Решение № 202 от 17.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Бургас, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20252120204083 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по повод на подадена жалба от Н. П. К., ЕГН ********** чрез адв. С.

К., срещу Наказателно постановление № 25-3292-000252/03.11.2025г., издадено от *******, с което за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание "глоба" в размер на 200 лева/102.26 евро/ и наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.

В жалбата се излагат подробни съображения за отмяна на атакуваното НП.

Оспорва се изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, като се излагат твърдения, че полицейският служител е изпълнявал функцията на „регулировчик“ по смисъла на чл. 197, т.

1 от ППЗДвП и чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като единствената цел на спирането е била да се осигури възможност на пешеходци да преминат през пешеходната пътека. Счита, че действителните факти не покриват признаци на извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП и следователно неприложима се явява и санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Поддържа, че при съставяне на АУАН е била нарушена разпоредбата на чл. 42, т.4 и т. 5 ЗАН, тъй като не съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С. К., който поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Претендира присъждане на разноски.

1

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.09.2025г., около 16,45 часа, жалбоподателят управлявал в гр. Бургас, ж.к.

„Меден рудник“, по ул. „Апостол войвода“ срещу Младежки дом, в посока бл. 36 лек автомобил марка и модел „Опел Комбо“ с рег. № *****, собственост на Д.К.Д., като изпълнявал служебните си задължения на водач на „инкасо“ автомобил. На пътното платно била разположена пешеходна пътека. В същото време свидетелят Г. К. полицейски служител в Четвърто РУ към ОД на МВР – Бургас се намирал на отсрещния на движението на жалбоподателя тротоар, в края на пешеходната пътека, като служебно му било възложено да осигурява безопасното преминаване на пешеходци по пешеходната пътека за времето от 16,30 до 17,30 часа. В момента, в който управляваният от жалбоподателя лек автомобил доближил пешеходната пътека, свидетелят К. забелязал, че на отсрещния тротоар се намират пешеходци и решил да спре управлявания от жалбоподателя автомобил, за да осигури безопасното им преминаване през пешеходната пътека. Свидетелят К. навлязъл на пътното платно и предприел спиране със стоп палка от тротоара от насрещната страна на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, който се намирал в непосредствена близост до пешеходната пътека. Жалбоподателят не спрял и продължил движението си напред.

Срещу жалбоподателя бил съставен на 14.10.2025 г. от свидетеля С. Н. на длъжност полицейски инспектор в Четвърто РУ, АУАН за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП, за това, че при подаден сигнал за спиране от контролен орган със стоп палка на МВР по образец, същият не изпълнява подадения сигнал и продължава движението си.

Актът бил предявен на водача, който го подписал и вписал възражения срещу изложените в него констатации. Срещу жалбоподателя била издадена и Заповед за прилагане на ПАМ № 25-3292-000240/14.10.2025 г. с която е била наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „дд“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца. Заповедта е била връчена лично на жалбоподателя, който в срока за обжалване е подал жалба пред Административен съд – Бургас. С определение № 8988/21.10.2025 г. по адм. дело № 1957/2025 г. състав на Административен съд – Бургас е спрял предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ.

На 03.11.2025 г. е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя са му наложени наказания "глоба" в размер на 200 лева/102.26 евро и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.

Възприетата фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите 2

С. Н. и Г. К., от писмените доказателства по аминистративнонаказателната преписка, приети в съдебното производство, както и от наличен снимков материал. По делото не са събрани доказателства, които да разколебават извода на съда, че отразените по-горе факти са безспорно установени по делото.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – **********, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице –полицейски инспектор в Четвърто РУ в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. При извършена проверка за законосъобразност съдът достиган до извод, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, които обуславят отмяна на обжалваното НП.

На първо място съдът констатира, че при съставяне на АУАН е била нарушена нормата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, а при издаване на НП е била нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установява, че в АУАН и в НП не се съдържа пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. От съдържанието на двата акта прави впечатление, че изложените в тях факти препокриват съдържанието на възприетата като нарушена от контролния орган правна норма на чл. 103 ЗДвП, като не са изложени обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, и които обстоятелства се установяват от материалите в преписката и от показанията на свидетеля К., който в АУАН е посочен като свидетел - очевидец на нарушението. Както актосъставителят, така и АНО не са съобразили разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и по тази причина в АУАН, и НП не е било посочено, че свидетелят К. е регулирал безопасно преминаване на пешеходци по пешеходна пътека, при което при наближаване на управлявания от жалбоподателя автомобил, свидетелят К. е подал сигнал за спиране за осигуряване на безпрепятствено преминаване на пешеходци през пешеходната пътека. Било е отразено единствено, че при подаден сигнал от контролен орган със стоп палка по образец, жалбоподателят е продължил движението си. Установената по делото фактическа обстановка, отразена по-горе в изложението не е намерила отражение нито в АУАН, нито в НП. Така установеното от съда допуснатото процесуално нарушение при съставяна на АУАН и издаване на НП, е съществено и нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като частичното отразяване на фактите препятства възможността да се прецени дали е била определена правилната правна квалификация на деянието, срещу която да се защитава жалбоподателя.

На следващо място съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е било 3 допуснато и нарушение на материалния закон, тъй като според съда установените по делото факти не са били подведени под правилната правна норма като правна квалификация на нарушението. В разпоредбата на чл. 103 ЗДвП законодателят е предвидил задължение за водач на пътно превозно средство, който при подаден сигнал за спиране от контролните органи е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В случая безспорно се установява от приложен по делото снимков материал и от показанията на свидетеля К., че свидетелят е изпълнявал служебните си задължения като регулировчик на преминаването на пешеходци през пешеходна пътека съгласно чл. 120, ал. 1 ЗДвП, като в чл. 120, ал. 1, т. 1 ЗДвП е предвидено изрично правило за поведение на водач при подаване на сигнал, който забранява преминаването, а именно задължение да спре пред пешеходната пътека. След като по делото се установява, че жалбоподателят не е спрял на подаден сигнал за спиране пред пешеходна пътека за преминаване на пешеходци, поведението му не осъществява състав на нарушение по чл. 103 от ЗДвП. В конкретния казус целта за спиране от контролния орган не е била да се дадат допълнителни указания на водача, например за извършване на проверка на документи на водача и на автомобила, проверка за употреба на алкохол или наркотични вещества или друг вид проверка. В показанията свидетелят К. изрично посочва, че единствената цел за спиране на управлявания от жалбоподателя автомобил е била да преминат пешеходците. Също така от представен в преписката снимков материал се установява, че фактическата обстановка по делото не покрива и останалите признаци от обективна страна на разпоредбата на чл. 103 ЗДвП. Не се установява, да е бил подаден плавен сигнал от контролния орган, при който жалбоподателят да спре в най-дясната част на платното или на посочено от представителя на контролния орган място. Видно от снимковия материал полицейският служител – свидетелят К. предприема спиране на водача като навлиза на платното от насрещната страна на движение на жалбоподателя, преминавайки през две ленти, за да спре автомобила, управляван от жалбоподателя, който се движи в третата лента, която е за насрещно движение. Както се установи от разпита на свидетеля К. от жалбоподателя не се е изисквало да спре в най-дясната част на платното за движение или на посочено от свидетеля К. място, за да изпълни указания, а да спре пред пешеходната пътека и да пропусне преминаване на пешеходци. При така установеното по делото неправилно АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП, тъй като фактите определят различна правна квалификация на деянието.

Според съда за пълнота следва да се отбележи и че за да се санкционира водач за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП, е необходимо да се докаже по безспорен начин и че деянието е било осъществено от субективна страна, т.е. че водачът е възприел подадения сигнал за спиране и умишлено е продължил движението си. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се 4 приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител. От събраните по делото доказателства според настоящия състав на съда не може да изведе категоричен извод, че жалбоподателят е възприел подадения от свидетеля К. сигнал за спиране със стоп палка. Както се посочи по-горе в изложението сигналът е бил подаден от място и дистанция, които затрудняват способността на водач да възприеме действията на контролния орган. От снимковия материал по делото (л. 42) се установява, че когато свидетелят К. навлиза на пътното платно, жалбоподателят е в непосредствена близост до пешеходната пътека и единствената възможност да забележи подадения сигнал е да отправи поглед в страни към лентите за насрещното движение. В случая обаче, след като жалбоподателят е приближавал пешеходната пътека логично би било да се допусне, че същият е бил с насочен поглед напред предвид съществуващата вероятност пешеходци да предприемат пресичане. Също така от приложен към жалбата снимков материал се установява, че страничното стъкло на предната врата на управлявания от жалбоподателя автомобил, от страната на местоположението на свидетеля К. предвид спецификата му на автомобил „инкасо“, е с поставено защитно съоръжение, ограничаващо видимостта на жалбоподателя като водач. Следователно предвид така установеното съдът приема, че не се доказва извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 103 ЗДвП и от субективна страна.