Решение № 177 от 06.11.2025, Районен съд - Своге

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20231880100656 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Д. Т. Д., ЕГН ********** и Т. К. А., ЕГН ********** – двамата с адрес: ***, против „Пийсланд“ ЕООД, ЕИК 131254987, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***, къща 28, представлявано от управителя Г.

Ш., Община Своге, БУЛСТАТ 000776502, с адрес: гр. Своге, ул.

„Ал.Стамболийски“ № 7, представлявана от кмета Е. К. И. и „Инвестбанк“ АД, ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 85, представлявано от изпълнителния директор М. И. С., заедно с друг изпълнителен директор. Към исковата молба е представена от ищците и уточнителна молба Вх. № 1639 от 30.04.2025 г., като претенциите са уточнени и в съдебно заседание. В исковата молба, съобразно уточненията, се твърди, че ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), на основание покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том *, дело № ** от 04.08.1998 г. на Нотариус при Pайонен съд Своге, на дворно място, с площ от 1 000 кв.м., находящо се в землището на с. Брезе, община Своге, област София, попадащо в границите на Околовръстен строителен полигон на местност „Коцинци“, одобрен със Заповед № РД-02-14-165/04.09.1991 г. на МСАБ-София, заедно с построената в него през 1969 г. масивна едноетажна вилна сграда със застроена площ от 50 кв.м. и гараж с площ от 15 кв.м., при граници и съседи: ДГФ, Г. М. Д., дере, река „Пеща“. Твърдят също, че на основание покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том *, рег. № **, дело № ** от 17.09.1999 г. на Г. М. – Нотариус с рег. № *** на НК, са собственици в режим на СИО на празно дворно място, с площ от 1 000 кв.м., находящо се в землището на с. Брезе, община Своге, област София, попадащо в границите на 1

Околовръстен строителен полигон на местност „Коцинци“, одобрен със Заповед № РД-02-14-165/04.09.1991 г. на МСАБ-София, при граници и съседи:

ДГФ, Д. Т. Д., земеделски имот. Твърдят още, че двата недвижими имота са придобили от Г. М. Д. и В. Г. М., които се легитимират като собственици с Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение и наследство № 193, том IV, дело №1948 от 01.12.1997 г. на Нотариус при Районен съд Своге, който нотариален акт е издаден, въз основа на Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 394, том II, дело № 1352 от 16.09.1969 г. на Свогенски народен съдия, където дворното място е описано с площ от около 2 дка, находящо се в землището на с. Брезе, местност „Поповата дупка“, при граници: ТКЗС, река, горско стопанство и ровина. Твърди се, че вследствие на осъщественото от Г. М. Д. (почнал на ***г.) и съпругата му П. З. М. (починала на *** г.) владение върху имотите, в тяхна полза е изтекла давност за периода от 16.09.1959 г. до 16.09.1969 г., за което през 1969 г. са се снабдили с документ, удостоверяващ правото им на собственост. След смъртта на П. З. М., починала на *** г. – притежаваните от нея идеални части са придобити по наследство от праводателите на ищците – съпругa й Г. М. Д. и сина й В. Г. М. Изградените в първия недвижим имот масивна вилна сграда на един етаж с площ от 50 кв.м. и гараж с площ от 15 кв.м. са узаконени, съгласно издаден от Община Своге акт за узаконяване № 120 от 08.12.1997 г. Освен по силата на горепосочените правни сделки, при условията на евентуалност, ищците твърдят, че са придобили двата имота по давност, тъй като са владели същите спокойно, явно, непрекъснато и необезпокоявано за период повече от 10 години, считано съответно от 17.09.1999 г. до подаването на исковата молба, евентуално от 16.09.1969 г. – датата на съставяне на съставяне на горепосочения нотариален акт, с който Г.

М. Д. е признат за собственик по давностно владение на недвижимия имот от 2 дка. Имотите са индивидуализирани в приложените към исковата молба комбинирани скици, съгласно които тези имоти се застъпват, като попадат изцяло в имот с идентификатор ***, целият с площ от 13 862 кв.м., находящ се в с. Искрец, община Своге, област София, местност „Пеща“, по КККР, одобрена със заповед № РД-18-494/16.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, който ответната община е актувала с Акт за частна общинска собственост № 1227/29.04.2005 г. и с Договор за продажба № 306/09.08.2005 г., вписан в служба по вписванията гр. Своге на 10.08.2005 г., е продала на ответника „Пийсланд“ ЕООД, който се е снабдил с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот - констативен № 81, том III, рег. № 1550, дело № 452 от 09.09.2005 г. на А. Ч. – Нотариус с рег. № ** на НК и за задължения на което дружество са вписани възбрани, наложени по изп.д. № 20147810400904 на ЧСИ Г. Д. с район на действие СГС и по изп.д. № 20169260400076 на Ч. Ц. с район на действие СОС, с взискател – ответникът „Инвестбанк“ АД. При така описаните обстоятелства се иска от съда да приеме за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на основание горепосочените правни сделки, а при условията на евентуалност – на основание давностно владение на реална част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 13 862 кв.м., находящ се в с.

Искрец, община Своге, област София, местност „Пеща“, по КККР, одобрена със заповед № РД-18-494/16.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, която реална част е с площ от 2 000 кв.м., от които 950 кв.м., заключени между 2 точките, обозначени с цифрите 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8 и 1, с червен цвят на комбинирната скица на вещото лице инж. Л. М., представляваща Приложение № 1 към Съдебно-техническата експертиза (СТЕ), приета по настоящото дело и 1050 кв.м., заключени между точките, обозначени с цифрите 4, 5, 9, 10, 11, 12, 13, 7, 6 и 4, заедно с построените в имота през 1969 г. едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м. и гараж със застроена площ от 15 кв.м. Иска се още да бъде отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот – констативен № 81, том III, рег. № 1550, дело № 452 от 09.09.2005 г. на А. Ч. – Нотариус с рег. № 153 на НК в частта му, касаеща описания недвижим имот. Претендират се разноски.

Предявени са положителни установителни искове за собственост и условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането им. В случая такъв интерес спрямо ответниците е налице, тъй като видно от приложените към исковата молба писмени доказателства имотът, на реална част, от който ищците твърдят, че са собственици, е актуван с акт за частна общинска собственост, а съгласно писмените доказателства, представени с писмения отговор на ответната община, е отразен като земи по чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на всички искове, вкл. на установителните искове за собственост, за която съдът следи служебно и преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на всеки конкретен правен спор, за разрешаването на който е сезиран. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Съгласно задължителното разрешение, дадено в т. 3б ТР № 4 от 14. 03. 2016г. по т. д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, действителният собственик има правен интерес от предявяване на иск за собственост и срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, тъй като разпореждането с чужда вещ в найсериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на ищеца, отричайки правомощието му да се разпорежда със собствената си вещ. Такова действие представлява и налагането на възбрана за чуждо задължение, а и провеждането на публична продан. Във връзка с възражението за допустимостта на исковете в частта им относно сградата и гаража, построени в единия от имотите, съдът приема, че ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като последният има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признание на иска. Последното по настоящото дело не е налице, поради което исковете и в тази им част са допустими. В допълнение следва да се посочи, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. По настоящото дело липсват и твърдения за нещо друго.

От Община Своге е подаден писмен отговор, чрез адв. И. Ц. – пълномощник на кмета. В него се твърди нередовност на исковата молба, както и недопустимост на исковете поради липса на правен интерес, което възражение е неоснователно, с оглед изложеното по-горе. По съществото на 3 спора се заявява, че праводателите на ищците не са били собственици на процесните имоти, нито към момента на продажбата им, нито към по-ранен момент, като както те, така и ищците не биха могли да придобият правото на собственост върху спорните реални части от имота на заявените от тях основания, в подкрепа на което са изложени подробни и аргументирани съображения. Като придобивни основания за общината се твърдят остатъчен поземлен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ и чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, чл. 12 от ЗСГ (отм.), както и евентуално, че общината е придобила имота по давност за периода от 01.03.1995 г. (датата на влизане в сила на плана за земеразделяне) до 01.03.2005 г. Прави се възражение за липса на идентичност между имотите, посочени в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба, както и за липса на индивидуализация на същите, по което съдът намира, че имотите са индивидуализирани в представените комбинирани скици и са допълнително индивидуализирани с приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза. С оглед на изложеното се иска от съда да отхвърли претенцията, като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски.

О т „Инвестбанк“ АД е подаден писмен отговор, чрез пълномощник на законните представители. В него са изложени възражения, идентични с горепосочените възражения на другия ответник. В допълнение се излагат твърдения, че поради неизпълнение на поети договорни задължения и за събиране на вземанията си, формирани от това неизпълнение, по искане на „Инвестбанк“ АД срещу солидарните длъжници „Моз – 77“ ЕАД, ЕИК 121544465 и „Пийсланд“ ЕООД, са образувани изпълнително дело № 20147810400904 по описа на ЧСИ Г. Д., с Рeг. № ** при КЧСИ и изпълнително дело № 20169260400076 по описа на Ч. Ц., с Рeг. № ** при КЧСИ, в производството, по които са наложени възбрани върху недвижими имоти, собственост на длъжниците, в т.ч. и върху поземлен имот с идентификатор № ***, след като съдебните изпълнители са се убедили, че правото на собственост върху същия, принадлежи на „Пийсланд“ ЕООД. В хода на предприетото при Ч. Ц. изпълнение поземленият имот е реализиран на публична продан, като по отношение на получената сума е изготвено и предявено разпределение в съответствие с нормата на чл. 460 от ГПК, поради което пълномощникът на този ответник счита, че купувачът на поземления имот – „Ем ер хотели“ ООД, ЕИК 204214466, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, ет. 6, ап. 16, представлявано от управителите В. П. Г. и М. А. Ш., следва да бъде конституиран като страна в настоящото производство. Иска се от съда да отхвърли претенцията, като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски.

От ответника „Пийсланд“ ЕООД не е подаден писмен отговор.

С оглед твърденията на ответника „Инвестбанк“ АД, че имот с идентификатор № *** е реализиран на публична продан и купувач е „Ем ер хотели“ ООД, по Искова молба Вх. № 2896 от 12.08.2024 г. в Районен съд Своге е образувано гр.д. № 516/2024 г. по описа на съда. С последната искова молба въз основа на същите факти, изложени по настоящото дело, допълнени с твърдението, че с Постановление за възлагане на недвижим имот от 10.08.2017 г., по изп. дело № 20169260400076 имотът е възложен на купувача по публичната продан – ответникът „Ем ер хотели“ ООД, тъй като публичната продан е специфичен придобивен способ, деривативен по своя характер, се 4 сочи, че публичната продан на чужда вещ не прави купувача собственик на вещта и не лишава от собственост истинския й собственик. Поради това, се иска от съда да приеме за установено и спрямо ответника „Ем ер хотели“ ООД, че ищците са собственици на основание горепосочените правни сделки, а при условията на евентуалност – на основание давностно владение на същите реални части от поземлен имот с идентификатор ***, предмет на исковете по настоящото дело.