането ѝ. Съдът не споделя оплакването за пълна липса на мотиви. Органът не се е ограничил до възпроизвеждане на закона, а е посочил предполагаемите способи за затрудняване на разследването, включително достъпа до документи по конкретно индивидуализирано досъдебно производство.

Спорът се съсредоточава върху това дали посочените фактически съображения намират достатъчна опора в доказателствата и обосновават втората предпоставка на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

Разпоредбата предвижда две кумулативни предпоставки: образувано дисциплинарно производство по чл. 207 ЗМВР и възможност служебното положение на служителя да затрудни разкриването на обективната истина. Първата е безспорно установена. Наличието ѝ обаче не води автоматично до осъществяване и на втората.

Временното отстраняване е превантивна мярка. Прилагането му не предполага предварително пълно доказване на дисциплинарното нарушение, нито установяване на вече предприети действия за въздействие върху свидетели или доказателства. Не е необходимо и бъдещото затрудняване да бъде сигурно. Необходима е обаче обективно обоснована възможност за него, изведена от установени факти за конкретното служебно положение, проверяваното поведение и необходимото изясняване на случая.

Следователно на доказване подлежат обстоятелствата, върху които се основава прогнозата, а не самото бъдещо възпрепятстване. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК тежестта за установяване на тези обстоятелства е на ответника.

В разгледаната съдебна практика се открояват различия относно достатъчната степен на конкретизация и фактическа обоснованост на тази прогноза. В едни случаи връзката между описаното нарушение и служебните функции е приемана за достатъчна, а в други се изисква по-ясно установяване на конкретните служебни възможности за въздействие. Тези различия налагат преценка на доказателствата по настоящото дело в тяхната съвкупност, без формално извеждане на резултата единствено от наименованието на длъжността.

В случая данните за участието на Н. при претърсването и изземването обосновават връзката му с проверяваните събития и необходимостта от изясняване на поведението му. Те не установяват сами по себе си какви възможности за въздействие върху доказателствата му осигурява продължаването на службата към издаване на заповедта.

По отношение на документите органът е посочил конкретен обект на предполагаемото въздействие – изготвените във връзка с претърсването на 30.04.2026 г. по ДП № 200/2026 г. материали. Тази индивидуализация е относима, но не доказва твърдението, че заеманата длъжност осигурява на жалбоподателя достъп до тях и възможност да ги манипулира.

От длъжностната характеристика се установяват правомощия по възложените и разпределени на служителя досъдебни производства. Не се установява неограничен достъп до материалите по всички производства в структурата. Представените доказателства не установяват, че ДП № 200/2026 г. е възложено на Н., че той отговаря за съхраняването на относимите документи или че по друг начин запазването на длъжността му осигурява фактическа възможност за намеса в тях. Участието в отделно действие по разследването не е достатъчно, за да се приеме такъв последващ достъп.

Съдът не приема, че достъпът трябва непременно да бъде доказан с отделно разрешение или друг документ с определено наименование. Той може да бъде установен и чрез съвкупността от служебните функции и конкретните факти. В настоящия случай обаче тази съвкупност не позволява да се направи достатъчно обоснован извод за твърдяната възможност.

Същото се отнася до използването на информационните фондове на МВР. Не е необходимо органът да изброява изчерпателно всички системи и технически права на потребителя. Следва обаче да е установена връзка между действително достъпната чрез длъжността информация и възможността за затрудняване на конкретното дисциплинарно разследване. Длъжностната характеристика и останалите представени материали не установяват такава връзка. Общата възможност за получаване на лични данни и адреси не е достатъчна без фактическа основа за извода как тя осигурява на служителя възможност за въздействие в разглеждания случай.

По отношение на свидетелите е установено, че при проверяваните действия са участвали други служители, чиито сведения могат да бъдат относими към дисциплинарното производство. Не са установени обаче конкретни служебни отношения, правомощия или други обстоятелства, от които да се изведе, че запазването на длъжността осигурява на Н. реална възможност да въздейства върху съдържанието на тези сведения.

Според длъжностната характеристика жалбоподателят няма подчинени служители. Това обстоятелство само по себе си не изключва възможността за влияние върху колеги или граждани. То обаче не подкрепя такава възможност, а други конкретни данни за нейното съществуване не са установени. Самото наличие на професионални контакти не позволява автоматично да се предполага въздействие върху всеки служител, който може да даде сведения.

Определянето на дисциплинарно разследващ орган от друга структура също не изключва възможността за намеса в доказването. То следва да бъде съобразено заедно с останалите обстоятелства, като по делото не е установена служебна зависимост на членовете му от жалбоподателя.

Съдът съобразява Решение № 7625 от 07.06.2018 г. на петчленен състав на ВАС по адм. д. № 2452/2018 г., с което е потвърдено отстраняването на разследващ полицай. В него възможността за влияние е изведена от естеството на работата по разследване и вземането на процесуални решения, разгледани във връзка с конкретните данни за нерегламентирани действия при разпит по възложено на служителката досъдебно производство.