Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 98 от 22.03.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Частно наказателно дело 33/2023
Вид
Определение № 98
Подписан
22.03.2023
В сила
28.06.2023
Състав
Недялка Николова Нинова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 98 гр. София, 22.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка Н. Нинова като разгледа докладваното от Недялка Н. Нинова Частно наказателно дело № 20231800200033 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.

Образувано е по постъпила жалба от А. Е. К. – наследник на починалия Иван Стоянов Костадинов, подадена чрез поверениците й – адв. Хр. Г. и адв.

К. Д. и двамата от САК, срещу постановление от 25.08.2022 г. на прокурор при Софийска окръжна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 28/2019 г. по описа на НСлС (пр.пр. № 1959/2019 г. по описа на СОП), водено за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 2 НК.

В жалбата се излагат доводи за необоснованост на фактическите констатации и изводи на прокурора, довела до незаконосъобразност на крайния му извод за прекратяване на наказателното производство.

В жалбата се твърди, че изводът на прокурора за прекратяване на наказателното производство е постановен при липса на обективно, всестранно и пълно разследване. Оспорват се изводите на АТЕ и допълнителна АТЕ, изпълнени от в.л. инж. Пламен Стефанов Петров, които са поставени в основата на фактическите констатации на прокурора, с доводи за необоснованост и за липса на необходимата компетентност на вещото лице. В тази насока се излагат твърденията, че:

- некачественото гориво винаги повлиява на работата на двигателя - на МПС или лек самолет, на мотоциклет, - като, противно на този факт, вещото лице е приело, че некачественото гориво не може да повлияе на работата на 1 двигателя. В тази връзка се твърди още, че в кориците на делото се съдържа техническа документация на производителя на процесния лек самолет с изисквания за експлоатацията му, приложена на английски език без превод на български език, където е отразено изрично, че некачествено гориво, неотговарящо на стандарта за този двигател, пряко влияе на работата на двигателя, като вещото лице е отбелязало, че се е запознало с тази документация, без да има данни дали и в каква степен вещото лице владее английски език;

- твърди се противоречивост в изводите на вещото лице, направени в основаната и допълнителната АТЕ, относно причините за възникване на произшествието. Конкретно се сочи, че в основната експертиза е изключена възможността причината за произшествието да е обективна, свързана с работата на горивната и запалителната системи на самолета, тъй като и двете са унищожени напълно и не могат да се правят изследвания и заключения, свързани с работата им и поради това като причина се сочи такава от субективен характер – грешка в пилотирането. В същото време допълнителната експертиза изключва качеството на горивото да е повлияло на работата на двигателя, който като агрегат е пряко свързан с горивната и запалителната система;

- твърди се, че не става ясно при изготвяне на експертизите дали вещото лице се е запознало с приложените по делото файлове с видеозаписи на полети от 18 и 19 май 2019 г., осъществени от И.К. със същия самолет, от които се вижда и чува, че двигателят на самолета е работил неритмично и перката спира да се върти за определен период от време, което е довело до аварийно кацане на самолета;

- твърди се, че при изготвянето на експертизите не са взети предвид показанията на свид. Иван Б., пред когото И.К. е споделил дни преди инцидента за проблеми с „поплавъците“ на карбуратора на самолета; че този свидетел, който е бил очевидец на инцидента, е описал, че самолетът се е завъртял три-четири пъти, а вещото лице твърди, че самолетът е „влязъл в свредел“, завъртял се един път, след което излязъл от свредела непосредствено преди да падне; че свидетелят сочи, че в един момент е престанал да чува работата на двигателя и това е станало преди падането на самолета, а вещото лице в противоречие на тези показания сочи, че през 2 цялото време на полета до падането на самолета двигателят му е работил;

- твърди се, че вещото лице е направило изводи, които са в противоречие с указанията, съдържащи се в ръководството за експлоатация на самолета, приложено на английски език: най-напред се твърди, че там е отразено, че т.н. „свредел“ с този самолет се овладява и от него се излиза само при изключен двигател и на следващо място – че първият завой се изпълнява на височина 60 метра и нагоре, а вещото лице е приело, че пилотът е предприел завой наляво на твърде ниска височина;

- твърди се, че не става ясно дали вещото лице се е запознало с показанията на свид. Стефан Г. Цонев и предадения от този свидетел видеозапис от охранителна камера.

На следващо място се оспорва компетентността на вещо лице - инж.

Пламен Стефанов Петров – да отговори на поставените му задачи, тъй като не е пилот, което изисква повторно изследване на всички значими за установяване на обективната истина факти за възникването и развитието на произшествието чрез назначаване на автотехническа експертиза, която да се изпълни от експерт с необходимата квалификация и знания и да е пилот.

В жалбата се сочат и редица обстоятелства, останали неизяснени, които са от значение за разкриване на обективната истина: не е установено с категоричност на каква височина е било летателното средство преди да извърши описаните от свид. Б. три-четири завъртания; не е изяснено на каква височина е бил самолетът, когато е бил стабилизиран от пилота, т.е. изведен от т.н. „свредел“, като се отчетат данните за пораженията по корпуса, изключвайки тези от пожара; не е установено местоположението, откъдето свид. Б. е възприел самолета – на пистата или на кулата, или на друго място; на какво разстояние по права линия е бил свид. Б. от мястото на катастрофата и дали от това място се чува шума от работещ двигател на такъв самолет; не е установена причината за навлизане на самолета в т.н. „свредел“ и конкретно дали е възможно това да се дължи на отказ на двигателя по време на изкачване, което да е довело до загуба на височина; не е установено мястото, където е заредено горивото за полета - на 25 и 26 май 2019 г. и за полетите на 18 и 19 май 2019 г, които са установими факти; да се изследва представения видеозапис на полетите от 18 и 19 май 2019 г., заснет от камерите на авариралия на 26 май 2019 г. самолет, вкл. да се възпроизведе разговора 3 между пилотите на видеофайла със заснети два самолета, който може да допринесе за изясняване на причините за аварийното му тогава кацане.

С посочените доводи се иска отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Софийският окръжен съд, наказателно отделение, първи първоинстанционен състав, след като провери материалите по делото във връзка с доводите, изложени в жалбата, намери за установено следното:

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл. 243, ал. 4 НПК и от лице, легитимирано съгласно същата разпоредба да обжалва посочения съдебен акт в качеството му на наследник – преживяла съпруга на починалото при авиокатастрофата лице Иван Стоянов Костадинов (справка – л.л. 119 и сл., том 1 от ДП, удостоверение за наследници – л. 33, т. 5 от ДП).

Досъдебното производство е образувано на 26.05.2019 г. на основание чл. 212, ал. 2 НПК за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 2 НК – затова че на 26.05.2019 г. в землището на с.

Черньово, община Ихтиман при управляване на въздухоплавателно средство „по непредпазливост е допуснал“ причиняване на смърт на повече от едно лице – на две лица (съответно) от мъжки и женски пол с неустановена самоличност.

В хода на разследването не е привлечен обвиняем.

С обжалваното постановление прокурор от окръжна прокуратура – София е прекратил наказателното производство, водено за същото престъпление на основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК – поради смърт на дееца.

Изложената от прокурора фактическа обстановка се изчерпва със следните фактически констатации:

На 26.05.2019 г., около 11:15 – 11:20 ч., едномоторен, пилотируем летателен апарат – свръх лек самолет „Pipistrel Virus SW 100“ с регистрационни знаци I-C721, собственост на И.К., изпълнява подготовка за излитане и излита от летателна площадка Ихтиман с цел да достигне до летателна площадка Драгановци (в близост до гр. Габрово).

Условията за полет били благоприятни – ясно време, неограничена 4 видимост, западен вятър със скорост 5,5-9,3 км/ч.

На борда на самолета били собственикът му И.К. и Вяра Л..

Самолетът излетял в посока северозапад, но за да достигне до набелязана цел, той е следвало да обърне посоката си на движение и да се отправи на изток – към летище Драгановци.

Около 11:22 ч., след излитането, когато самолетът е бил отдалечен на около 400 м от края на полосата за излитане и кацане и когато се е намирал на височина 50 – 100 м, е настъпило пропадане на самолета, завършило с удар в земната повърхност. В резултат на разрушенията от удара, разхерметизацията на резервоарите и възникването на пожар, самолетът е изгорял напълно.

Останалите са само метални елементи от конструкцията, двигателя и авиониката, както и малка част от лявото полукрило и лявата задкрилка.

Загинали са и двамата човека на борда, като телата им са били силно обгорени.

По-нататък прокурорът е посочил, че причината за настъпването на произшествието е „грешка на пилотиране, заключваща се в неправилна преценка в избора на височина и начин на изпълнение на маньовър „разворот“. С тази неправилна преценка пилотът е предизвикал загуба на надлъжна скорост на самолета и срив на подемната сила, с което е предизвикал падането му, без да е предвидил възможност за спасителни действия с органите на управление или спасителния парашут, с който е оборудван самолета.“, както и че въвеждането на самолета в свредел се дължи на грешки в действията на пилотиращия пилот.

При така изложените в обжалваното постановление фактически положения прокурорът е направил извода, че авиокатастрофата е настъпила в резултат „на нарушаване на правилата за движение на въздухоплавателното средство от страна на пилота – И.К.“.

Пределите на извършвания съдебен контрол в настоящото производство обхващат обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора по чл. 243, ал. 1 НПК. Изводите на прокурора за наличие на основание за прекратяване на наказателното производство следва да се основават на верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато тяхното изопачаване или превратно тълкуване, а разследването следва да е проведено при съблюдаване принципа за обективност, 5 всестранност и пълнота или с други думи - следва да са събрани всички възможни доказателства за изясняване на обективната истина.

При извършената проверка на законосъобразността и обосноваността на извода на прокурора за наличието на основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.

24, ал. 1, т. 4 НПК за прекратяване на наказателното производство, съдът констатира необоснованост, довела до съществена неяснота във волята на прокурора относно съществени за правилното решаване на делото въпроси.

Тази неяснота се въвежда от съществен фактически дефицит в изложението на фактическата обстановка в постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Най-напред в предложеното от прокурора фактическо изложение не се съдържат фактически твърдения въобще кой е пилотирал самолета и конкретно, че това да е бил собственикът му И.К.. Същевременно в материалите по делото се съдържат данни, събрани посредством АТЕ ( л. 56, том 9 от ДП), от които се установява, че управлението на самолета е дублирано на двете места без приоритет, за което и да е от местата („приоритет на управлението“ на някое от местата означава възможност седящият на приоритетното място да управлява самолета самостоятелно, игнорирайки командите с органите за управление от другото място /обяснение под черта, дадено в АТЕ - л. 56, том 9 от ДП/). В конкретния случай това означава, че всеки от двамата човека на борда би могъл да подава команди с органите за управление и да влияе върху полета на самолета. При тези данни и при липса на фактически твърдения в обстоятелствената част на постановлението относно обстоятелството кой от двамата човека на борда на самолета го е управлявал, остава неясно защо прокурорът е приел, че именно собственикът на самолета - И.К. – е управлявал самолета, при което е нарушил правилата за движение на въздухоплавателните средства. Този извод на прокурора е лишен от всякаква фактическа аргументация в постановлението, вкл. с довод за недоказаност на този факт, поради което проверката на неговата обоснованост би почивала единствено на предположения на съда, което е недопустимо.