Решение № 123 от 03.06.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ / .06.2019 г.,гр.Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН, Наказателно отделение, VI въззивен състав в публичното заседание на тридесети май, през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА

СТОЯН ПОПОВ при секретаря Катя Апостолова и с участието на прокурора Женя Енева , като разгледа докладваното от съдия Ж.Шопова ВНАХД № 588 по описа на окръжен съд-Варна за 2019г, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение

№ 337 от 21.02.2019 год. по НАХД № 2586 по описа на Районен съд -Варна, Наказателно отделение, 36 с –в е признал обвиняемата Н.Н. В. за невиновна в това ,че за периода от 03.03.2017 г. до 12.09.2017 г. в гр.Варна в условията на продължавано престъпление за датите 03.03.2017 г.-05.03.2017 г.,05.04.2017 г.,24.05.2017 г.,07.07.-09.07.2017 г.,11.07.2017 г. и на 12.09.2017 год.,като родител –майка на Н.В.Г., осуетила и не изпълнила съдебно решение-Решение № 4683/12.12.2016 г. по гр.дело № 9141/2016 г. по описа на ВРС,в сила от 04.01.2017 г.,относно личните контакти на бащата В.Ц.Г.с детето Н.Г.,поради което и на основание чл.304 от НПК била оправдана по повдигнатото й обвинение за извършване на престъпление по чл.182,ал.2,вр.чл.26,ал.1 от НК .

Против постановеното решение е постъпил протест от Районна прокуратура-Варна, в който се посочва, че съдебният акт е неправилен и необоснован . Прави се искане решението да бъде отменено, като се постанови ново, с което обвиняемата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение и да се освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура-Варна не поддържа протеста на ВРП. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено изцяло. Изразява съгласието си с мотивите на ВРС,че е налице субективна несъставомерност от страна на обв.В. относно деянието.

Защитникът на обвиняемата-адв.Г.Н. намира протеста за неоснователен и благодари на прокурора от ВОП за това ,че не поддържа протеста. Като изразява становището си ,че решението на ВРС е правилно и постановено при детайлен анализ на всички доказателства по делото .

Обвиняемата

В., редовно призована се явява лично и в последната си дума, изразява становище,че се счита за невиновна.

Изцяло поддържа доводите си ,че нямат никаква комуникация със свид.В.Г.и не могат да достигнат до никакъв консенсус с него относно личните контакти с детето.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Варненската районна прокуратура е внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по досъдебно производство № 466/2017г. по отношение на Н.Н.В. за това, че в периода от 03.03.2017 г. до 12.09.2017 г. в гр. Варна, в условията на продължаване престъпление - на датите 03.03.-05.03.2017 г.; 05.04.2017 г.; 24.05.2017 г., 07.07.-09.07.2017 г., 11.07.2017 г. и 12.09.2017 г., като родител - майка на Н.В.Г., осуетила и не изпълнила съдебно решение - Решение № 4683/12.12.2016 г. по гр.д.

№ 9141/2016 г. по описа на PC-Варна, в сила от 04.01.2017 г., относно личните контакти на бащата В.Ц.Г.с детето Н.В.Г. - да вижда и взема детето при себе си всяка нечетна седмица от месеца, в петък след занимания на детето в детската градина/училище до 18.30 ч. в неделя с преспиване; както и всяка седмица в дните вторник и сряда да взима детето след детска градина/училище (след 16,30 ч.) и да го връща в дома на майката до 19,00 ч. – престъпление по чл. 182, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Защитата на обв. В.-адв.Г. Н. в съдебно заседание пред въззивния съд ,напълно споделя становището на прокурора от ВОП за недоказаност на обвинението от субективна страна, като основава тезата си на обстоятелството, че обективно доказаното неосъществяване на режима на лични отношения с бащата на процесните дати се е дължал на влошеното здравословно състояние на детето, както и на създаването на обективни затруднения от страна на бащата за правилното му осъществяване, поради създалите се особености в отношенията между двамата родители – необходимостта от посещения на отдел „закрила на детето“, полицейските органи и др. Посочва, че и до настоящият момент бащата умишлено препятства стриктното изпълнение на режима на лични отношения, като взема детето когато той прецени, че това е необходимо, не си вдига телефона и отказва да комуникира с майката, заплашва детето, че ако не се вижда с него ще подава жалби срещу майка му.

Поради изложеното пледира решението на ВРС изцяло да бъде потвърдено и нейната подзащитна да бъде изцяло оневинена по така повдигнатите й обвинения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Обв. Н.В. и св. В.Ц.Г.живели около осем години на съпружески начала без да сключват граждански брак.

На 30.01.2011г. от връзката им се родило дете - Н.В.Г., което на 5-месечна възраст било диагностицирано с хидроенцефалия, която била преценена като вродена. На 2 годишна възраст била оперирана от ингвинална херния, на 3 е установена агенезия на левия бъбрек, от същата възраст е с прояви на бронхиална астма, установена е и сенсибилизация към битови алергени и сърдечен шум.

Двамата родители продължили да живеят заедно в гр. Варна до 2015г., когато се разделили и отношенията им се изострили, като св. Г.считал, че това било така поради непостоянния характер на обвиняемата, която поддържала връзка с бившия си съпруг Г.с когото имали общо дете. Продължили да се събират спорадично по повод празници на детето, но не живеели заедно, като Н. живеела ту при единия, ту при другия родител.

С Решение № 4683/12.12.2016 г. по гр.дело № 9141/2016 г. по описа на PC-Варна, влязло в сила на 04.01.2017 г., упражняването на родителските права по отношение на детето Н.Г. било предоставено на майката Н.Н.В.. Местоживеенето на детето било определено при майката на актуалния й адрес към датата на постановяване на решението, а именно в гр. Варна, ул. „**********, ет. 8, ап. 96.

Спрямо бащата В.Ц.Г.бил определен режим на лични отношения с детето Н.Г. както следва: възможност да вижда и взема детето при себе си всяка нечетна седмица от месеца в петък след заниманията на детето в детска градина/училище до 18,30 часа в неделя с преспиване, както и всяка седмица в дните вторник и сряда бащата има право да взема детето след детска градина/училище /след 16,30 ч./ и да го връща в дома на майката до 19,00 ч.; право да взема детето при себе си всяка четна година за Нова година и Великден и всяка нечетна година за Коледа; втората половина на одобрените от Министерство на образованието ваканции - пролетна и зимна, както и 1 месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; за рождения ден на бащата, както и по два часа в деня на рождения ден на детето Н., на основание чл. 127 ал. 2 от СК. В.Г.бил осъден да плаща месечна издръжка в полза на детето Н. чрез нейната майка Н.В. в размер на 180 лв. с падеж всяко първо число на месеца.

След постановяване на съдебното решение детето заживяло при майка си, а Г.започнал да го вижда съгласно режима, определен от съда.

Отношенията между обв. В. и св. Г.след раздялата им били влошени и силно обтегнати.

Двамата много трудно комуникирали, обичайно си изпращали съобщения чрез телефон или по „Вайбър“, на които не винаги си отговаряли, рядко провеждали нормални разговори относно отглеждането на Н. и режима й на лични контакти с бащата, като непрестанно се обвинявали един друг за влошената комуникация.

Посоченото обстоятелство довело до подаване на множество жалби един спрямо друг, като през 2016 г. и 2017 г. Г.подал жалби срещу В. за неспазване на съдебното решение относно личните контакти с детето му на 04.01.2017 г. (преписка № 112/2018 г. на ВРП) и на 24.04.2017 г. (пр.пр. № 5134/2017г. на ВРП), по които били постановени откази от образуване на досъдебно производство.

По преписка № 112/2017г. В. била предупредена с полицейски протокол от 02.02.2017 г. да спазва режима на лични контакти между детето и баща му.

От заключението на изготвените и приобщени към доказателствените материали по делото съдебно-технически експертизи се установява на първо място съдържанието на двата подадени на тел.

112 сигнали от страна на обв. В. и св. Г.във връзка със събитията на 07.07.2017г. и на второ обстоятелството, че по делото е налична вайбър кореспонденция между страните за част от инкриминираните периоди, която обаче е предоставена в pdf формат, поради което и вещото лице не може да гарантира за достоверността на съдържанието на файла, като по експертизата е налична единствено описаната СМС кореспонденция за периода 18-24.05.2017г. В експертизата е детайлно изведено съдържанието на телефонни разговори, проведени извън рамките на инкриминираните събития, които обаче съдът не следва да обсъжда предвид неотносимостта им към предмета на доказване в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства – частично от обясненията на обв. В., от показанията на свидетелите Р.Ж.П., П.Р.В., П.М.П., Р.А.И., М.П.Г., Д.С.Г., С.Т.Я., Ц.К.Ц., както и частично от показанията на св. В.Ц.Г.

При извършване на доказателствения анализ на наличните показания съдът е разделил същите на три групи:

Първата, включва показанията на незаинересованите в определена посока свидетели – това са свидетелите Р.Ж.П. и П.Р.В.

–полицейските служители отзовали се на подадения на 07.07.2017г. сигнал на тел.

112; свидетелите П.М.П. – таксиметровия шофьор закарал обвиняемата и детето й до МБАЛ „Св. Анна“, Р.А.И. – придружила майката и детето на 05.04.2017г.; както и показанията на св. Г. – осъществявала съдействие на детето в ежедневните му потребности и познаваща отношенията му с двамата родители.

Към втората група свидетелски показания са включени показанията на св.

М.П.Г., на св. Ц.К.Ц. и на св. В.Ц.Г.

А към третата са включени обясненията на обвиняемата В. (които прецени при съобразяване на тяхната двойнствена природа), както и показанията на свидетеля С.Т.Я., с когото обвиняемата живее на съпружески начала.

По отношение на първата група свидетелски показания съдът не е констатирал непълноти и противоречия, както и какъвто и да е нюанс на заинтересованост, поради което и са приети изцяло при формиране на фактическите си изводи. Същите установяват различни факти от значение за настоящото производство, като по специално внимание следва да се отдели на показанията на св. Г., която е категорична, че познава Н. и родителите й, като всеки един от последните обича и се старае да полага нужните грижи за детето си. Свидетелства за това, че се е случвало (макар да не сочи точна дата) на детето да се налага да не види с баща си в ден, в който това е следвало да се случи, но комуникация от страна на майката с бащата не е отсъствала и тези промени (обичайно свързани с пътуване на детето извън града) не са били противни на нейната воля. Наред с това от показанията на св. Иванова се установява, че на 05.04.2017г. същата е посетила заедно с дъщеря си и обв. В. и детето Н. МБАЛ „Св. Анна“, тъй като на Н. е трябвало да се извърши преглед на главата, като до момента, в който Иванова си е тръгнала (след 17.00 часа) преглед така и не бил осъществен. От показанията на св. Петков пък съдът установи освен обстоятелството къде са се намирали Н. и майка й на 05.04. и обстоятелството, че този свидетел често ги е карал до болнични заведения, поради потребността от влошеното здравословно състояние на детето.

От втората група свидетелски показания съдът изцяло се е доверил на показанията на свидетелите Г. и Ц., съобразявайки се с обстоятелството, че се касае за съпругата и колегата на св. Георгиев, за които е логично и житейски обосновано да подкрепят доводите му. И двамата свидетели не отрекоха, че отношенията между Г.и В. са обтегнати, че между тях на практика отсъства комуникация (включително такава касаеща общото им дете и неговите специфични проблеми и потребности). От показанията на св. Г. на свой ред съдът установи обстоятелството, че се е случвало по време когато детето е било със съмнение за скарлатина и е следвало да бъде взето от баща си той да го върне след един час, тъй като е материално затруднен (току що платил издръжката), а е следвало да купи лекарства на детето си.