Решение № 926 от 02.11.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. Перник, 02.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20241720101003 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „НД Мениджмънт“ ООД срещу Л. М. В..

Ищецът „НД Мениджмънт“ ООД извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 28.04.2022г. ответникът Л. М. В. е сключила Договор за потребителски кредит № 109332/28.04.2022г. с ищеца, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на ответника и съдържащ Индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за кредит, направено от ответника. Твърди се, че съгласно сключения договор, ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 310.12 лв., като с подписване на договора кредитополучателят е удостоверил получаването на сумата и му е издаден разходен касов ордер за същата. Сочи се, че страните са се уговорили ответника да върне на ищеца сума в общ размер на 320 лв., която включва 310,12 - лева главница, ведно с фиксиран годишен лихвен процент върху главницата в размер на 9,88 лв., на 4 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 80 лв. Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба дължимите суми не са погасени изцяло. Съобразно изложеното е направено искане ответника да бъде осъден да плати на ищеца следните суми: 234,03 лева – неплатена главница по сключения Договор за потребителски кредит № 109332/28.04.2022г., ведно с законна лихва върху главницата, за периода от датата на подаване на молбата по чл. 390 ГПК – 05.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 5,97 лева, представляваща договорна лихва по горепосочения договор, начислена за периода от 28.06.2022г. до 29.08.2022г. Претендира разноски за исковото производството и за производство по обезпечение на бъдещ иск.

Ответникът в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е депозирал писмен отговор. Не се явява и не взема становище и в проведеното на 09.10.2024 г. открито съдебно заседание по делото.

1

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като съображенията за това са следните:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.

За основателността на предявените искове в доказателствената тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит № 109332/28.04.2022 г., по силата на което е предоставил на ответника претендираната сума за главница със задължение за връщането й в уговорения срок, 2) валидна договорна клауза, въз основа на която е уговорено плащане на възнаградителна лихва в претендирания размер, и 3) настъпване на изискуемост на претендираните вземания. В доказателствена тежест на ответника при доказване на горепосочените факти е да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.

По аргумент от разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, каквато е процесната хипотеза, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание, което също се установява да е сторено, и искът е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, е обективирано в постановеното по делото определение № 2925/21.08.2024 г. /л. 61 и сл./ по реда на чл. 140 ГПК и в изпратената до ответника призовка за насроченото по делото открито съдебно заседание /л. 66/, които са редовно връчени чрез установен по делото работодател на ответника.

Вероятната основателност на исковете следва от приетите по делото писмени доказателства –договор за потребителски кредит № 109332/28.04.2022 г. /л. 15 и сл./, искане за кредит от 28.04.2022 г. /л. 22/, извлечение за извършени плащания по договора от 01.02.2024 г. /л. 27/, разписка за усвоена сума от 28.04.2022 г. /л. 20/.

В обобщение, налице е кумулативното наличие на предвидените в чл. 238, ал.

1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, което обуславя възможността за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника. Предвид изложеното и с оглед изрично направеното искане от ищеца в тази насока в ищеца в депозирана от него молба с вх.

№ 22284/07.10.2024 г., следва да бъде постановено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.

Съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, в решението следва да бъде посочена банкова сметка или друг посочен от ищеца начин за плащане на присъдените суми. Съгласно посоченото от него в исковата молба, присъдените суми следва да бъдат платени по банкова сметка в „Банка ДСК" АД с IBAN: BG93STSA93000019852182, с титуляр дружеството-ищец.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право 2 на разноски.

Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението по обезпечения иск, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл: определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. С оглед изложеното, в настоящото производство на присъждане подлежат единствено разноските, сторени в обезпечителното производство, но не и тези в изпълнителното производство.

Предвид изложеното ответника следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в общ размер на 890 лв., от които 50 лв. – държавна такса за исковото производство, 40 лв. – държавна такса за производството по ч. гр. д. № 591/2024 г. по описа на РС-Перник, и 400 лв. – адвокатски хонорар за исковото производство, и 400 лв. – адвокатски хонорар за производството по ч. гр. д. № 591/2024 г. по описа на РСПерник. Плащането на претендираните разноски е доказано по делото, поради което същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Л. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: град ****, да плати на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК 200267101, със седалище и адрес на управление: гр.

Перник, ул. „Рашо Димитров“ бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, следните суми: 234,03 лева – неплатена главница по сключен между страните Договор за потребителски кредит № 109332/28.04.2022г., ведно с законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 5,97 лева, представляваща договорна лихва по посочения договор, начислена за периода от 28.06.2022 г. до 29.08.2022 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: град ****, да плати на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК 200267101, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“ бл. 80, вх. В, ет.

6, ап. 71, сума в размер на 890 лв., представляваща разноски за исковото производство и за производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск – ч. гр. д. № 591/2024 г. по описа на РС-Перник.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК.

3

Препис от решението да се връчи на страните с указания, че защитата срещу неприсъствено решение се осъществява по реда на чл. 240 ГПК.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4