Решение № 473 от 05.08.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Враца, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20221420100688 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от В. Й. Т., ЕГН **********9, чрез адв. Д.М., против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Сити Кеш“ ООД бил сключен Договор за паричен заем № ******** г., по силата на който ищцата получила заем при следните параметри: заемна сума 500 лева, лихва в размер на 51,64 лева, неустойка в размер на 22,36 лева, срок на договора 5 месеца, ГПР 40,80% и ГЛП 35,04%.

Дружеството-заемател е прехвърлила вземанията си по посочения договор за заем на ответното дружество по силата на договор за цесия от 02.11.2020 г. Ищцата счита, че клаузата по чл. 8 от договора, уреждаща неустойка в размер на 223,36 лева, е нищожна.

На първо място, счита, че посочената клауза противоречи на добрите нрави и води до нееквивалентност на насрещните престации. Размерът на неустойката представлява ½ от заемната сума, с което се нарушава принципът на добросъвестността.

На следващо място сочи, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като неустойката е необосновано висока. Освен това счита, че противоречи на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент от 23.04.2008 г., която предвижда задължение за кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже да сключи договора. Счита, че вместо това кредиторът е вменил на заемополучателя множество задължения за обезпечаване на кредита, което е довело до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

1

Твърди, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, несвързано с претърпени от кредитора вреди, излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигане на обогатяване за кредитора за сметка на кредитополучателя.

Счита, че с посочената неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, който изразява общите разходи по кредита, но неустойката не е включена в ГПР и поради това последният не съответства на действително прилагания ГПР от кредитора. Това представлява също така заблуждаваща търговска практика.

Освен това сочи, че клаузата за неустойка не се явява индивидуално уговорена, а е част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора, върху които кредитополучателите нямат възможност да влияят.

Иска се постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата за неустойка – чл. 8 от Договор за паричен заем № ******** г., сключен между В. Й. Т. и „Сити Кеш“ ООД. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е депозирало отговор, с който оспорва исковете като неоснователни.

На първо място заявява, че заемополучателят е декларирал, че се е запознал със съдържанието на договора, съгласил се е с уговореното и е подписал договора. Твърди, че неизпълнението на заемополучателя води до договорените правни последици и тъй като ищцата не е изпълнила задължението си по чл. 6 от договора, а именно в 3-дневен срок от подписването му да предостави описаните обезпечения, е начислена и процесната неустойка. Счита, че уговореният размер на неустойката не рефлектира върху присъщата й обезпечителна функция и не противоречи на принципите на добросъвестност. Оспорва твърденията, че неустойката противоречи на добрите нрави.

Счита, че освен обезпечителна и обезщетителна, неустойката може да има и санкционираща функция, с оглед на което изборът на страните по договора относно размера й начина на определянето й не нарушава добрите нрави. Сочи, че в случая се касае за високорисков кредит, по който заемодателят не е обезпечил вземането си.

Клаузата за неустойка е под услови и ако това условие не се сбъдне, неустойка не се дължи, поради което неправилно е виждането на ищцата, че неустойката следвало да се включи в ГПР. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От представените по делото доказателства се установява, че между „Сити Кеш“ ООД и В.Т. е бил сключен Договор за паричен заем № ********** г., по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя сумата от 500 лева за срок от 5 2 месеца, с дата на първа вноска 25.12.2019 г. и дата на последната вноска – 27.04.2020 г.

Уговорено е, че кредитът се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,04%, а ГПР е 40,80%, общо дължима сума за плащане 551,64 лева.

В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че с подписването му кредитополучателят удостоверява, че е получила в брой заемната сума от 500 лева.

Съгласно чл. 6, страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: 1. Банкова гаранция или 2. Поръчител, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 2 от ОУ, а именно: 1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени от кредитора; не са кредитополучатели по сключени и непогасени договори за кредит, сключени със кредитора; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход; или 2. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва.

След отделяне на настоящите искове в самостоятелно производство с Определение № 314/25.02.2022 г., преписът от ОУ към договора се съдържа по първоначално образуваното гр. д. № 4208/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, но същите са общоизвестни и публично достъпни на електронната страница на „Сити Кеш“ ООД – https://www.citycash.bg.

Чл. 8 от договора урежда срок за изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение 3 дни от сключването му, като при неизпълнение се начислява неустойка в размер на 223,36 лева, платима разсрочено съгласно приложение № 1 към договора. Приложение № 1 представлява погасителния план към договора за кредит и в същото се съдържат два варианта за погасителни вноски – без и с начислена неустойка.

Ответното дружество не оспорва обстоятелството, че е придобило вземанията към ищцата по Договор за паричен заем № ********** г. по силата на сключен със „Сити Кеш“ ООД договор за цесия.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни 3 изводи:

Ищцата е физическо лице и при сключване на договора не е действала в рамките на своята професионална и търговска дейност, предвид което същата има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ответникът е търговец по смисъла на §13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Взаимоотношенията им се основават на сключен договор за кредит, по който на ищцата е предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.

След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори з а потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП.

Както е посочено и в доклада по делото, неоспорен от страните, основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба. Ето защо, след като определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то именно съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното им съединяване /в този смисъл са и решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д.№ 1363/2009 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС и др./. Доколкото по отношение на начина на съединяване на искове за недействителност на сделка, е налице задължителна съдебна практика, според която съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредността от най-тежкия през по-леките, а не от начина на подреждане на претенциите в исковата молба /в този смисъл са: решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС, решение № 106/01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на IV г. о. на ВКС и др./, настоящият съд прие, че е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗЗД, а в условията на евентуалност с искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД.

Принципно атакуваната сделка може да страда от различни пороци, всеки от които да е основание за обявяване на нищожността, т. е. основанията могат да съществуват едновременно, но правният резултат, който ще се постигне с уважаването на иска на едно от въведените основания, по принцип, изключва интереса от обявяване на нищожност на някое от другите въведени основания. Разпоредбата на чл. 26 ЗЗД определя основания за нищожност на сделките, като съществуването на някой от пороците изключва или поглъща останалите. В този смисъл, основанията за нищожност по чл. 26 ЗЗД могат да бъдат поддържани едновременно, но общото 4 основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, по принцип, изключва приложението на останалите. При въведени няколко основания за нищожност, всяко от които произтича от различни факти и може да съществува самостоятелно, правен интерес от кумулативното обективно съединение на исковете не е налице, ако правните последици, които законът свързва с обявяването на нищожността, са идентични. В този случай, независимо от поддържано от ищеца кумулативно съединяване на исковете, съдът следва да разгледа исковете при условия на евентуално съединяване и да се произнесе по всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдяния порок според основанията по чл. 26 ЗЗД. С уважаването на иска за обявяване на нищожност на едно от тези основания, съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени на други въведени в процеса основания и следва да ги остави без разглеждане.

В исковата молба ищцата поддържа на самостоятелни основания и трите въведени твърдения за нищожност на оспорваната клауза – противоречие със закона – с чл. 143 ЗЗП, заобикаляне на закона – на чл. 19, ал. 4 ЗПК и накърняване на добрите нрави. Настоящият съдебен състав приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, а в условията на евентуалност с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД:

За основателността на иска в тежест на ищцата е да докаже, че клаузата за неустойка, уговорена в чл. 8 от сключения между ищцата и „Сити Кеш“ ООД Договор за паричен заем № ******** г., противоречи на закона – чл. 143 ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че договорната клауза за неустойка за непредставяне на обезпечение е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Съгласно цитираните норми неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, както и когато задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.