Решение № 3994 от 04.06.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 04.06.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

П. Генев при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №15495 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 22.06.2018 год., постановено по гр.дело №25448/2017 год. по описа на СРС, ГО, 90 с-в, е признато за установено по предявения от П.П.П. срещу „Ч.Е.Б.“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 292.93 лв., представляваща 1/4 част от допълнително начислено с фактура №********** от 12.04.2017 год. задължение /колекция/ за цена на електрическа енергия за периода от 06.01.2017 год. до 05.04.2017 год. за имот с клиентски №300125032796, находящ се в гр.Етрополе, ул******** и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 50 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че между страните по делото било безспорно съществуването на договор за доставка на електрическа енергия, че корекцията на сметки била извършена математически вярно и при спазване на методиката, установена в ПИКЕЕ, а издадената фактура била по утвърдените от КЕВР цени и тарифни зони, валидни за потребителя /ищеца/. СРС бил приел, че в Общите условия на ответника било предвидено в съответствие с чл. 98а, ал. 2, т.

6 ЗЕ какъв е редът за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки – чл. 17, ал. 2, като в полза на ответника се било породило правото да извърши такава корекция поради действието на ПИКЕЕ – чл. 48 – 51, че се касаело до хипотезата на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ ПИКЕЕ, защото било налице точен измерител, какъвто бил еталонният уред, с който бил замерен процесният електромер в деня на проверката. Неправилно обаче първоинстанционният съд бил приел, че не е установено, че с известието по товарителницата и известието за доставяне от 19.04.2017 год., получено същия ден от съпругата на ищеца, са били изпратени именно приложението към фактурата и писмо-справка от ответника, съгласно изискванията на чл. 17, ал. 2 от Общите условия. Не било указано, че не са представени доказателства за това обстоятелство. Представеното известие за доставяне доказвало изпращането именно на писмото и фактурата. Отделно от това на клиента било изпратено уведомително писмо за извършената корекция на сметки, към което била приложена и самата фактура, а и ищецът не твърдял, нито доказвал, че между страните била водена някаква друга кореспонденция.

Следователно установено било, че ищецът бил уведомен за извършената корекция на сметки. Той бил уведомен и за съставения констативен протокол. Отговорността на клиентите за неизмерване или неточно измерване на електрическа енергия била обективна по своя характер, като не изисквало доказване на вина, период на грешно измерване и количеството реално доставена, но неизмерена електрическа енергия. В този смисъл без значение било възражението на ищеца, че не бил имал ключ за електромерното табло, че не знаел кой е неговия електромер и че ответникът бил длъжен да следи за изправността на измервателната система.

Касаело се за въведен от ЗЕ механизъм за компенсиране на загубите от непълното измерване чрез манипулация върху средството за търговско измерване и схемата, който нормативен акт бил специален по отношение на ЗЗД. Приетите въз основа на законова делегация ПИКЕЕ въвеждали обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия. В частност условията на чл. 48 ПИКЕЕ били спазени и за ответника било валидно възникнало вземане за заплащане на процесната сума. ЗЗП не се прилагал при наличието на законова разпоредба, която предвиждала обективна отговорност. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата П.П.П. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че СРС изчерпателно бил разпределил доказателствената тежест, а доколкото известието за доставяне било подписано от съпругата на ищеца, то ответникът трябвало да докаже истинността му. Ответникът не бил предвидил в Общите условия ред за уведомяване на потребителите, т.е. не бил изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. С решение №1500 от 06.02.2016 год. по адм.дело №2385/2016 год. по описа на ВАС, 5-членен състав, били отменени нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48 – 51. Процесната проверка била извършена на 05.04.2017 год., към който момент ответникът нямал право да извършва проверки по реда на ПИКЕЕ, а съставеният констативен протокол не пораждал правните последици по чл. 47 и сл. ПИКЕЕ. Обективната отговорност в правото била изключение, като в частност не била налице специална разпоредба, предвиждаща обективна отговорност и следвало да се прилага общото правило на чл. 82 ЗЗД.

Действително ВКС бил приел, че е въведена обективна отговорност, но това разрешение било релевантно единствено за периода на действие на ПИКЕЕ. При приемането на ПИКЕЕ ДКЕВР била надхвърлила законовата делегация на ЗЕ. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

С определение на

СРС от 03.09.2018 год., постановено по горепосоченото дело, е оставено без разглеждане искането на ищеца за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Ищецът е упражнил право на частна жалба срещу така постановения съдебен акт, като поддържа, че неправилно СРС бил приел, че по делото не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Били представени 2 бр. списъци, поради което били налице предпоставките по чл.

248 ГПК и първоинстанционният съд бил длъжен да разгледа искането по същество. Внесъл бил следващата се държавна такса, като имало основание и за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 ЗА. Не се нуждаело от доказване обстоятелството, че клиентът е близък приятел на адвоката. Ето защо моли обжалваното определение да бъде отменено, а искането по чл. 248 ГПК – уважено.

Ответникът по жалбата „Ч.Е.Б.“ АД не изразява становище по частната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

Безспорно е по делото, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия – чл. 98а ЗЕ, че в процесен недвижим имот, от който ищецът притежава 1/4 ид.ч. /в качеството си наследник по закон на П. П. В./, е била доставяна електрическа енергия от страна на ответника.

Основният спорен между страните въпрос е свързан с дължимостта на процесната сума – 292.93 лв. /1/4 част от 1 171.75 лв./, която е била начислена от ответното дружество с фактура №********** от 12.04.2017 год. като корекция на сметки въз основа на констативен протокол №1017091 05.04.2017 год. по реда на чл. 48 ПИКЕЕ.

С нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в редакция след изменението с ДВ, бр.54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, на ДКЕВР /със сегашно наименование КЕВР/ е делегирано правомощието по приемане на подзаконов нормативен акт – Правила за измерване на количеството електрическа енергия, включително и установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

В изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 5 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ, от ДКЕВР са приети ПИКЕЕ, които са в сила от 16.11.2013 год.

Неоснователно е възражението на ищеца, че нормите на ПИКЕЕ са създадени извън законовата делегация по чл. 83 ЗЕ. С изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, е въведена законова делегация за ДКЕВР да приеме правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. По силата на законова делегация е предоставена възможност ДКЕВР да приеме правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира /виж Решение № 111 от 17.07.2015 год. на ВКС по т.дело № 1650/2014 год., І т. о., ТК/. ДКЕВР е приела такива правила на 14.10.2013 год., обнародвани в ДВ на 12.11.2013 год. и влезли в сила на 16.11.2013 год. и те имат характера на нормативен административен акт по смисъла на раздел ІІІ, Глава пета от АПК, тъй като се приемат на основание чл.

83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същите имат задължителен характер на всички адресати, за които се отнасят.

На следващо място, несъмнено е, че с решение №12897 от 01.12.2015 год. по адм.дело № 9462/2014 год. на ВАС и окончателно решение № 1500 от 06.02.2017 год. по адм.дело № 2385/2016 год. на петчленен състав на ВАС са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, в т.ч. разпоредбата на чл. 47, с изключение на нормите на чл. 48, 49, 50 и 51, които са приложими в частност /според изричната разпоредба на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение/.

.

Същевременно в неотменената разпоредба на чл. 48 ПИКЕЕ е предвидено законово основание крайният снабдител /доставчикът/, каквото несъмнено качество има ответното дружество, едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия. Разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕ уреждат различни случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, като в корекционната процедурата са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетената или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитаща и обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното количество електрическа енергия, крайният снабдител /доставчик/ е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия. Потребителят има право да оспори установените по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред данни и да ангажира доказателства за установяване на по-малко потребено количество електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния обект електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на ползването им. За извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел ІХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическа енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура. Крайният снабдител не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал.