Решение № 10909 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10909 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110135951 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 300 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета, ведно със законната лихва от 23.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 74 лева, представляваща мораторна лихва за период от 22.07.2022 г. до 22.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.09.2024 г. по ч. гр. д. 44633/2024 г. по описа на СРС, 124 състав.

В исковата молба се твърди, че на 18.05.2021 г. е настъпило застрахователно събитие, при което застраховано при ищеца имущество е увредено, а именно телевизор, марка ********, като вредите са настъпили в следствие на многократно прекъсване на електрозахранването на обект, находящ се в ************, собственост на М. С.. Поддържа, че във връзка със застрахователното събитие в ищцовото дружество е образувана преписка по щета № 0902-9806-В3-21-7925 по имуществена застраховка „Домашно имущество“, полица № 98062010020106. В съответствие с установите като вид и степен щети – изгоряла матрица /дисплей/ на телевизор марка ******** и на база експертно заключение и представени фактури било определено застрахователно обезщетение в размер на 300 лева, което било изплатено на собственика на увреденото имущество на 17.12.2021 г. Поддържа, че във връзка с изплатеното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, като ищцовото дружество придобива право на регрес срещу отговорното за настъпването на вредата лице – ответното дружество. Сочи, че с покана, получена от ответнка на 11.03.2022 г., последният е поканен да възстанови 1 изплатеното застрахователно обезщетение, но до настоящия момент липса погасяване.

Предвид изложеното претендира и заплащане на мораторна лихва за периода от 22.07.2022 г. до 22.07.2024 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение със собственика на увреденото имущество, както и липса на доказателства, че имуществото е собственост на соченото лице. Твърди, че не е налице неизпълнение на задълженията по доставка на електрическа енергия, като в условията на евентуалност, дори и повреждането да се дължи на качеството на електрическата енергия, липса вина у ответното дружество. Поддържа, че на сочената дата не са отчетени отклонения от изискуемото качество и показатели, не са постъпвали оплаквания от потребителите в района. Допълва, че не са налице годни доказателства, които да установят, че увреждането на застрахованата вещ се дължи на токов удар. На отделно основание посочва, че електроразпределителното дружество поддържа електрическите съоръжения до границата на собственост, като не носи отговорност за вреди, възникнали след границата на собственост, поради което поддържа, че причина за нанесените вреди е неизправност на електрическата инсталация, собственост на застрахованото лице. Сочи, че увреденото лице не е уведомило ответното дружество за настъпилите вреди. Оспорва и предявения иск за заплащане на законна лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено заявление срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за задължение, представляващо регресна отговорност на ответника по заведена при ищцовото дружество щета.

Съгласно чл.410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

От събраните по делото доказателства /писмени и експертното заключение/ не се установиха предпоставките за уважаване на иска.

От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза се установява,че вещото лице е извършил проверка в ********, с ново наименование ******, като след това е поискал да му бъде изпратено копие от дневника, който е приложил.

Твърди,че в кориците на делото има подобно извлечение. Работил е и по двете, като те си пасват. Аз нямам достъп до електронния масив, за да мога да проверя има ли други такива сигнали.Заявява,че вижда само броя засегнати абонати на които е спряно подаването на електрическа енергия.Твърди,че е работил е по всички материали по делото, както и по информацията, която е представена от ******, а данните за телевизора, стойности и технически параметри и т.н. ги е взел от търговци на такава техника. Заявява,че тази мрежа, която е ниско напрежение има защита от късо съединение. Този телевизор няма пренапрежение,а и че тук става въпрос за пренапрежение, а не за късо съединение. Ако, има 2 късо съединение тук в залата ще падне таблото, но ако има пренапрежение може да се запали. Цялата електронна техника е много чувствителна към пренапрежения. Няма данни за нарушаване, като такова нещо може да се направи само в момента чрез измерване. Дава заключение,че причинно-следствена връзка би имало само при пренапрежение, а такова не е описано в документите по делото и в електронния масив на

************ , ЕИК *********** със старо наименование “********” АД.

Предвид гореизложеното, по делото не се установява да е налице причинна връзка между неизпълнението на договорно задължение от страна на ответника и настъпилите вреди, поради което няма основание за ангажиране отговорността му.Предявените исковете са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Ищецът дължи разноските на ответника в исковото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на *************, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *************, за признаване за установено по отношение на ответника ************, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: *************, че последния дължи на ищеца сумата о т 300,00 лева , представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва за период от 23.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 74,00 лева , представляваща мораторна лихва за период от 22.07.2022 г. до 22.07.2024 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 24.09.2024. по гр.д.№ 44633/2024г. на СРС, 124 състав.

ОСЪЖДА *************, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *************, да заплати на ************, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: *************, сумата от 76.69 евро/150,00 лева , представляваща направени от ответника разноски по настоящото дело за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – ***********, ЕИК:

***********, със седалище и адрес на управление: **********.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3