Присъда № 128 от 29.06.2022, Софийски районен съд

Мотиви по НОХД № 15332/2021 г. по описа на СРС, НО, 115 състав Софийска районна прокуратура (СРП) е внесла в Софийски районен съд (СРС) обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение против Г.А. В. за това, че на 24.09.2019 г., около 20,54 часа в гр. София, на площад „*****“, от уличен стълб, намиращ се срещу входа на игрална зала „***“, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имота /разбил ключалката на заключващия механизъм на метално въже/ и чрез използване на неустановено по делото техническо средство е отнел чужда движима вещ – 1 брой велосипед марка „Cross Mountain Race 27,5” на стойност 495,00 /четиристотин деветдесет и пет лева от владението на ДР. Ц. ДР., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено в условията на повторност, при немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление: с присъда по н.о.х.д. № 1332/2011 г. по описа на РС-Никопол, споразумение № 166/18.10.2011 г., в сила от 18.10.2011 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК му определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.

28, ал. 1 от НК.

След предварително изслушване на страните и при наличие на предпоставките на процесуалния закон с протоколно определение съдът е постановил разглеждане на делото по реда на глава Двадесет и седма НПК, при условията на чл. 371, т. 2 НПК.

В съдебно заседание представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение, като намира същото за доказано от проведените действия по разследването на ДП, с оглед на което държавният обвинител моли съда да признае подсъдимия за виновен и на последния да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което на осн. чл. 58а, ал. 1 НК бъде намалено с 1/3.

Защитникът на подсъдимия намира, че с оглед процедурата, по която се развива производството, неговият подзащитен признава всички факти посочени в обстоятелствената част на ОА. Намира, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия е при приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК, като в тази връзка изтъква обстоятелства, които според защитата представляват смекчаващи вината такива. При условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени че не са налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК, претендира за налагане на наказание към законовия минимум, а именно една година и два месеца „Лишаване от свобода“.

В съдебно заседание подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. По същество се присъединява към изложеното от защитника.

1

В последната си дума моли за минимално наказание.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и спецификата на производството по глава Двадесет и седма от НПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г. АДР. ВЛ. е роден на **** година в гр. К. – Р. Ф., българин, български гражданин, с основно образование, живеещ на семейни начала, осъждан, безработен, ЕГН **********, с адрес гр. София, ***.

С определение по н.о.х.д. № 1332/2011 г. по описа на РС-Никопол, с което е одобрено споразумение № 166/18.10.2011 г., в сила от 18.10.2011 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2 от НК подсъдимият Г. АДР. ВЛ. е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.

На 24.09.2019 г. пострадалият Д. решил да посети игрална зала „***“, находяща се в гр. София, площад „*****“. Пострадалият се придвижил до въпросната игрална зала с притежавания от него велосипед марка „Cross”, модел „Mountain Race 27,5”. Около 20,30 часа пострадалият Д. пристигнал с горепосочения велосипед пред игралната зала, като заключил последния с метално въже, със заключващ механизъм за уличен стълб, намиращ се срещу входа на игрална зала „***“ и влязъл в залата. Малко преди това в игралната зала влязъл и подсъдимият Г.В.. Около 20,50 часа подсъдимият В. излязъл от игралната зала и забелязал велосипеда на пострадалия Д.. Подсъдимият В. решил да отнеме велосипеда, собственост на пострадалия Д., като в изпълнение на това свое намерени тръгнал към бул. „***“ и след около пет минути се върнал към стълба, където се намирал, заключен с метално въже, велосипедът на пострадалия Д.. С помощта на неустановено техническо средство подсъдимият В. разбил ключалката на заключващия механизъм на стоманеното въже, оставил го на земята, с разбития заключващ механизъм, качил се на велосипеда, собственост на пострадалия Д. и се отдалечил.

Впоследствие, около 21,30 часа свидетелят Д. излязъл от игралната зала и установил липсата на велосипеда си, като забелязал само стоманеното въже, с разбития механизъм за заключване, намиращи се на земята. Впоследствие подсъдимият В. се разпоредил с велосипеда на пострадалия Д. по неустановен начин.

Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, както и от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от показанията на свидетелите ДР. Ц. ДР.

/л. 13 и л. 52 от ДП/, Л.В.В. /л. 21 от ДП/, В. Б. Я. /л. 46 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л. 53 от ДП/, Видео – техническа и лицевоидентификационна експертизи /л. 29 - 35 от ДП и л. 69 – л. 73 от ДП/, СОЕ /л. 42 от ДП/ и справка за съдимост.

Доказателствената съвкупност е еднопосочна, логична и последователна, което даде основание на съда да приеме, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. От събраните в хода на досъдебното производство 2 доказателствени материали безспорно се установяват авторът на инкриминираните деяния, датата, мястото и проявлението на деянието в обективната действителност. В тази насока с оглед безпротиворечивостта на доказателствените източници и характера на производството, по което протече наказателното дело и съобразно разпоредбите на чл. 305, ал. 3 НПК /per argumentum a contrario/ и чл. 373, ал. 3 НПК съдът не дължи обсъждане на доказателствените източници поотделно.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна, че подсъдимият Г. АДР. ВЛ. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.

28, ал. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимият на 24.09.2019 г., около 20,54 часа в гр. София, на площад „*****“, от уличен стълб, намиращ се срещу входа на игрална зала „***“, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имота /разбил ключалката на заключващия механизъм на метално въже/ и чрез използване на неустановено по делото техническо средство е отнел чужда движима вещ – 1 брой велосипед марка „Cross Mountain Race 27,5” на стойност 495,00 /четиристотин деветдесет и пет лева от владението на ДР. Ц.

ДР., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено в условията на повторност, при немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление: с определение по н.о.х.д. № 1332/2011 г. по описа на РС-Никопол, с което е одобрено споразумение № 166/18.10.2011 г., в сила от 18.10.2011 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2 от НК подсъдимият Г. АДР. ВЛ. е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

Категорично се установиха по делото както основните съставомерни признаци на деянието от обективна страна, така и квалифициращите такива.

Събраният по делото доказателствен материал води до единствен и непротиворечив извод, че за да отнеме процесния велосипед марка „Cross Mountain Race 27,5”, собственост на пострадалия Д.Д., подсъдимият Г.В. е използвал неустановено по делото техническо средство, с което е разбил ключалката на заключващия механизъм на стоманеното въже, с което велосипедът е бил заключен за уличен стълб, намиращ се срещу входа на игрална зала „***“. Категорично се установи по делото и наличието на квалифициращият признак „повторност“, доколкото подсъдимият В. е бил осъждан с определение по н.о.х.д. № 1332/2011 г. по описа на РС-Никопол, с което е одобрено споразумение № 166/18.10.2011 г., в сила от 18.10.2011 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2 от НК и същото е влязло в сила преди извършване на настоящото деяние, като не е изтекъл срокът по чл. 30, ал. 1 от НК.

Преценявайки поведението на подсъдимия въз основа на фактите от обективна страна, с оглед преценка на психическото отношение на дееца към 3 деянието и общественоопасните последици, настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият В. е действал от субективна страна при форма на вина пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, а именно, че инкриминираната вещ не е негова собственост, а на друго лице, но независимо от това е отнел същата, като по този начин неимоверно е засегнал възможността Д. да се разпорежда безпрепятствено с процесния велосипед.

Доказано е и конкретното присвоително намерение при подсъдимия, доколкото по делото се установи, че същият се е оттеглил от местопрестъплението с процесния велосипед. От друга страна безспорно се установява, че подсъдимият е съзнавал, че осъществява процесното деяние от обективна страна и при посочените квалифициращи обстоятелства, доколкото за отнемането на процесния велосипед е използвал неустановено по делото техническо средство, чрез което е разбил заключващия механизъм, с който същият е бил заключен към уличен стълб и именно това е била целта му.

Подсъдимият е съзнавал и, че извършва процесното деяние, след като е бил осъждан с определение по н.о.х.д. № 1332/2011 г. по описа на РС-Никопол, с което е одобрено споразумение № 166/18.10.2011 г., в сила от 18.10.2011 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2 от НК, за друго престъпление срещу собствеността.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът взе предвид санкцията на приложимия материален закон, като за престъплението е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от една до десет години.

Съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително младата възраст на подсъдимия В. към момента на извършване на процесното деяние, не високата стойност на предмета на престъплението, както и обстоятелството, че подсъдимият има две деца. Съдът не може да се съгласи с изложеното от защитата, че следва да вземе предвид материалното положение на подсъдимия като фактор, който е способствал извършване на процесното деяние, доколкото видно от показанията на свидетелите ** *** и В. Я., същият е бил редовен клиент на игралната зала, което води до извод, че подсъдимият е имал материална възможност да посещава игрални зали. От друга страна съгласно т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо вината обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при ДП процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител, каквото конкретно поведение от страна на подсъдимия, в настоящия случай не се установява от материалите по делото.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени обремененото съдебно минало на подсъдимия и наличие на осъждане, извън посоченото, определящо квалифициращият признак „повторност“, което видно от справката за съдимост на подсъдимия отново е насочено срещу обществените отношения гарантиращи необезпокояваното упражняване на правото на собственост.