Решение № 1791 от 24.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1791 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330100590 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Т. Н. Д., ЕГН: **********, от ************************, чрез пълномощник адв. К. К., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, както сумата от общо 1 249, 85 лева- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи във връзка с незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 16.01.2023 г. до окончателно им изплащане.

В исковата молба е посочено, че към 15 ч. на 02.02.2020 г. при управление на личния си л.а. „Опел Астра“, рег. № **********, в ************************, ищецът бил спрян за рутинна проверка от служители на ********** РУ при ОД на МВР- Пловдив. След извършена проверка с техническо средство Drug Check 3000 № ARMJ-0623 се установило, че водачът управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Въпреки че ищецът никога не бил употребявал такива, бил отведен за вземане на кръвна проба за изследване. По случая били издадени заповед за задържане на лице за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, бил му съставен и АУАН, като му се отнело свидетелството за управление на МПС и се свалили регистрационните табели на автомобила. Два месеца по- късно излязъл резултата от токсикологичната експертиза, която установила, че в кръвта му няма наличие на наркотични вещества. В тази връзка с постановление на прокуратурата от 13.05.2020 г. наказателното 1 производство било прекратено. По повод случая ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в срам и неудобство пред близки и **********и, било засегнато достойнството му. По време на задържането бил поставен в екстремни условия, нямало добра хигиена, бил в пълна изолация. Бил дълбоко потресен с емоционално разстройство, което нарушило душевния му мир, чувствал се притеснен и обиден, загубил нормалния си сън, вдигнал кръвно. Изпитвал и страх от шофиране поради евентуални полицейски проверки. В тази връзка претендира присъждане на обезщетение в размер на 4 000 лева.

Наред с това, бил претърпял и имуществени вреди. Направил си няколко лабораторни изследвания, за да докаже, че не употребява наркотични вещества, за които заплатил общо сумата от 84 лева. Поради това, че бил лишен от право да управлява МПС, което му било необходимо с оглед работата му като кредитен консултант, се налагало да се движи с такси или да ползва градски транспорт, както и да ангажира свои **********и за придвижване. За билети за градски транспорт бил заплатил сумата от 108 лева, за таксиметрови услуги- 748, 85 лева и за гориво на автомобили на трети лица- 200 лева. Наложило се и да заплати такса пред КАТ във връзка с изтичане на срока на транзитните му номера и за платформа- 50 лева, както и за застраховка „ГО“- 60 лева. Претендира общо сума за имуществени вреди в размер на 1 249, 85 лева. Моли за осъждане на прокуратурата за обезщетение за причинените му вреди, ведно със законната лихва и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска, като представя допълнително и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Твърди се, че неимуществените вреди от задържането по ЗМВР нямали отношение към действията на ответника и за тази претенция не отговаряла прокуратурата. В тежест на ищеца било да докаже твърдените от него вреди, причинната им връзка и размер. Не се установявало те да са пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение. Не били ангажирани доказателства за негативни последици в личен и професионален план, или за влошено здравословно състояние. Разследването продължило за период от три месеца, който бил максимално кратък, като спрямо лицето нямало дори взета мярка за процесуална принуда, нито пък той бил привлечен като обвиняем. Размерът на вредите бил прекомерно завишен и не съответствал на икономическия стандарт в страната, принципите на справедливостта и установената съдебна практика. Оспорва се и претенцията за имуществени вреди, като държавните такси пред КАТ и за застраховка „ГО“ нямали връзка с воденото разследване. Разходите за лабораторни изследвания били направени по лична инициатива на ищеца, а не били по повод разследването. Транспортните разходи също нямали пряка причинно- следствена връзка с воденото ДП. Моли за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание чрез представителя си поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ДП № 60/ 2020 г. по описа на ********** РУ на МВРПловдив, пр. пр. № 1151/ 2020 г. по описа на РП- Пловдив, по което обаче ищецът не е бил 2 привлечен като обвиняем, като ДП е образувано на 02.02.2020 г. за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК. Същото е приключило с постановление на прокуратурата от 12.05.2020 г. за прекратяване на наказателното производство.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 28.03.2023 г.). Св. С.Н.Н.- ********** на ищеца, заявява, че ищецът му се обадил преди около 3 години за това, че бил задържан в полицията, като при проверка с дрегер уредът отчел положителен резултат за наркотици. Бил освободен след 24 часа, но бил много притеснен. Веднага си направил контролни изследвания в лаборатории, които не установили наркотици в кръвта му, като в последствие и кръвната му проба излязла отрицателна. Почти не пиел, дори и бира, бил много стресиран, не желаел да контактува с никого. Не можел да управлява автомобила си и се налагало да го карат колеги или свидетелят, както и да ползва такси или обществен транспорт, във връзка с работата сисъбиране на вноски от клиенти по кредити, която дейност изисквала да бъде мобилен и винаги на разположение на клиента дори и извън работното време и в почивни дни. Като му върнали книжката, в началото пак бил стресиран да не би да го спрат отново за проверка. На колата й бил паднал акумулатора, като се наложило да заплати платформа за придвижването й, а освен това тя била и с транзитни номера, което наложило заплащане на такси в КАТ за регистрирането на автомобила.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление. Оттук следва, че основанието за ангажиране на отговорността на Държавата според цитираната норма не възниква тогава, когато е образувано наказателно производство, а само тогава, когато това лице по ДП е привлечено в качеството му на обвиняем с повдигнато обвинение за конкретно извършено престъпление, но в последствие наказателното производство е било прекратено.

Съгласно разпоредбата на чл. 46 ал. 1 от НПК в наказателното производство прокурорът повдига и поддържа обвинения за престъпления от общ характер, а по чл. 54 от НПК обвиняем е лицето, което е привлечено в това му качество, при условията и реда на НПК. В настоящия случай обаче ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем, а само е бил свидетел, който веднъж е разпитан. От материалите по приложеното ДП е видно, че липсва постановление за привличането му като обвиняем, като дори самото производство не е било образувано или водено срещу някого, още по- малко пък спрямо това лице. При това положение, не е налице основен елемент от фактическия състав на нормата на чл. 2 ал.

1 т. 3 от ЗОДОВ, за да се приеме, че действията на съответните органи са били незаконнилипсва фактът на повдигане на обвинение за извършено престъпление, както и последващите от това други действия- предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия, 3 налагане на мярка за неотклонение и т.н. ДП е приключило без да се стигне до повдигане на обвинение, законосъобразността на което да бъде преценена в настоящия процес. Тук е необходимо да се посочи, че според нормата на чл. 23 ал. 1 от НПК, когато са налице съответните условия по НПК- законен повод и достатъчно данни (както е посочено в писмото на полицейския началник), компетентният държавен орган е длъжен да образува наказателно производство. Разследващите органи обаче ще носят отговорност само, ако преценят, че спрямо определено лице са събрани достатъчно данни за виновността му в извършване на престъпление от общ характер и го привлекат по надлежния ред като обвиняем с произтичащите от това за него неблагоприятни последици, но в последствие производството бъде прекратено. По ДП няма данни, от които може да се направи извод, че ищецът е бил третиран като обвиняем, за да се приеме, че по някакъв начин е била ангажирана неговата наказателна отговорност.

Доколкото спрямо лицето не е било образувано наказателно производство, не може да се приеме, че ищецът търпи неудобства, защото липсва хипотезата на повдигане на незаконно обвинение, а всички останали негативни последици, независимо от какъв характер и интензитет са, попадат извън обхвата на отговорността на Държавата по ЗОДОВ, т.е. те не са предмет на настоящото дело по начина, по който е заведен искът. До привличането като обвиняем не се търпят вреди по смисъла на ЗОДОВ, защото все още няма данни за формиран извод за виновността на лицето по смисъла на чл. 219 ал. 1 от НПК и въпросният субект участва в производството само като свидетел- като източник на доказателствени средства, въз основа на които, наред и с останалия доказателствен материал, да се формира крайният извод за виновността му или пък за прекратяване на производството, както е станало в настоящото ДП.

Не е допустимо нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ да се тълкува разширително, защото тук се касае за специално предвиден от законодателя ред за ангажиране на отговорност на Държавата за вреди, причинени от незаконно обвинение. Текстът изчерпателно изброява хипотезите, в които може да се търси отговорност от правоохранителните органи и приложното му поле е строго ограничено. Абсолютна предпоставка е спрямо дадено лице да бъде повдигнато обвинение по надлежния ред, а след това производството да бъде прекратено, за да е налице незаконно обвинение. В този смисъл доколкото специалният закон не предвижда възможност за възникване на отговорност от Държавата в такива случаи без да е повдигнато обвинение срещу лицето, искът се явява неоснователен.

Като допълнение, следва да се посочи, че няма спор, че по ДП спрямо ищеца са били издадени АУАН и заповед за задържане по реда на ЗМВР, като му е било отнето и СУМПС, но тези административни актове, издадени от орган от власт при изпълнение на възложените му правомощия, не са били обжалвани и съответно са влезли в сила. По този начин те са се стабилизирали като акт и доколкото по съдебен ред не е бил упражнен контрол по отношение на тяхната незаконосъобразност, какъвто не може вече да бъде приложен в настоящото производство, което е със съвсем различен предмет, не може да се приеме, че 4 съответният полицейски орган, при издаване на заповедта по ЗМВР, е действал неправомерно, доколкото подобно нещо не е доказано. Липсата на такива незаконосъобразни действия пък не може да обуслови ангажирането на отговорност на Държавата в лицето на полицейските й служители, доколкото специалните предпоставки на ЗОДОВ изискват именно това като условие. Без значение тук е обстоятелството, че заповедта е била мотивирана със състав на престъпление, което в последствие не е доказано и наказателното производство е било прекратено. Това обстоятелство е релевантно по отношение само на повдигнатото обвинение, но такова не е повдигано спрямо ищеца, нито пък то може да обоснове незаконност на административните актове, защото съдебният контрол спрямо тях е предвиден да бъде самостоятелен, като едва при тяхната евентуална отмяна би могло да се приеме, че е осъществен състав на отговорност по ЗОДОВ на Държавата. Още повече, че в конкретния случай искът не е предявен против ОД на МВР, като дори от тези действия на полицейските органи ищецът да е претърпял някакви вреди, то те не могат да се претендират от ответника.