Решение № 161 от 08.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Варна, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20223000500295 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производството е образувано по въззивна жалба, подадена от КПКОНПИ, гр. София /по-нататък само Комисията/, срещу решение № 49/05.04.22г. по гр.д. № 288/20г. на ОС-Разград, с което са отхвърлени исковете на Комисията за отнемане в полза на държавата от ответниците Х.

Н. Х. и М. Х. Х., и двамата от с.Острово, Община Завет, ул. „Хан Кубрат“, №19, на незаконно придобито имущество на обща стойност от 108 090.67 лв. както следва:

1/На основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ за отнемане от Х. Н. Х. на:

- л.а., марка „Фолксваген“, модел „Поло“, peг. № РР 1182 АН, рама № WVWZZZ80ZNW171649, двигател № AAV058189;

-л.а., марка „Пежо“, модел „309“, peг. № РР 1535 АМ, рама № VF310AD**********, двигател № 1CU31079865;

2/На основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ за отнемане от М. Х. Х. на:

-сума от 200 лв., като парична равностойност на налични в капитала на търговско дружество „Ем Джи Логистик“ ЕООД, ЕИК 202566853 дружествени дялове;

1

3/На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ за отнемане от Х. Н. Х. на:

-сума в размер на 500 лв., като парична равностойност на отчуждени дружествени дялове в капитала на търговско дружество „Алкин-97“ ЕООД, ЕИК 202198821;

-сума в размер на 4 800 лв., представляваща пазарна стойност на отчуждено движимо имущество;

-сума в размер на 7 300 лв., представляваща стойността на направените допълнителни парични вноски на собственика в търговско дружество „Алкин97“ ЕООД, подлежащи на връщане;

- сума в размер на 23 249.97 лв., представляваща стойността след проследено преобразуване на получените парични преводи от чужбина чрез агенти на международните системи за парични преводи „Уестърн Юнион“ и „МъниГрам Пеймънт Системс“;

- сума в размер на 420 лв., представляваща вноска на каса за погасяване на кредитни задължения, по спестовен влог в лева BG23 BPBI 7949 4070 6311 01 в „Юробанк България“ АД;

- сума в размер на 105 лв., представляваща вноска на каса за погасяване на кредитни задължения, по разплащателна сметка в лева BG61 BPBI 7949 1070 6311 01 в „Юробанк България“ АД;

- сума в размер на 95.44 лв., представляваща непреобразуваната част от вноска на каса, по разплащателна сметка в лева BG61 ВРВ1 7949 1070 6311 01 в „Юробанк България“ АД;

- сума в размер на 1 051.14 лв., представляваща непреобразуваната част от постъпили средства от трето лице, по разплащателна сметка в лева BG61 BPBI 7949 1070 6311 01 в „Юробанк България“ АД;

- сума в размер на 500 лв., представляваща постъпили средства от трето лице, по разплащателна сметка в лева BG07 BPBI 7949 1070 6311 03 в „Юробанк България“ АД;

- сума в размер на 548.86 лв., представляваща постъпили средства от трето лице, по кредитна карта „Мастъркард“ в лева, сделка № 4742963 в „Юробанк България“ АД;

- сума в размер на 12 022.16 лв., представляваща непреобразуваната част от вноски на каса, по разплащателна сметка в лева № 18698625 в „Банка ДСК“ ЕАД;

4/ На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ за отнемане от М. Х. Х. на сума в размер на 56 648.10 лв., представляваща стойността след проследено преобразуване на получените парични преводи от чужбина чрез агенти на международните системи за парични преводи „Уестърн Юнион“ и „МъниГрам Пеймънт Системс“.

Счита се, че решението е неправилно и необосновано и се претендира 2 неговата отмяна и уважаване на предявените искове за отнемане на незаконно придобито имущество. Сочи се, че е налице противоречива съдебна практика по въпроса относно подлежащото на отнемане имущество в хипотезите на придобити дружествени дялове от проверяваното лице, които са налични в неговия патримониум – с една част от съдебните актове се отнемат самите дружествени дялове, а с друга част – тяхната равностойност. Изхождайки от съдържанието на употребените в специалния ЗПКОНПИ понятия се поддържа, че тъй като дружественият дял материализира членството на съдружника в дружеството, т.е. неговите имуществени и неимуществени права и задължения, то на отнемане подлежат само имуществените права (имуществото) на съдружника (с тяхната парична равностойност, съизмерима със средствата, необходими за внасяне на капитала), а не целият дружествен дял.

Отделно от горното се поддържа, че материалният закон е бил приложен неправилно, тъй като цитираните от първоинстанционния съд четири съдебни решения на ВКС не съставляват задължителна съдебна практика, а от друга страна не е съобразено друго и най-актуално решение на ВКС – Решение № 29/12.04.21г. по гр.д. № 1021/19г., ІІІ г.о. Излагат се съображения относно съдържанието на понятията в приложимия ЗПКОНПИ, отнасящи се до основателността на предявените искове – „значително несъответствие“, „имущество“, „нетен доход“. Поддържа се, че законът изисква съпоставяне на имуществото като съвкупност за целия проверяван период с размера на нетния доход, а не само наличното имущество към края на проверявания период, а още по-малко стойността на притежаваното в началото на проверявания период имущество с неговата стойност в края на периода. Поддържа се, че на отнемане подлежат и паричните средства, преминали през банковите сметки на ответниците, дори и същите да не са налични. Разглежда се характера на парите като платежно средство (налично или безналично) и като средство за натрупване на богатства, поради което те представляват имущество по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, което подлежи на отнемане в полза на държавата, ако са придобити незаконно.

Когато имуществото липсва или е отчуждено, то на осн. чл. 151 от ЗПКОНПИ се отнема неговата равностойност, което е приложимо и към заместимите, но непотребими движими вещи, какви са парите. Счита се, че основният спор по делото е относно доходите на ответниците, техният произход и размер. В тази връзка се излага, че ответниците не са установили по делото твърдението си за наличието на други спестявания или на средства към началния момент на проверката извън установените и посочени от Комисията в исковата молба.

Предвид конкретно установените по делото факти и съобразно вариант І от заключението на СИЕ (който според Комисията следва да бъде кредитиран), законните доходи на ответниците за проверявания период възлизат на 74 347.35 лв., обичайните и извънредните им разходи са били в размер на 126 480.16лв., при което нетният доход е в отрицателна величина от минус 52 132.81 лв. Придобитото през проверявания период имущество от 3 ответниците възлиза на общо 162 139.70 лв., при което несъответствието е в размер на 214 272.50 лв. Изложени са подробни съображения защо не следва да се кредитира варианти ІІ от заключението на СИЕ. Въз основа на всичко посочено във въззивната жалба се претендира отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни Х. Н. Х. и М. Х. Х., и двамата представлявани от адв. Е.

Н. от АК-Разград в качеството му на назначен от съда особен представител.

Счита се, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна, тъй като решението е подробно обосновано след съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал и крайният правен извод съответства на приложимия закон. Изцяло се споделят решаващите мотиви на първоинстанционния съд, които са основани и на практиката на ВКС и на ЕСПЧ. Претендира се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

В с.з. пред въззивната инстанция изложените във въззивната жалба и в отговора й становища от процесуалните представители на страните се поддържат.

За да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на подадената на 19.11.20г. искова молба от КПКОНПИ, гр. София с искане за отнемане на имущество от ответниците Х. Н. Х. и М. Х. Х., за което се твърди, че е незаконно придобито през периода на извършената срещу ответника Х. проверка за периода от 03.12.08г. до 03.12.18г. В исковата молба е посочено, че въз основа на постъпило на 29.11.18г. уведомление в ТД на КОНПИ-Варна, изпратено от ОП-Разград (приложено на л. 1-4 от т. І от приложенията към делото) за привличане в качеството на обвиняем на лицето Х. Н. Х. по ДП № 30/16г. по описа на ОСлО при ОП-Разград за това, че през периода от 26.10.12г. до 05.07.13г. в гр. Разград, като собственик, управител и представляващ „Алкин - 97“ ЕООД, в условията на продължавано престъпление и на посредсвено извършителство чрез използване на Белмин Неджад Х. – упълномощен счетоводител и действаща като собственик и управител на счетоводната си къща „Бест 2002“ ЕООД, за подадени справки-декларации по ЗДДС пред ТД на НАП-Варна, офис Разград, и като данъчно задължено лице по ЗДДС, получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери – възстановен ДДС общо 25 422.01 лв. – престъпление по чл. 256, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Тъй като престъплението е посочено в нормата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ, с протокол с № ТД 04ВА/УВ-16824/03.12.18г. ( приложено в т. І от приложенията към първоинстанционното дело) е била образувана 4 проверка срещу ответника Х. за установяване на значително несъответствие в неговото имущество.

С присъда № 4/30.01.19г. по НОХД № 423/18г. на ОС-Разград ответникът Х. е бил признат за виновен в извършването на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение и на осн. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е бил осъден да заплати в полза на държавата сумата от 25 422.01 лв. като обезщетение за имуществените вреди, претърпени в резултат на престъплението (цялото производство по НОХД № 423/18г. на ОС-Разград е приложено към първоинстанционното дело).

С Решение № 1467/17.08.20г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а с Решение № 2183/11.11.20г. Комисията е решила да внесе искова молба за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество срещу двамата ответници (л. 52-93 от първоинстанционното дело).

Наведените в исковата молба твърдения са, че през периода на проверката двамата ответници са били във фактическо съпружеско съжителство, от което са родени и двете им деца – А. Х. Н., роден на 21.08.97г. и К. Х. Н., родена на 03.01.05г. (твърдението се подкрепя от приложените в т. І от приложението към първоинстанционното дело справки от НБД „Население“ относно регистрираните адреси на ответниците и родените от връзката им деца, както и от съставения на 07.07.20г. протокол по чл. 28 от ЗПКОНПИ от инспектор на Комисията, в който е отразено даденото сведение на полицейския инспектор, отговарящ за с. Острово, че ответниците през целия проверяван период са съжителствали на семейни начала).

Комисията е посочила в исковата молба, че е установила следното имущество на ответниците към началото на проверявания период: л.а. марка „БМВ“, модел „318 И“ с рег. № РР0385АР, придобит на 08.10.08г. от ответника Х. и сумата от 5.21 лв. по банкова сметка на ответницата Х. в „ЦКБ“ АД с № BG08 IEIL 97901027910300.

Твърдяло се е, че в резултат от извършената проверка по отношение на ответника Х. и свързаните с него лица, за целия проверяван период от 03.12.08г. до 03.12.18г., общият размер на доходите, приходите или източници на финансиране на ответниците е 73 477.30 лв., общият размер на обичайните и извънредни разходи е 123 268.51 лв., т.е. отрицателна разлика между приходи и разходи в размер на 49 791.21 лв. (нетен доход в отрицателен размер), а стойността на придобитото имущество (пари, движими и недвижими вещи) възлиза на 155 330.42 лв., от които: за придобиване на МПС в размер на 2 250 лв., за придобиване на дружествени дялове в размер на 700 лв.; направени допълнителни вноски в „Алкин-97“ ЕООД в размер на 7 300 лв.; погасителни вноски след преобразуване по кредитна карта на Х. в „Юробанк“ АД в размер на 5 064.32 лв.; разходи след преобразуване за погасяване на кредитни задължения по сметка в „Юробанк“ АД от Х. в размер на 11 403.26 лв.; погасяване на кредитни задължения от Х.