Решение № 725 от 20.10.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. Варна, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Михайлова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно наказателно дело № 20213110203047 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. Б. Ж. - ЕГН **********,против Наказателно Постановление № 180/28.04.2021г. на зам. Кмета на Община-Варна , с което й е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП.

В жалбата се оспорва авторството на деянието като се твърди, че автомобилът се управлява, респективно паркира, от съпруга на въз.Ж., а не от нея. На следващо място се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, като се твърди, че актът не е бил съставен в присъствието на двама свидетели, че депозираните възражения не са били разгледани, че неправилно е приложен материалния закон и е налице противоречие между описаната фактическа обстановка и приетата за нарушена правна норма, че неправилно не е бил приложен чл.28 от ЗАНН и др. Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание , въз.Ж. редовно призована, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.К. отново пледира за отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно.

1

Въззиваемата страна,редовно призована , представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалба и по същество счита, че постановлението като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Прави и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение След преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.03.2021г. св.Г.Г.- ст. полицай при Общинска полиция-Варна, съставил фиш № 1000146824 за налагане на глоба на въз.Ж., която била собственик на л.а.

„Форд“ с рег № В 06 85 РХ, за това , че в 13,15ч. автомобилът е бил паркиран на ул.“Неофит Рилски“ до бул.“Цар Освободител“ върху пътна маркировка М- 15.

Нарушението било квалифицирано като такова по чл.6 т.1 от ЗДП.На 05.04.2021г. въз.Ж. подала молба до зам.Кмета на Община-Варна , в която поискала да й бъде издаден акт, който да обжалва.

На 12.11.2019г. св.Г.Т.-ст. полицай в група „Общинска полиция“ при ОД-МВРВарна, съставила против въз.Н.Ж. акт за установяване на нарушение за това, че на 26.03.2021г. около 13,15ч. е паркирала л.а. „ Форд“ с рег. № В 06 85 РХ, на ул.“Неофит Рилски“ до бул.“Цар Освободител“ върху забранена за паркиране пътна маркировка М -15. Нарушението отново било квалифицирано като такова по чл.6 т.1 от ЗДП. При личното предявяване на акта въз. Ж. посочила, че има възражения, а именно тези, които била подала срещу фиша.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление , с което административно-наказващият орган възприел описаните в него фактическите констатации, като допълнил, че с паркирането върху пътната маркировка М -15 се затрудняват останалите участници в движението.Била възприета правната квалификация на нарушението по чл.6 т.1 от ЗДП За него, на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП на въз. Ж. била наложена „ глоба“ в размер на 20 лева. Депозираните възражения били обсъдени и приети за неоснователни.

В хода на съдебното производство като свидетел бяха разпитани Г.Т. – актосъставител и св.Г.Г., който е съставил фиша за налагане на глоба, чиито показания съдът кредитира като логични и последователни. Свидетелката посочи, че е съставила акта въз основа на обжалван фиш, както и че вписания в него свидетел, е такъв по съставяне на акт.Св.Г. на свой ред си спомни за случая.Той посочи, че са били изпратени по сигнал , на място са установили паркирания автомобил, а данни за собственика са получили след справка с ОДЧ.Св.Г. описа, че наличната пътна маркировка е бяла пресечена, на която е забранено паркирането и престоя, а на самото място се създават и пречки за останалите участници в движението, доколкото от там се 2 излиза на булеварда.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка,събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект ,поради което е процесуално допустима,а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Наказателното постановление № 180/28.04.2021г. е издадено от компетентен орган- от зам. Кмета на Община –Варна, съгласно заповед № 0506 / 07.02.2021г. на Кмета на Община Варна и в шестмесечния преклузивен срок.Съдът не споделя възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с вписването само на един свидетел в акта.От доказателствата по делото се установява, че актът е бил съставен въз основа на фиш за налагане на глоба, а св.Т. в хода на съдебното следствие уточнява, че вписания в него свидетел е такъв по съставяне на акта.В този смисъл липсата на втори свидетел в акта по никакъв начин не може да се квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото с него не е било нарушено правото на защита на въз.Ж..Неоснователни са и възраженията относно авторството на деянието, тъй като нито по преписката, нито в хода на съдебното производство са представени доказателства за това, че друго лице е управлявало , респективно паркирало автомобила на посоченото в постановлението място.За въз.Ж. е била налице правна възможност да попълни декларация по чл.188 от ЗДП, в която да посочи кое лице е паркирало автомобила, от която тя не се е възползвала.Поради това съдът намира възраженията в жалбата в тази насока за неоснователни.

Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира за установено , че автомобил, собственост на въз.Ж., е бил паркиран върху пътна маркировка М-15 на ул.“ Неофит Рилски“ до бул.“Цар Освободител. Това обстоятелство е било описано в първоначално съставения фиш и в докладната записка на служителя на „Общинска полиция“-Варна, който е посочил, че е бил изпратен на сигнал за друг неправилно 3 паркиран автомобил и на място , след възражение на другия водач , е преценил , че и този на въз.Ж. е паркиран в нарушение на ЗДП. В хода на административнонаказателното производство е било прието, че с тези действия е била нарушена разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДП. Тази разпоредба задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътната маркировка.Съгласно чл.65 т.6 от ППЗДвП маркировката М-15 се изобразява с коси успоредни линии и обозначава площ, забранена за движение на пътни превозни средства, като границата на площта се очертава с непрекъсната линия.От анализа на тази норма може да се направи извод, че тази маркировка забранява движението на пътни превозни средства върху нея, а в случая автомобила на въз.Ж. е бил паркиран.Същият, видно от описанието на нарушението във фиша, акта и наказателното постановление, се е намирал на ул.“Неофит Рилски“ до бул.“Цар Освободител“, като според св.Г. от тази улица се излиза на булеварда и ако има паркирани автомобили, те пречат на видимостта .Такива факти, свързани със затруднението на останалите участници в движението, не са посочени нито във фиша, нито в акта, а за първи път са описани в наказателното постановление. По този начин наказващият орган е допуснал процесуално нарушение, тъй като е въвел нови обстоятелства, които не са били известни на нарушителя при съставянето на акта и той не се е защитавал срещу тях. Съдът установи и че нито в акта, нито в постановлението, мястото на извършване на нарушението е индивидуализирано съгласно изискванията на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.Посочено е , че колата е била на ул.“Неофит Рилски“ до бул.“Цар Освободител“ и доколкото не е направена друга конкретизация , например с номер или с посочване на друг обект в близост, то може да се направи извод, че автомобила се е намирал в близост до кръстовище, което обаче не е посочено. На следващо място , при възприетите от наказващият орган фактически положения, на въз.Ж. е било наложено наказание на основание чл.182 ал.2 т.1 от ЗДП.Тази норма сочи, че паркирането е забранено пред входовете на паркове, театри, кина, предприятия, както и на други места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства. Такива факти обаче, които съответстват на тази санкционна норма, не са описани в постановлението.След като наказващият орган е приел, че с паркирането на автомобил върху маркировка М-15 се затрудняват останалите участници в движението, то е следвало да се приложи разпоредбата на чл.182 ал.1 т.1 от ЗДП, която именно забранява паркирането на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението.Това обаче не е било сторено и по този начин е допуснато противоречие между приетите за осъществени от фактическа страна действия от страна на въз.Ж. с дължимото от нейна страна законосъобразно поведение и приложимата санкционна норма.Поради това и съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

4

Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на въз. Ж. да се присъдят направените по делото разноски. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие , в който е посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в размер на 360лв. с включен ДДС. Това възнаграждение е определено в минималния размер , предвиден в чл.18 ал.4 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , като на основание § 2 „а“ от ДР на наредбата и по аргумент от Решение на Съда на Европейския съюз от 23 ноември 2017 г., по съединени дела С-427/16 и С-428/16, към адвокатското възнаграждение следва да се присъди и начисленият данък, тъй като в случая не е налице двойно облагане с ДДС. Поради това и съдът намира , че на въз. Ж. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 180/28.04.2021г. на зам. Кмета на Община-Варна , с което на Н. Б. Ж. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на Н. Б. Ж. - ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 / триста и шестдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5