Решение № 13234 от 27.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13234 гр. С., 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20221110124036 по описа за 2022 година

Производството е за съдебна делба в първа фаза - по допускането ѝ.

Образувано е по искова молба от М. З. Е. срещу К. Х. Х., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС.

Ищцата твърди, че с ответника са съсобственици при равни квоти на апартамент № 81, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.606.***.***, находящ се в гр. С., ж.к. „Х. Д.“ в жилищна сграда – блок № 140, вх.

Г, трети етаж, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88,43 кв.м., при съседи: стълбище, ул. „Б. В.“, Д. Г. П. и двор, ведно с избено помещение № 9, при съседи: коридор, Д. Г. П. и М. Ц. Й., ведно с 5,155 % идеални части от правото на собственост върху общите части на жилищната сграда и идеалните части от правото на строеж върху държавна земя,. Същият бил закупен от тях по време на брака им, прекратен с развод, считано от 12.06.2020 г. Поради това иска трансформираната от бездялова в обикновена съсобственост при квоти ½ да бъде прекратена, като се допусне делба на процесния имот.

Ответникът в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба излага становище за допустимост и основателност на иска и се иска допускането на делба, но при различни квоти, като се оспорва презумпцията за съвместен принос.

Ответникът релевира възражение с правно основание чл. 23 СК за частична трансформация на лично имущество, като навежда довод за симулативност на сделката за покупко-продажба в частта относно вписаната в нотариалния акт цена, сочейки, че действителната такава е 57 500 евро (с левова равностойност 112 374 лв.). Твърди, че е заплатил с лични средства, дарени от родителите му сума в общ размер от 52 374 лв., както следва: при сключване на предварителен договор сумата от 5000 евро (с левова равностойност 9 799,15 лв.) и 2500 лв., а в деня на изповядване на сделката – още 20 500 евро (с левова равностойност 40 094,51 лв.). Сочи, че останалата част от действителната продажна цена, която разлика възлиза на 60 000 лв., е заплатена чрез 1 банков кредит, като последният също е изцяло заплатен с лични средства на ответника, отново дарени от родителите му. Предвид изложеното иска да се допусне делба при квоти 30 000/112374 идеални части за М. З. Е. и 82374/112 374 идеални части за К. Х.

Х..

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

От приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 66, том I, рег. № 1471, дело № 63 от 2007 г. от 20.03.2007 г. на нотариус Д. Ж., № 101 в НК, вписан в СВ – гр. С. като акт № 107, том XXXIII, № 9682/2007 г. се установява, че на 20.03.2007 г. К. Х. Х. е закупил от „Ф.“ АД апартамент № 81, находящ се в гр. С., ж.к.

„Х. Д.“ в жилищна сграда – блок № 140, вх. Г, трети етаж, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88,43 кв.м., при съседи: стълбище, ул. „Б. В.“, Д. Г. П. и двор, ведно с избено помещение № 9, при съседи: коридор, Д. Г.

П. и М. Ц. Й., ведно с 5,155 % идеални части от правото на собственост върху общите части на жилищната сграда и идеалните части от правото на строеж върху държавна земя.

В нотариалния акт като продажна цена на сделката е посочена сумата от 50 000 лв., платима в седмодневен срок от вписване на договорна ипотека върху имота в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД

От представената схема № 15-104875-02.02.2022 г., издадена от СГКК – гр. С., се установява, че процесният апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.606.***.***, с адрес на имота гр. С., район П., бл. 140, вх. Г, ет.

3, ап. 81, намиращ се на трети етаж в многофамилна жилищна сграда с идентификатор 68134.606.***.3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.606.***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, нива на обекта: 1, посочена в документа площ 88,43 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 9, 5,155 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.606.***.3.80, под обекта: 68134.606.***.3.78, над обекта: 68134.606.***.3.84.

Страните по делото не спорят, че към момента на закупуване на процесния имот същите са били в граждански брак, както и че същият е прекратен с влязло в сила Решение № 70 от 12.06.2020 г. на РС- Мадан по гр. д. № 16/2020 г.

По делото е приобщена обемна съвкупност от писмени доказателства във връзка с установяване на спорния по делото факт относно частична симулация на сделката по отношение на посочената в нотариалния акт цена за придобиването му и за доказване на наведеното възражение за частична трансформация.

От приложен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.02.2007 г., сключен между „Ф.“ АД като продавач, и К. Х. Х., като купувач (л. 38 и сл.), се установява, че първоначално е договорена продажна цена по отношение на процесния апартамент в размер на 57 500 евро, от която 5000 евро се заплаща като задатък /капаро/ към момента на сключване на договора, а останалата част от продажната цена – 52 500 евро, ще бъде заплатена с лични средства в деня на нотариалната сделка и с кредитни средства, отпуснати на купувача.

Посочената в предварителния договор продажна цена съответства на тази, посочена в договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 16.02.2007 г., сключен между К. Х. и „Орбита – недвижими имоти“ ООД (л. 40).

2

По делото е приложена разписка (л. 41), според която С. И. Б., като изпълнителен директор на „Ф.“ АД, сочи да е получил на 20.03.2007 г. от К. Х. сумата от 20 500 евро и 2500 лв. Върху разписката има положен подпис на лицето, посочено като неин издател, поради което същата се ползва с формална доказателствена сила, както и печат на дружеството.

Представена е още сметка по чл. 89 от Закона за нотариусите с посочен удостоверяван материален интерес – съответно 60 000 лв., за който съдът намира да е относим към изповядване на сделката за договорна ипотека, и 50 000 лв., относим към договора за продажба на имота.

Приложен е договор № 68КР-АА-0***/13.03.2007 г. (л. 43 и сл.), по силата на който „Първа инвестиционна банка“ АД предоставя на К. Х. Х. кредит при условията на овърдрафт по разплащателната сметка при максимално допустим размер от 60 000 лева за закупуване и ремонт на апартамент № 81, находящ се в гр. С., ж.к. „Х. Д.“, бл.

140, вх. Г, ет. 3. Не се спори, че кредитът е усвоен, като се установява, че сумата в размер на 60 000 лв. е преведена от К. Х. Х. по сметка на С. И. Б. видно от преводно нареждане (л. 56). Във връзка с отпуснатия кредит е учредена договорна ипотека върху процесния имот, което се установява от приложения по делото Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 67, том I, № 1472, дело № 64/2007 г. от 20.02.2007 г. на нотариус Д. Ж., № 101 в НК, вписан в СВ – гр. С. като акт № 163, том XII, дело № 9683/2007 г. (л. 54-55).

Приложени са по делото също така два броя договори за дарение (л. 57 и 58).

Съгласно първия от тях, сключен на 23.04.2006 г. в гр. А., Й. И.а Х.а дарява на К. Х. Х. сумата от 20 000 евро. Съгласно втория договор, съставен на 12.02.2007 г. в гр. Р., Х. Х.

Х. дарява на К. Х. Х. сумата от 14 000 лв.

От приложено по делото удостоверение за раждане на К. Х. Х. (л. 59) се установява, че Й. И.а Х.а и Х. Х. Х. са негови родители.

По делото е изготвена комплексна съдебно-техническа и графологическа експертиза, според която не може да се установи дали времето на съставяне на договорите за дарение съответства на посочените в тях дати на изготвяне.

Приложени са по делото Определение № 155/07.06.2022 г. по ч.гр.д. № 135/2022 г. по описа на РС – Мадан, и Определение № 163/13.06.2022 г. на РС – Мадан, постановени по ч.гр.д. № 135/2022 г. по описа на РС – Мадан, постановени в производства по реда на чл. 410 ГПК, инициирано по повод вземания, претендирани от К. Х. срещу М. Е. във връзка със задължения по чл. 30, ал. 3 ЗС. Същите интересуват настоящия процес, доколкото в тях се възпроизвеждат изявленията на страните за притежаваните от тях квоти в съсобствеността, а именно – по ½ ид.ч. От тях обаче, както и от останалите приложени писмени доказателства, вкл. разписки за плащане на суми въз връзка с друг имуществен спор между страните, не се установяват пряко релевантни по делото факти.

Представените по делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.02.2007 г., сключен между „Ф.“ АД като продавач, и К. Х. Х., като купувач (л. 38 и сл.), както и разписка от С. И. Б. за получаване на суми от К. Х.

(л. 41) съставляват начало на писменото доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, обосноваващо допустимост на гласните доказателства за установяване на твърдението за привидност на сделката за покупко-продажба на процесния апартамент в частта относно посочената в нотариалния акт цена. Ето защо за изясняване на спорния въпрос относно цената, както и за доказване на влагане на лични средства за 3 закупуването му с цел обосноваване на възражението за частична трансформация на лично имущество, по делото са изслушани свидетелски показания.

Според показанията на св. Л. Е., съпруга на брата на ищцата, тя знае, че закупуването на апартамента в гр. С. е станало с лични средства и кредит. Твърди, че ищцата и ответникът са спестявали и закупуването на апартамент било обща тяхна мечта.

От показанията на св. Емилов, брат на ищцата, също се установява той да знае апартаментът да е закупен със средства от кредит, като не помни каква е била сумата.

Според показанията на доведения от ответника св. В. Б., бивш семеен приятел, към момента поддържащ отношения с ответника, се установява, че знае за закупуването на апартамент в гр. С., като твърди покупката да се е случила някъде около средата на месец февруари 2007 г. Твърди, че ответникът К. го помолил да закара стока от гр. С. до магазина на ответника в гр. Р.. Тъй като станало късно, свидетелят останал да спи в дома на М. и К. в гр. Р.. На следващата сутрин бащата на К. – Х. – извадил пари и ги дал на К. да си купи апартамент. Парите били около 14 000 – 15 000 лв. Подписали нещо, но не видял какво. Някъде около месец след това К. се обадил по телефона на свидетеля и му казал, че носи голяма сума пари за закупуване на апартамента и го помолил да спи при него в ж.к. „Л.“. Вечерта К. бил много притеснен и започнали двамата да броят парите в чантата. По спомен на свидетеля там имало 1000 или 2000 лв. и още около 20 000 евро. К. му казал още, че апартаментът струва около 60 000 евро, като парите, които носи, са от майка му и баща му, а за останалата част ще изтегли кредит. Свидетелят придружил К. до нотариуса, тъй като последният не познавал С. и го било страх да иде сам, като докато мине сделката, чакал в коридора с чантата с парите. Казва още, че бил извън кантората, а като го извикали, подал парите. Няколко дни по-късно К. му се обадил, бил много щастлив и споделил, че има предварителен договор за апартамента.

Съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта относно възпроизвеждане на факти около предаване на сума от бащата на ответника в полза на ответника и заплащане с тази сума на част от цената на закупения апартамент.

Кредитира обаче показанията му в частта, в която твърди да знае част от цената на апартамента да е закупена с предадена в брой сума от 20 000 евро и 2000 лв., доколкото същите кореспондират с приложена по делото разписка (л. 41), в която се сочи, че С. Б. е получил сумата от 20 500 евро и 2500 лв. от К. Х.. От друга страна обаче в голямата си част съдът намира показанията на св. Ботев за недостоверни, доколкото в съдържателната си част същите са вътрешно противоречиви. Така например в началото свидетелят сочи, че апартаментът е закупен около средата на м. февруари 2007 г., а малко по-късно – че около месец след това (средата на м.март 2007 г.) К. му се обадил да му каже, че носи голяма сума пари за закупуване на апартамента и го помолил да спи при него в гр. С., а няколко дни по-късно К. отново му се обадил да му сподели, че има предварителен договор за апартамента. От така дадените показания не се установява свидетелят да е наясно с приблизителното време по отношение на месеца, в който се е състояла продажбата, като първо сочи, че това е била около средата на м. февруари, а по-късно – че около края на м. март е сключен предварителен договор.