Акт № 658 от 29.10.2026, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 658 гр. Смолян, 29.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:* при участието на секретаря *

Сложи за разглеждане докладваното от * Гражданско дело № 20255440101195 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищцата А. Б. М., редовно призована, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. От процесуалния й представител адв. Г. е постъпила молба с вх.№7740/14.10.2026 г. на РС- Смолян.

Ответникът „*“ *, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. От процесуалния му представител юриск. * * е постъпила молба с вх.№8089/28.10.2026 г. на РС- Смолян.

Ответникът „*“ *, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Докладва се делото по реда на чл. 146 ГПК.

Делото е образувано по постъпила искова молба от А. Б. М. срещу „*" * и „*" *. А. М. моли да се признае за установено, че Договор за потребителски кредит №* от 07.04.2025 г., сключен между нея и „* * е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР. Моля също така да се признаете за 1 установено, че Договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2025 г., сключен между нея и „*“ * е нищожен поради противоречието му с добрите нрави.

Ищцата излага, че на 07.04.2025 г. между нея, в качеството й на „кредитополучател“ от една страна и „*“ *, в качеството му на „кредитор“ е сключен Договор за потребителски кредит №*, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума в размер 3,500 лв., при условия: лихвен процент - 35%, годишен процент на разходите (ГПР)- 41.20%, срок на погасяване - 24 месеца, обща сума за връщане - 6,062.06 лв. За да бъде отпуснат кредита, М. трябвало да предостави обезпечение, което съгласно пар.

17 от Общите условия може да бъде банкова гаранция, издадена в полза на „*" * от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „*" * всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „*"* за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по договора за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или да сключи договор за поръчителство с предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от „*" * юридическо лице ("поръчител"), което впоследствие е сключило с „*" * договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.

Ищцата сочи, че в т.3 от глава „IV. Оценка на кредитиспособността на кредитополучателя одобряване на заявлението.“ от ОУ е посочено следното: В случай че „*" * одобри заявлението, кредитополучателят ще бъде уведомен за това на указания от него ел. поща и/или телефонен номер (чрез 5М5 или позвъняване), както и чрез съобщение в профила. Срокът за одобрение на 2 заявлението е както следва: (i) в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение - 14 дни от подаване на заявлението, (ii) в случай че кредитополучателят предостави обезпечение по реда на т.111.12 - 24 часа от предоставянето му на „*" *. в случай че кредитополучателят не е предоставил Обезпечение съгласно заявлението в посочения в т.111.12 срок, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „*" *.

Ищцата твърди, че едновременно със сключването на договора за заем е сключила и договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора дружество - „*“ *, ЕИК *, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 3,928.45 лв. В действителност за използването на заем от 3,500лв. трябва да върне общо 9,990.51 лв. за срок от 24 месеца. Счита, че процесният договор за заем е недействителен поради неточно посочено ГПР, а договорът за поръчителство - нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Ищцата счита, че съгласно ОУ, кредитополучателят се задължава да предостави обезпечение при крайно завишено изискване - предоставяне на банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружество, избрано от кредитора. Тези условия според нея са създадени във вид да изглежда, че кредитополучателят има избор, но всъщност първото условие е на практика невъзможно за изпълнение от лице, което прибягва до услугите не на банка, а на небанкова кредитна институция.

Второто условие според ищцата е формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем друго лице поема задължение да е поръчител на кредитополучателя пред кредитора и че този поръчител предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се плати възнаграждение, а всъщност кредитополучателят по този начин плаща огромна възнаградителна лихва на кредитора, на която е придаден вид, че представлява възнаграждение за поръчителство.

Счита, че при обезпечаването на кредита с поръчителство, кредитополучателят е ограничен от ОУ в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице. Едностранно от кредитора като възможни поръчители са елиминирани физическите лица, което пряко ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи 3 задължението си по начин, избран от самия него.

От анализа на ОУ според ищцата се налага изводът, че потребителят не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има в предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството "*" * е "*" АД - кредитор на длъжника по договора за кредит. Ето защо юридическото лице - поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Намира, че това обстоятелство води до извод, че се касае за "скрито" възнаграждение за кредитора, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения, като целта е пределно ясна - заобикаляне на ограниченията в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до оскъпяване на кредита за потребителя отвъд законоустановеният максимум.

М. сочи, че сумата, определена за възнаграждение за предоставената от дъщерното дружество гаранция е в размер 4,005.20 лева, разсрочена на 10 вноски, дължими заедно с погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем. Счита, че с кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още от самото начало, то посоченият размер на разходите по кредита за потребителя - ГПР, нараства значително с размера на възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция. Според М. посоченото ГПР в договора е абстрактно посочено в някакъв размер, който формално отговаря на законовите изисквания колкото да фигурира в процесния договор за заем. Счита, че в ГПР не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение за поръчителство в размер на 4,005.20 лв. Твърди, че този разход, който определено е известен изначално на кредитора, умишлено не е включен в изчисляването на ГПР и ГПР е посочен в размер значително по-нисък от реалния, което води до пълната недействителност на процесния договор за заем на осн.чл.22 вр. с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с „*“* е нищожен като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД, тъй като с него се нарушава принципът на добросъвестност, справедливост и еквивалентността на престациите. Сочи, че възнаграждението в общ размер от 3,928.45 лв. се дължи без насрещна престация. Моли да се има предвид, че изискването правните сделки да 4 съответстват на добрите нрави, за да бъдат валидни, предполага известна еквивалентност на насрещните престации на страните, когато става дума за един двустранен договор. Явното несъответствие в престациите според ищцата е основание за извода, че добрите нрави са накърнени, което води до нищожност.

Ищцата отбелязва и взаимната свързаност на Договора за предоставяне на поръчителство и Договора за заем, който е и основанието за сключването на договора за поръчителство. В подкрепа на горното според нея са и следните факти: дружеството - заемодател е собственик на капитала на дружеството - гарант; договорите за заем и предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден; налице е еднакъв период на дължимост на сумите по двата договора, с един и същи начален период и краен срок на погасяване, една и съща главница - чл. 2, ал. 1; възнаграждението за поръчителя и за кредитора са в едно общо Приложение №1 към Договора за поръчителство. М. счита, че изброените по-горе факти безспорно водят то извода, че двата договора са взаимно свързани. Според ищцата сключването на договор с точно този гарант, при тези условия е било задължително условие за сключване на договора за заем, което съставлява неравноправно третиране на потребител.

Счита също така, че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството - поръчител, което задължение възниква непосредствено след възникване на задължението за връщане на паричната сума и което задължение има определен размер, без да се отчита дали страната заемополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем, представлява уговорка, която нарушава добрите нрави. С тази уговорка се достига до значително увеличение на общия размер на задължението по заема в ущърб на икономически по-слабата страна. В процесния случай това увеличение е в размер на 3,928.45 лв. при главница на договора за заем от 3,500 лв., отделно от договорната лихва по заема. Затова сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и нарушаване на принципите за добросъвестност и справедливост.

От ответника „*“ * е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в който предявения иск се оспорва като неоснователен.

Ответникът заявява, че договорът за паричен заем е действителен и е в 5 съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит; не страда от визираните исковата молба пороци, респективно тези пороци не водят до недействителност на договора.

„*“ * уточнява, че 3500.00 лева от главницата са усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 784.42 лева е заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия. В частта за сумата от 784.42 лева кредитът има характеристиките на стоково финансиране, тъй като с отпусната главница кредитополучателят е закупил услуга (застраховка), а дължимото за услугата възнаграждение е заплатено еднократно от кредитодателя от името и за сметка на кредитополучателя директно към доставчика на услугата. Твърди, че общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на погасителния план възлиза на 6062.06 лева (сбор от 4284.42 лева - главница и 1777.64 лв. - договорна възнаградителна лихва). Ищецът, в качеството си на кредитополучател, не е погасил в цялост задълженията си по процесния договор за кредит и е в забава.

„*“ * моли да се има предвид, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, според „*“ * не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „*“ * и „*“ *. Сочи, че съгласно раздел III, т.12 от приложимите към Договор за потребителски кредит № */07.04.2025 г.