Решение № 2 от 03.01.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Радомир, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря ЕЛМИНА Т. ЗАХОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело № 20241730101232 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД от „Топлофикация-П...“ АД против ответника Б. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Р..., ж.к. „А...“ бл..., е..., ап.8 /конституиран в хода на производството по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалата Ф. Б. А./, с искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че съществува вземане на ищеца спрямо ответника, в общ размер на 1249,13 лева, доставена, ползвана , но незаплатена топлинна енергия, от които 1092,59 лв. - главница за апартамент, находящ се в гр. П..., ул.„С...“, б..., в..., а..., за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 156,54 лева лихва за забава за периода от 09.07.2020 г. до 20.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № .../06.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № .../2023 г. на РС- Радомир. Претендират се и направени по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че страните се намират в договорно правоотношение и ответника И., като клиент на топлинна енергия, е задължен да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи, че за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия за обект, находящ се в гр.П..., ул.„С...“, б..., в..., а..., но ответника е допуснал неизпълнение на свои договорни задължения и незаплатената цена на доставена топлинна енергия за процесния период възлиза на 1092,59 лева. С оглед обстоятелството, че цената не е заплатена в срок, ищецът претендира и мораторна лихва в размер от 156,54 лева. Исковата претенция е основана на твърдения, че вземането е претендирано по реда на заповедното производство, но с оглед депозираното възражение по чл. 414 ГПК е налице интерес от предявяване на установителната искова претенция.

В срока за отговор по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран такъв със становище за неоснователност на исковете по основание и по размер. Първоначалната ответница и наследодателка на настоящия ответник по делото Ф. А. е оспорила исковите претенции с твърдението,че през процесния период не е ползвала топлинна енергия доставяна от дружеството, тъй като не е обитавала процесното жилище. Впоследствие при повторното разглеждане на делото от настоящия състав адв.Б.,в качеството на адвокат –защитник на 1 новоконституирания ответник оспорва предявените искови претенции и моли за отхвърлянето им .

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Твърденията на ищеца в исковата молба, поддържани в с.з. от процесуалния представител на ищцовот дружество са свързани с това, че с оглед депозирано възражение по реда на чл.414 от ГПК против издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД № .../2023 г. по описа на P C Радомир за “Топлофикация - П...” АД е налице правен интерес от предявяване на иск, относно вземането си за сумата от 1249,13 лв. срещу лицето – Б. Б. И./конституиран в хода на производството по делото на основание чл.227 ГПК на мястото на починалата ответница Ф. А. /, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П..., ул.”С...” б..., в..., а..., от които главница в размер на 1092,59 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 156,54 лв., за периода от 09.07.2020 г. до 22.02.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 1092,59 лв, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

Ищцовото дружество „Топлофикация - П...“ АД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 06.04.2023 г. до Районен съд –Радомир заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата Ф. Б. А. за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. П..., ул.„С...“, б..., в..., а... , за периода от за периода от01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.

Въз основа на това заявление е образувано ч. гр. д. № .../2023 г. на РС – Радомир, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № .../06.04.2023 г. против длъжника Ф. Б. А. и първоначален ответник, по делото, като същата е подала възражение по чл.414 ГПК. В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят „Топлофикация - П...“ АД е предявил настоящия положителен установителен иск.

По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е видно, че в регистрите на дружеството, на адрес: гр. П..., ул.„С...“, б..., в..., а..., е открита партида на името на Ф. Б. А., с абонатен номер **********.

От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот от 27.12.1990г. се установява, че Б... И. А... е собственик на процесния апартамент, а видно от У-ние за наследници №000702 от 27.04.2011г. изд.от Община П..., н—ци на А... е първоначалната ответница Ф. А. –съпруга, В... Б. А... –син и Б. Б. И.-син/настоящия ответник по делото/, като по делото не са представени писмени доказателства към датата на сключване на договора и покупката на процесния апартамент дали общия наследодател и ответницата Ф. А. са имали сключен граждански брак. Впоследствие в о.с.з. на 24.11.2023г. е представено У-ние за наследници изх.№... от 15.11.2023г., изд. от Община Радомир , от което е видно ,че Ф. А. е починала на 23.10.2023г. и е оставила законни наследници В... Б.

А... –син, починал на 25.10.2011г. /без преки наследници/ и Б. Б. И. –син , конституиран като ответник по делото.

От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебносчетоводна експертиза се установява размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия, общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени суми, относими към исковия период. В заключението си е посочило, че за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., включително, за адрес гр. П..., ул.„С...", б..., а..., в... на името на 2

Ф. Б. А. - абонатен № **********, в счетоводството на ищеца е начислени общо 1 249,13 лева, от тях:1 092,59 лева главница за топлинна енергия и такса дялово разпределение и 156,54 лева обезщетение за забава от датата на падежа до 22.02.2023 г. върху главница .

От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебнотехническа експертиза се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния имот за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 1092,59 лева, като начислената сума е в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията за гр. П.... От заключението се установява, че топломерът в сградата е преминал задължителните метрологични проверки, за последно през 2022 г., като за процесния период разпределението на топлоенергия за потребителите се е извършвало от „Т... С...“ ЕООД, с подизпълнител - „Д...“ ЕООД. Вещото лице е констатирало и че системата за дялово разпределение е въведена в сградата – етажна собственост на 29.10.2001 г.

Посочено е, че за процесния период „Топлофикация - П...“ АД е подавала ежемесечно за разпределение нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която е идентична общо по отчетни периоди с отразената в индивидуалните изравнителни сметки. Изчислените от „Топлофикация – П...“ АД технологични разходи на АС са отразени помесечно за процесния период и са за сметка на топлофикационното дружество. За процесния период няма подадени от ответника възражения срещу изравнителните сметки.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Разгледани по същество исковете са неоснователни по следните съображения:

За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответникът Б. И. /конституиран в хода на производството по делото /е ползвал през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от него като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е клиент на ТЕ, и ако това бъде доказано - да установи размера на вземането си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.

107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот. Доказателства за установяване на обстоятелството, че ответникът притежава качеството клиент на топлинна енергия, не бяха представени от ищеца по делото, въпреки изрично указаната на ищеца доказателствена тежест в този смисъл с доклада по делото, инкорпориран в определение от закрито съдебно заседание от 29.09.2023 г. Представеното като доказателство извлечение от сметка, неподписано от изпълнителния директор на ищцовото дружество, не може да бъде взето предвид от съда при постановяване на решението по делото.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна носи тежестта да докаже онези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които претендира като настъпили. След като 3 ищецът не прояви процесуална активност за доказване на твърдените от него обстоятелства, за съда възниква правото и задължението да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не беше доказан, а именно, че ответникът е собственик или титуляр на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. При доказателствена тежест на ищеца, същият не установи по безспорен начин това обстоятелство. Поради това предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изложените мотиви, на отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.

По разноските:

Съдът не присъжда на ответника разноски по делото, защото видно от приложения по делото на л.62 и л. 63 Договор за правна помощ и съдействие на адв.Б. не е отразено заплащане на адвокатско възнаграждение от ответника И. на адв.Б..

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация - П...” АД, с ЕИК: 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. П..., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република” искове за признаване за установено по отношение на Б. Б. И., с ЕГН: ..., с адрес: гр.Р..., жк.“А...“,бл...,ет., ап.8, че дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1092,59 лева (хиляда деветдесет идва лева и петдесет и девет стотинки ) - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в в гр. П..., ул.„С...“, б..., в..., а..., за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 156,54 лева (сто петдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки), начислена за периода от за периода от 09.07.2020 г. до 20.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.04.2023 г. до окончателното ù изплащане, като неоснователни и недоказани.