Определение № 1256 от 14.05.2020, Окръжен съд - Бургас

О

П Р Е Д Е Л Е Н И

Е № 1256 град Бургас

,14.05. 2020 година

Бургаският окръжен съд , гражданска колегия , в закрито заседание на

.............14.05.…..през две хиляди и двадесета година

, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова мл.с. Марина Мавродиева при секретаря ……………. като разгледа докладваното от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1005 по описа за

2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Т.Щ.В.

–молител по гр.д. № 89 /2020 год. по описа на Несебърския районен съд против решение № 64/05.03.2020 год. постановено по същото дело в частта относно опредления срок на наложените от съда мерки за защита по чл. 5 ал. 1 т.

2 и 3 от ЗЗДН,както и в частта относно условията на наложената мярка по чл. 5 ал. 1 т. 3 ЗЗДН.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано,постановено при неотчитане и неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства .

Сочи се на първо място ,че с оглед характера на осъществените актове на домашно насилие и интензитета на психическия тормоз определения срок на наложените мерки по т.2 и т. 3 на ал. 1 на чл. 5 ЗЗДН е прекалено кратък.Счита се ,че в тази връзка съдът не е обсъдил задълбочено показанията на разпитания свидетел Стоян В. ,които кореспондират и с жалбата до РП-Бургас.Определеният тримесечен срок на мерките за защита е недопустимо кратък според въззивницата ,предвид доказания тормоз от страна на ответника спрямо нея повече от 20 години .Този срок е недостатъчен ,за да направи ответникът преосмисляне на поведението си и да формира у него убеждение да се въздържа от домашно насилие.

Счита се ,че по делото е било доказано по категоричен начин както осъществуните актове на домашно насилие ,така и високия интезитет на осъществения във времето спрямо молителката психически тормоз,поради което се настоява изменение на срока на наложените мерки за защита от 3 на 12 месеца.

На следващо място се сочи ,че макар и съдът за е забранил на ответника да доближава молителката до жилището й и до местата за социален отдих и контакти ,той не е посочил конкретното разстояние ,на което няма право да приближава молителката,което на практика не дава на същата търсената защита ,дколкото реално не е поставена ограничителна граница на разтоянието ,на което не трябва да се приближава.Макар в закона да не се поставя изискване за посочването на конкретно разстояние ,то съдебната практика е категорична,че разстояние от порядъка на 20-100 м. е достатъчно ,за да се осъществи защитната функция на мярката ,като въззивницата счита ,че разстояние от 50 м. в случая би осъществило защитната функция на мярката по т. 3 на чл. 5 ал. 1 ЗЗДН.

Моли се за изменение на съдебното решение

,като се определи срок на продължителност на мерките по чл. 5 ал. 1 т. 2 и т. 3 от ЗЗДН от 12 месеца и се определи разстояние не по-малко от 50м. за мярката по т-3 на чл..5 ал. 1 ЗЗДН,като се издаде нова заповед за защита от домашно насилие.

Въззивната жалба е допустима и подадена в законния срок .

В отговора на въззивната жалба ответникът по молбата ,чрез процесуалния си представител , я оспорва ,като подчертава ,че е атакувал изцяло решението като неправилно .С искането за увеличаване на срока на действието на отстраняването на ответника от собственото му жилище ставало очевидно желанието на брата на ответника /свид. С.Великов/ да изгони ответника,ползвайки майка си / молителката /.Затова се счита ,че съдът не е прозрял целта на процеса.Счита се ,че жалбата на ищцата ,както и решението на съда се основава единствено на изложените факти в декларацията по чл. 9 ЗЗДН,изложени от една психично болна жена,с неадекватно поведение и липса на спомени за изминали събития. Затова и искането за увеличаване на срока на отстраняването на ответника от собственото му жилище и за определяне на 50 метрово разстояние за приближаването му са несъстоятелни ..Подчертава се ,че жилището е на ответника и от началото на 20202 г. молителката не живее в това жилище ,а живее при другия си син .Моли се за отхвърляне на въззивната жалба на молителката.

От своя страна ответникът е подал въззивна жалба срещу решението в уважителната му част .Счита ,че в тази си част решението е незаконосъобразно и необосновано на доказателствата ..Съдът се е доверил единствено на фактите ,посочени в декларацията по чл. 9 от ЗЗНД,независимо ,че доказателствената съвкупност от свидетелски показания и писмени доказателствата дават основание за друг правен извод ,а именно-че ответникът не е осъществил посочените в молбата актове на психическо и домашно насилие.На първо място съдът е неглижирал представените медицински книжа ,от които става ясно ,че молителката страна от тежка пристъпна форма на психическо заболяване –параноидна шизофрения,още от 1977 г.Необосновано съдът е приел ,че лечението било приключило още през 2009 г. и след това ищцата оздравяла.Този извод противоречи на доказателствата по делото –писмо от управителя на ЦПЗ,признанието на самата ищцата и приложената прокурорска преписка.Не са кредитирани и показанията на свид. Снежанка Пешева ,свидетелствата за поведението на ищцата и за нейното психично здраве.Същевременно съдът не е кредитирал показанията на тази свидетелка в частта им по отношение на твърдяния от нея факт ,че на 02.01.2020 г- /която е първата дата на твърдяните от ищзата събития в молбата й за защита / ответникът е бил на работа през целия ден в комплекс „Инцараки“,отстоящ на 15 км. от гр.С вети Влас и не е могъл да осъществи акт на домашно насилие над ищцата.

Без анализ е останал и фактът,че макар твърдяното от ищцата поведение ответникът е имал вече 20 години,то това поведение не е довело до подаване на молби или жалби за защита,което е било установено и от представената служебна бележка от НРС.

Моли се за отмяна на решението изцяло и отхвърляне на молбата за защита.

В отговор на въззивната жалба на ответника представителят на молителката счита ,че решението в уважителната му част е правилно и не се базира единствено на декларацията по чл. 9 ЗЗДН ,както се твърди в жалбата .

Сочи се ,че не са налице по делото каквито и да е факти и доказателства ,за да се направи извод за действителното психическо състаяние на ищцата ,доколкото представеното удостоверение от ЦПЗ не съдържа друга информация ,освен тази ,че молителката страна от психично заболяване шизофрения и през 2009 г. е била настанена за лекуване в ЦПС.От тези данни не може по никакъв начин да се направи извод ,че към момента на подаване на молбата тя е била неадекватна и че не осъзнава постъпките си.Още повече ,че тя се е явила лично в съдебно засидание и съдът пряко и непосредствено е възприел поведението й е направил преценка за психичното й състояние-

Анализират се показанията на свид. Пашева ,като се счита ,че същите били голословни твърдения и имащи единствено за цел заблуда на съда.

Оспорват се и останалите твърдения на молителката и се настоява за потвърждаване на решението в частта ,с която са уважени мерките за защита.Подчертава се и че декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство в процеса ,а в случая изложените в нея факти са потвърдени и от останалите събрани по делото доказателства.

И двете страни не сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .

С оглед на горното и на осн. чл. 267 от ГПК Бургаският окръжен съд

О П

Р Е Д

Е Л И :

ВНАСЯ делото в съдебно заседание и го насрочва за

27.05.2020г. от 11,00 часа ,за която дата да се призоват страните .

ПРЕПИС от настоящата определение да се връчи на страните .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.