Решение № 182 от 15.07.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. П., 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20211230101439 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от М. ЛЮБ. Т., с постоянен адрес в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 743, ап. 23, ЕГН ********** и от В. ЛЮБ. СТ. , с постоянен адрес в гр. С., ж.к. „С. к.“, бл. 27, вх. А, ап. 13, ЕГН **********, против ЕЛ. Д. ЯНК., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 60, вх. А, ет. 3, ап. 8, ЕГН **********, ИЛ. Г. ЯНК., с постоянен адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 60, вх. А, ет. 3, ап. 8, ЕГН **********, Г. ЛЮБ. М., с постоянен адрес в гр. П., ул. „К. Б. I“ № 5, ет. 1, ЕГН ********** и В. ТР. М., с постоянен адрес в гр. П., ул. „О. П.“ № 49, ЕГН **********.

Ищците твърдят, че по наследство от своя баща – Л. С. Я., са собственици на по 1/12 идеална част от урегулиран поземлен имот и от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, находящи се в с. С., общ. П.. Поддържат, че баща им е придобил тези вещни права по наследство от неговия баща и техен дядо – С. Я. Б., чийто останали наследници са били съпругата му М. И. Б.а (починала) и другият му син Г. С.ов Я. (починал). Заявяват, че приживе М. Б.а се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка, за собственост по давност, на по 2/6 идеални части от имотите, след което изцяло ги е продала на Г. Я.. Изтъкват, че впоследствие първите двама ответници, в качеството им на наследници на Г. Я., са продали имотите на ответниците Г. и В. М.и. Смятат, че М. Б.а не е придобила идеалните им части досежно недвижимите имоти, тъй като не е упражнявала давностно владение върху тях. Считат, че по тази причина продажбеният акт в полза на ответниците Г. и В. М.и не е породил прехвърлително действие, в тази му част, поради което понастоящем те упражняват фактическа власт върху техните идеални части от имотите, без основание. Искат титулярството им върху визираните вещни права да бъде признато за установено спрямо четиримата ответници, а ответниците М.и да бъдат осъдени да им предадат владението на същите. Претендират и съдебни разноски.

1

Ответниците намират ищцовите претенции за неоснователни, настояват за тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които са сторили. Релевират доводи, че: след смъртта на съпруга си, М. Б.а е установила владение върху идеалните части на другите негови наследници от спорните имоти, в резултат на което и след изтичане на 10 години надлежно ги е придобила по давност; в условията на евентуалност, Г. Я. е придобил имотите въз основа на добросъвестно владение, започнало на 26.01.2015 г.; наследствените права на ищците от имотите, за които се води делото, не са в размера на претендираните такива, а в по-малък обем – по 1/18 идеална част.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото:

1.1.) Предмет на разглеждане са обективно (кумулативно) и субективно (активно и пасивно) предявени искове, както следва:

1.1.1.) По чл. 124, ал. 1 ГПК – спрямо ответниците Е. и И.Я.и.

1.1.2.) По чл. 108 ЗС – относно ответниците Г. и В. М.и.

1.2.) Според представената скица, издадена от Техническата служба на Общинска администрация – гр. П., имотите, станали повод за съдебния спор, представляват урегулиран поземлен имот (УПИ) IV-143, в кв. 19, по плана от 1989 г. на с. С., общ. П., с площ от 1665 кв. м., при съседи – две улици, УПИ III и УПИ V-144, както и двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв. м., изградена в неговата североизточна част.

1.3.) С. Я. Б. е починал на 21.11.1979 г., оставяйки за свои наследници по закон съпругата си М. И. Б.а, която е починала на 19.08.2020 г., и двамата им синове – Л. и Г.

Я.и. Л. Я. е починал на 02.12.2009 г. и неговите наследници по закон са трите му дъщери – двете ищци и М. Л.ова Я.-И.. Г. Я. е починал на 24.03.2020 г. и наследниците му по закон са ответницата Е.Я. (съпруга), ответникът И.Я. (син) и М. Г. ЯНК.

(дъщеря), която се е отказала от наследството му.

1.3.1.) Коментираните наследствени правоприемства се установяват от приетите 3 броя удостоверения за наследници – с изх. № 39/25.11.2020 г. и с изх. № 10/15.02.2021 г., издадени от длъжностното лице по гражданско състояние при Кметството на с. С., общ. П., и с изх. № 9400-15002/10.09.2020 г., издадено от длъжностното лице по гражданско състояние при Община С..

1.3.2.) Отказът, който М.Я. е направила по отношение на наследството на Г.

Я., се изяснява от приложените по делото копия на определение и на удостоверение, издадени по ч. гр. д. № 365/20 г. на Районен съд – гр. П..

1.3.3.) Съобразно правилата на чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 53, предл. 1 ЗН, наследствените квоти на наследниците възлизат на:

- по 1/3 част за наследниците на С. Б.;

- по 1/3 част за наследниците на Л. Я.;

- по 1/2 част за наследниците на Г. Я., които не са се отказали от наследството му.

1.4.) Никой от ответниците не оспорва, че първоначалните собственици на УПИ и на сградата, във връзка с които се води делото, са били С. и М. Б.и, в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), по аргумент от чл. 103 във вр. с чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. (отм.). Тук е нужно да се напомни, че ищецът е длъжен да доказва правото на собственост на свой праводател, само ако ответникът оспорва и него (вж.

Решение № 2053 от 31.07.2018 г. по в. гр. д. № 2235/2017 г. на Апелативен съд – гр. С., което е влязло в законна сила, след като не е било допуснато до касационно обжалване 2 с Определение № 141 от 20.03.2019 г. по гр. д. № 4438/2018 г., II г. о. на ВКС).

1.5.) Предвид режима на СИО между първоначалните собственици на недвижимите имоти, след смъртта на С. Б. имуществената общност се е прекратила, в резултат на което съпругата му е станала индивидуален собственик на 1/2 идеална част от тях, а синовете му – на по 1/4 идеална част. Основание за определяне на правата по този начин е приложимият нормативен регламент на чл. 14, ал. 3 във вр. с ал. 7, изр. 2 СК от 1968 г. (отм.), според който при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни, а когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, първият не получава дял от частта на починалия от общото имущество. Така пък всеки от тримата наследници на Л. Я. наследява от него по 1/12 идеална част от тези имоти.

1.6.) С нотариален акт № 004/23.01.2015 г. по нот. д. № 04/15 г. на нотариус Е. В.

(с рег. № 287 на Нотариалната камара) М. И. Б.а е била призната за собственик на по 2/6 идеални части от недвижимите имоти, до който се отнасят предявените искове.

1.6.1.) Придобиването на един недвижим имот при условията на общата давност (чл. 79, ал. 1 ЗС) е правна последица на сложен юридически факт, обхващащ:

1/ упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене; 2/ владението да бъде явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и 3/ то да е продължило за срок от 10 години.

1.6.2.) Когато един от съсобствениците (сънаследниците) придобива по давност чужди идеални части от съсобствен (сънаследствен) имот, съществуват известни юридически специфики, които задължително трябва да бъдат отчитани.

- При съсобственост, независимо от основанието, от което тя произтича, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той (респ. правоприемникът му) трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си (съобр. постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1 от 2012 г., ОСГК на ВКС).

- Затова, когато един сънаследник (съсобственик) упражнява фактическа власт върху сънаследствен (съсобствен) имот, той поначало се счита за владелец на своята част и за държател на частите на останалите сътитуляри на вещното право (вж. и Решение № 109 от 27.06.2017 г. по гр. д. № 3973/2016 г., I г. о. на ВКС).

- От друга страна, основанието, на което един от сънаследниците е започнал да упражнява фактическа власт върху общия имот, е от съществено значение при позоваването му на придобивна давност, защото ако фактическата власт е установена на основание, което изключва владението на останалите сънаследници, намерението за своене на първия се предполага (вж. Решение № 3 от 16.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г., I г. о. на ВКС и Решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г., I г. о. на ВКС).

- При всички положения обаче поведението на сънаследника владелец спрямо останалите сънаследници трябва да е несъмнено, иначе не може да доведе до придобиване на техните идеални части от имота по давност (вж. Решение № 73 от 03.08.2018 г. по гр. д. № 2244/2017 г., I г. о. на ВКС).

1.6.3.) Когато ответната страна се позовава на констативен нотариален акт, важат разрешенията за неговото правно значение, дадени в Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело № 11 от 2012 г., ОСГК на ВКС и в съдебната практика, създадена след неговото приемане (вж. Решение № 153 от 10.07.2013 г. по 3 гр. д. № 889/2012 г., I г. о. на ВКС, Решение № 208 от 24.09.2013 г. по гр. д. № 1961/2013 г., I г. о. на ВКС, Решение № 108 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 1854/2015 г., II г. о. на ВКС и Решение № 184 от 11.10.2016 г. по гр. д. № 1147/2016 г., I г. о. на ВКС).

В тях е утвърдено разбирането, че: нотариалният акт, с който по реда на чл. 587 ГПК (чл. 483 ГПК-отм.) се признава право на собственост върху недвижим имот, макар да не притежава материалната доказателствена сила по чл. 179 ГПК, има легитимиращ ефект за лицето, в чиято полза е издаден; тази легитимация е обвързваща за третите лица и за съда досежно удостовереното в акта право на собственост; доказателствената сила на нотариалния акт обаче може да бъде оспорена от всеки субект, който има правен интерес да твърди, че титулярят на акта в действителност не е носител на спорното вещно право; при такова оспорване тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение специалният процесуален режим, регламентиран в чл. 193 – чл. 194 ГПК; тогава оспорващият трябва да опровергае констатациите на нотариуса било като докаже свои права, противопоставими на титуляря на акта, било като опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание.

1.6.4.) От съвкупната преценка на показанията, дадени от разпитаните свидетели (Д. В., И. П. и Т. А.), които няма основание да не бъдат кредитирани, в тази им част, става ясно, че: от дълги години процесните поземлен имот и жилищна сграда трайно са били обитавани от С. и М. Б.и; след кончината на съпруга й, М. Б.а е продължила да живее там до смъртта си; около 1980 г. тя е организирала ремонт на къщата, свързан с боядисване на вътрешни стени и с подмяна на дограми и врати, както и на двора, изразяващ се в смяна на настилъчни плочки; Л. Я. още преди смъртта на баща си е пребивавал извън с. С., тъй като първоначално е бил в гр. С., където е учил, после е работил в гр. Р., след което се е установил постоянно да живее в гр. С.; до смъртта си е посещавал къщата и поземления имот в с. С. поне веднъж в годината, без да среща никакви пречки в тази насока и е бил в нормалните близки отношения със своята майка; през 2007 г. в двора на къщата е бил проведен разговор между М. Б.а и двамата й синове, при който тя им е казала, че тези имоти са нейни; не е ясно каква е била тяхната реакция при този разговор; впоследствие Б.а е водила и няколко телефонни разговора, в които е съобщавала, че е собственик на недвижимите имоти, без да е ясен адресатът на тези й думи; след като Л. Я. е починал, по веднъж или два пъти годишно къщата в с. С. е била посещавана от ищцата М.Т.; Г. Я. след 1980 г. е заживял в гр. П., заедно със съпругата си – ответницата Е.Я., но е ходил много често при майката си в с. С. (поне веднъж седмично).