Решение № 6154 от 30.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6154 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена А.

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100501501 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20053588/17.08.2022 г., постановено по гр. д.№ 22302/19 г. по описа на СРС, 123 състав, са отхвърлени изцяло предявените от „Е.“ АД срещу „Л.М.Е. Л.“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ за общата сума от 630 лв. – неизпълнени парични задължения за извършени от „Е.“ АД на 13.09.2017 г. и на 06.11.2017 г. по възлагане на „Л.М.Е. Л.“ ЕООД куриерски услуги, за което са издадени фактура № 0130012853/30.09.2017 г. и фактура № 0130013149/27.11.2017 г., и иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за общата сума от 92,51 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху съответните неплатени в срок задължения по всяка съответна фактура за периода от 22.10.2017 г. до 17.04.2019 г. С решението „Е.“ АД е осъдено да заплати на „Л.М.Е. Л.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лв. – направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат.

С определение № 20070138/05.12.2022 г., постановено по гр. д. № 22302/19 г. по описа на СРС, 123 състав, е отхвърлена молбата от „Е.“ АД от 09.09.2022 г. за изменение на решението от 17.08.2022 г. в частта за 1 разноските.

Подадена е въззивна жалба от „Е.“ АД срещу решение

№

20053588/17.08.2022 г., постановено по гр. д. № 22302/19 г. по описа на СРС, 123 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Поддържа, че от събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод, че договорените между страните услуги са извършени, но не са заплатени. Посочва, че първоначално договорената сума за доставка по фактура № 0130012853/30.09.2017 г. е била в размер на 315 лв., но поради забава на ответното дружество да приеме пратката, е начислена такса от 20 лв. за всеки час престой на куриера или общо 80 лв. часа престой. Твърди, че процесният договор за куриерски услуги е бил сключен при Общи условия за доставки на територията на Република България, съгласно които първите 30 минути престой са включени в транспортната услуга, а след това се начислява такса в размер на 20 лв. без ДДС за всеки започнат час. Посочва, че страните по делото са търговски дружества и ответникът е следвало да положи грижата на добрия търговец и да се запознае с Общите условия, преди да заяви услугите. Твърди, че по делото не са представени доказателства за постигната договореност между страните ответникът да не заплаща изцяло или отчасти сумата по фактура

№ 0130012853/30.09.2017 г. Поддържа, че от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че фактура № 0130012853/30.09.2017 г. е осчетоводена от ищеца и от ответника, както и че не е заплатена от ответника. Твърди, че с осчетоводяването на процесната фактура от ответното дружество се признава изпълнението по нея от страна на ищеца. Поддържа, че от събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че всички услуги по фактура № 0130013149/27.11.2017 г. са извършени. Поддържа, че при отсъствието на надлежно и своевременно възражение за неточно изпълнение на договора, насрещното задължение на възложителя за заплащане на възнаграждението е изискуемо и може да претендира по исков ред. Посочва, че от представената по делото електронна кореспонденция се установява, че представителят на „Л.М.Е. Л.“ ЕООД е заявил, че извършва рекламация по две от доставките – товарителници № 20241514 и № 20241517, но не е предявил конкретна претенция към изпълнителя на услугата, като липсват и доказателства да е отправено искане от страна на ответника тези пратки да не се тарифират.

2

Твърди, че от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца и на ответника няма доказателства за заплащане на фактура № 0130013149/27.11.2017 г. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи исковете. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – „Л.М.Е. Л.“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че от писмените доказателства по делото и от показанията на св. И.И. се установява, че фактура №

0130012853/30.09.2017 г. е издадена във връзка със сключен между страните договор за транспортна услуга на пратка от гр. София до гр. Варна, ул. 102, магазин „Кауфланд“. Посочва, че от приетата по делото търговска кореспонденция между страните по делото се установява, че за извършването на посочената транспортна услуга страните са договорили цена в размер на 315 лв., а във фактурата е начислена и допълнителна сума в размер на 80 лв. за „допълнителна услуга“, която не е извършвана. Посочва, че още на 10.10.2017 г. ответното дружество е възразило, че не дължи начислената допълнителна сума и е поискало издаването на кредитно известие. Поддържа, че твърденията на ищцовото дружество, че възнаграждението за престой е дължимо на основание приети от него Общи условия, не е доказано по делото.

Посочва, че представените по делото Общи условия с дата на валидност – 23.04.2021 г. не са приложими към възникналите четири години по – рано правоотношения между страните. Поддържа, че от приетата като доказателство по делото електронна кореспонденция между страните по делото се установява, че на 06.11.2017 г. ответното дружество е възложило на ищцовото дружество транспортирането на четири пратки. Посочва, че в поръчката е било включено изричното условие, че доставката на всички пратки следва да бъде извършена до 12 ч. на 07.11.2017 г., т. е. срокът на доставката е бил съществено условие на сделката поради характера на транспортираните стоки и изричното изискване на изпращача. Твърди, че ищцовото дружество не е изпълнило поетите ангажименти, поради което за ответното дружестви не е възникнало задължение да плати начислените суми по фактура № 0130013149/27.11.2017 г. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

3

Подадена е и частната жалба от „Е.“ АД срещу определение № 20070138/05.12.2022 г. по гр. д. № 22302/19 г. по описа на СРС, 123 състав, с което е отхвърлена молбата на „Е.“ АД за изменение на решението по делото в частта за разноските. Твърди, че е налице несъответствие между усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и размера на възнаграждението. Иска се от съда да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да измени решението в частта за разноските, като намали размера на адвокатското възнаграждение до минималния размер от 300 лв.

Ответникът по частната жалба – „Л.М.Е. Л.“ ЕООД е подал отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Поддържа, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение по делото отговаря на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършената адвокатска работа по него. Моли за отхвърляне на частната жалба като неоснователна.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Е.“ АД твърди, че през 2017 г. е бил в търговски отношения с ответника „Л.М.Е. Л.“ ЕООД, по силата на които ответникът е възлагал на ищеца извършването на куриерски услуги. Посочва, че на 13.09.2017 г. по възлагане на ответника е извършил превоз на пратка до „Кауфланд Варна“, което се удостоверява с товарителница № 20238613/13.09.2017 г. За извършения превоз е била издадена фактура № 0130012853/30.09.2017 г. на стойност – 474 лв., която е следвало да бъде платена в срок до 21.10.2017 г.

Посочва, че на 06.11.2017 г. по възлагане на ответника е извършил превоз на пратки до „С.“ ООД – с. Тополи, до „З.Д.“ АД – гр. Пловдив, до „К.“ ООД – гр. Шумен и до „С.“ ООД – гр. Бургас, които превози се удостоверяват от товарителници № 20241514/06.11.2017 г., № 202415516/06.11.2017 г., № 202415517/06.11.2017 г. и № 202415518/06.11.2017 г. Твърди, че за извършените на 06.11.2017 г. превози е издадена фактура № 0130013149/27.11.2017 г. на стойност – 156 лв., която е следвало да бъде 4 платена в срок до 18.12.2017 г. Поддържа, че ответното дружество не е извършило плащане по посочените фактури на падежа на задължението, поради което е изпаднало в забава в плащането. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 630 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени превози по фактура № 0130012853/30.09.2017 г. и фактура № 0130013149/27.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.04.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 92,51 лв., представляваща законна лихва за забава, считано от падежите за плащане по посочените фактури до 17.04.2019 г. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът „Л.М.Е. Л.“ ЕООД оспорва исковете по основание и размер.

Поддържа, че в представената електронна кореспонденция, разменена между страните по делото, се съдържа изрично признание от страна на ищеца, че не е изпълнил задълженията си по фактура № 0130013149/27.11.2017 г. към ответното дружество и не е доставил пратките до съответните получатели.

Твърди, че това се установява и от представените по делото 4 бр. товарителници № 20241514/06.11.2017 г., № 202415516/06.11.2017 г., № 202415517/06.11.2017 г. и № 202415518/06.11.2017 г. Посочва, че ответното дружество не е приемало, нито е осчетоводявало фактура № 0130013149/27.11.2017 г. Поддържа, че от електронната кореспонденция, разменена между страните по делото, се установява, че ответното дружество е възложило на ищцовото дружество извършването на куриерска услуга срещу договорена цена в размер на 315 лв. без ДДС. Посочва, че въпреки това ищецът е издал фактура № 0130012853/30.09.2017 г. за сумата в размер на 395 лв. без ДДС. Твърди, че е възразил срещу допълнително начислената му сума и е поискал издаването на кредитно известие, но ищецът не му е издал кредитно известие. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

От фактура № 0130012853/30.09.2017 г., ведно с опис към нея, се установява, че на 30.09.2017 г. „Е.“ АД е издал фактура за сумата от 474 лв. с ДДС, с получател на фактурата – „Л.М.Е. Л.“ ЕООД, за следните услуги куриерски услуги съгласно приложен опис /315 лв. без ДДС/ и допълнителни услуги /80 лв. без ДДС/, с посочен начин на плащане – по банков път, и със срок на плащане – 21.10.2017 г.

5

Според описа към фактура № 0130012853/30.09.2017 г. за куриерската услуга е съставена товарителница № 20238613/13.09.2017 г. с подател „Л.М.Е. Л.“ ЕООД и получател – „Кауфланд Варна“.

От фактура № 0130013149/27.11.2017 г., ведно с опис към нея, се установява, че на 27.11.2017 г. „Е.“ АД е издал фактура за сумата от 156 лв. с ДДС, с получател на фактурата – „Л.М.Е. Л.“ ЕООД, за куриерски услуги съгласно приложен опис /180 лв. без ДДС/ и допълнителни услуги /минус 50 лв./, с посочен начин на плащане – по банков път, и със срок на плащане – 18.12.2017 г.

Според описа към фактура № 0130013149/27.11.2017 г. за куриерските услуги са съставени товарителница № 20241514/06.11.2017 г. с подател „Л.М.Е. Л.“ ЕООД и получател – „С.“ ООД – с. Тополи, на стойност – 25,00 лв.; товарителница № 20241516/06.11.2017 г. с подател - „Л.М.Е. Л.“ ЕООД и получател – „З.Д.“ АД – гр. Пловдив, на стойност – 50,00 лв.; товарителница № 20241517/06.11.2017 г. с подател - „Л.М.Е. Л.“ ЕООД и получател – „К.“ ООД – гр. Шумен, на стойност – 25,00 лв., и товарителница № 20241518/06.11.2017 г. с подател - „Л.М.Е. Л.“ ЕООД и получател – „С.“ ООД – гр. Бургас, на стойност – 30 лв.