Решение № 3865 от 27.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3865 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100505928 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20015463 от 21.02.2022г., постановено по гр.дело №17881/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 53-ти състав, е осъдена Т. М. Т., с ЕГН **********, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 1107.05 лв., представляваща дължимата цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 30.03.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата от 20.68 лв., представляваща цена на извършена услуга "дялово разпределение" за периода м.02.2018г. - м.04.2019г., както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 182.39 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 18.03.2021г. , като е отхвърлен предявеният иск на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ за разликата над сумата от 1107.05 лв. до пълния предявен размер от 1423.83 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м. 01.2018г., както и иска с правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 182.39 лв. до пълния предявен размер от 263.33 лв., както и з а сумата в размер на 4.66 лв., представляваща законна лихва за забава върху цената на извършена услуга "дялово разпределение" за периода от 31.03.2018г. до 18.03.2021г.; както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 200 лв., направени по делото разноски. С решението е осъден Ю. И. Т., с ЕГН **********, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 221.41 лв., представляваща дължимата цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 30.03.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4.13 лв., 1 представляваща цена на извършена услуга "дялово разпределение" за периода м.02.2018г. - м.04.2019г., както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 36.48 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 18.03.2021г. , като е отхвърлен предявеният иск на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ за разликата над сумата от 221.41 лв. до пълния предявен размер от 284.76 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.01.2018г., както и иска с правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 36.48 лв. до пълния предявен размер от 52.73 лв., както и за сумата в размер на 0.93 лв., представляваща законна лихва за забава върху цената на извършена услуга "дялово разпределение" за периода от 31.03.2018г. до 18.03.2021г.; както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 33.33 лв., направени по делото разноски. С решението е осъдена "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА да заплати на адв.С. К. К. сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита по делото пред СРС. С решението е осъдена "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА да заплати на адв.Н. К. сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита по делото пред СРС.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******,чрез юрисконсулт Р.П., срещу решението на СРС в частта, в която са отхвърлени предявените срещу Т. М. Т. и Ю. И. Т. искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и в частта на неприсъдените в цялост разноските. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че вземанията за главница за част от исковия период – преди м.02.2018г., са погасени по давност, без да е отчетен факта, че в случая се претендират вземания, за които е издадена обща фактура №96738350/31.07.2018г. за отоплителен сезон 01.05.2017г. 30.04.2018г., които вземания съгласно чл.33, ал.1 от раздел IХ от Общите условия, стават изискуеми на 16.09.2018г., от която дата започва да тече и погасителната давност и към датата на подаване на исковата молба в съда – 30.03.2021г. не е изтекла.

Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявените искове срещу ответниците - Т. М. Т. и Ю. И. Т. за главница и за обезщетение за забава в размерите, посочени в исковата молба и допълнителна молба-уточнение от 13.04.2021г. по отношение на процесния топлоснабден имот.

Претендира присъждане на сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Въззиваемите страни - Т. М. Т. и Ю. И. Т., са депозирали поотделно два писмени отговора с идентично съдържание, с които всеки от тях взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ищеца. Изложени са доводи за законосъобразност на обжалвания съдебен акт в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, като постановен при правилно приложение на материалния закон. Молят съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в частта, предмет на обжалване с подадената въззивна жалба на ищеца. Процесуалните представители на всяка от въззиваемите страни претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ.

2

Постъпили са въззивна жалба от ответницата - Т. М. Т. , с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.С. К., както и въззивна жалба от ответника - Ю.

И. Т. , с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Н. К., срещу решението на СРС в частта, в която са уважени спрямо всеки от тях предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и в частта на възложените в тежест разноски. В двете въззивни жалби са релевирани идентични доводи относно незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е приел, че е налице възникнала валидна облигационна връзка между страните с предмет доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот. Оспорва се факта, че дължат на ищеца суми за цената на услугата за "дялово разпределение", като се твърди, че за извършената услуга за "дялово разпределение" се дължи възнаграждение на трето лице, а не на ищеца.

Твърди още, че съдът неправилно е приложил института на погасителната давност досежно претендираните от ищеца вземания за главница и лихви за забава. Сочи се още, че съгласно Общите условия /в сила от 2014г./ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 от ОУ за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. Поддържа се, че в случая топлофикационното дружество не е ангажирало доказателства относно датата, на която е публикувало на интернетстраницата си издадените общи фактури, поради което липсва основание да се приеме, че всеки от ответниците е изпаднал в забава по отношение на претендираните вземания за главница за доставена топлинна енергия и предявените искове по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Предвид на изложеното моля т съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове за главница за доставена топлинна енергия и цена на услугата за "дялово разпределение" на топлинна енергия, както и за лихва за забава.

Претендират присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Процесуалните представители на всеки от въззивниците - ответници претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ. Представят се списъци по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, не депозира писмени отговори и не взема становище относно подадените въззивни жалби от ответниците.

Трето лице-помагач - „Т.С.” ЕООД не изразява становище по подадените въззивни жалби.

Предявени са от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу Т. М. Т. и Ю. И. Т. при условията на разделна отговорност обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед заявеният петитум на подадените въззивни жалби съдът приема, че на въззивен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново 3 събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби, с които съдът е сезиран, са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 - ТР№1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо, както и по същество е правилно като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която са уважени предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу ответниците, първоинстанционният съд е приел, че вземанията за главница са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответниците топлоенергия, а относно вземанията за обезщетение за забава е прието, че ответниците са изпаднали в забава, тъй като задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е срочно. Разгледано е направеното от ответниците възражение за погасяване по давност на част от претендираните вземания като е прието, че е частично основателно, като погасени по давност се явяват вземания от началото на исковия период – 01.05.2017г. до 31.01.2018г.вкл. . Първостепенният съд е посочил, че извън давностния срок са претендираните вземания на ищеца за периода от 01.02.2018г. до 30.04.2019г., като общо дължимата сума за посочения период, съгласно кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експретиза възлиза на сумата от 1328.46 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, до който размер исковите претенции за заплащане на главница са уважени спрямо ответниците, съобразно притежаваните от тях идеални части от правото на собственост. По отношение на претенциите за заплащане на цена на услуга "дялово разпределение" е прието, че същите са основателни и доказани общо за сумата от 24.81 лв. за периода от 01.02.2018г. до 30.04.2019г. и исковите претенции за заплащане на цена на услуга "дялово разпределение" са уважени спрямо ответниците, съобразно притежаваните от тях идеални части от правото на собственост. По отношение на претендираните от ищеца суми за обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия е прието, че е основателна общо за сумата о т 218.87 лв., мораторна лихва върху главницата з а доставена топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 18.03.2021г. и исковите претенции за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия са уважени спрямо ответниците, съобразно притежаваните от тях идеални части от правото на собственост. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е 4 основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл.269, изр.2 и чл.272 ГПК намира подадените жалби от страните за неоснователни и по следните съображения: