Решение № 699 от 13.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 699 гр. София, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000503744 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 265282/06.08.2021г. постановено по гр.д. № 15130/2018г. по описа на СГС, ГО, 9 с-в е частично уважен иск с правно основание чл.4 § 3 ДЕС , като Районен съд Сливница е осъден да заплати в полза на М. С. С., сумата от 715 010,18лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди от нарушение на общностното право, представляващо постановяване на краен съдебен акт - определение от 10.05.2016г. по НОХД № 307/16г. по описа на PC - Сливница, с което е одобрено споразумение по чл.381 НПК, в противоречие с чл.4 пар.2 и чл.9 пар.1 от Регламент /ЕО/ №1889 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2018г. до окончателното плащане, а на осн.чл.78, ал.1 ГПК са присъдени разноски в размер на 15840,20 лева.

Със същото решение е отхвърлен предявния иск срещу втория ответник, в лицето на Народното събрание на Република България, като неоснователен. Присъдени са разноски по компенсация, като Х. Г., е осъден да заплати на НС на РБ сумата от 450 лв. юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.10, ал.4 от ЗОДОВ.

С решение от 26.08.2021г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №265282/ 06.08.2021 г. като на страница 7, ред 10, отдолу на горе, вместо Х. Г., да се чете М. С. С., роден на ********г. с немско гражданство, с адрес ул.*** 1

№ **, гр.***, Германия, а след което съдържанието на последния абзац от диспозитива е: ОСЪЖДА М. С. С., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, вр.чл.10 ал.4 ЗОДОВ, да заплати на НС на Република България сумата от 450 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото РС-Сливница.

Жалбоподателят-ответник РС - Сливница оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли претенцията в пълен размер. Изтъква факта, че искът не е насочен срещу надлежна страна, тъй като е предявен на 12.11.2018г. преди измененията на закона със ЗИДЗОДОВ ДВ, бр.94/2019 г. С последните изрично е посочено, че този закон се прилага към исковете, предявени след влизането му в сила. Преди цитираните изменения липсва изрична законова регламентация на процесуална субституция и държавата се представлява от министъра на финансите съобразно правилото на чл.31 ал.1 ГПК.

Законовото представителство на държавата изключва възможността тя да бъде представлявана и от процесуален субституент, каквито биха се явили Народното събрание и PC - гр. Сливница. Твърди, че в мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд не е извършил цялостна преценка на посочените две хипотези на достатъчно съществено нарушение, нито е анализирал допълнителните фактори, посочени в цитираната част от решението по делото Т.. СГС погрешно е счел, че нарушението е достатъчно съществено, единствено защото в конкретния случай PC - Сливница е действал като последна инстанция и не е отправил преюдициално запитване до Съда на ЕС, без да става ясно от къде се извежда и презумпция за достатъчно съществения характер на извършеното нарушение в този случай. Такава презумпция, видно от цитираната съдебна практика, не съществува. Неотправянето на преюдициално запитване е единствено допълнително обстоятелство, което следва да бъде преценено наред с останалите фактори, и само по себе си то не е приравнено на извършването на достатъчно съществено нарушение.

От друга страна твърди липсата на умисъл, тъй като определение от 10.05.2016г. по н.о.х.д. № 307/2016 г. на PC - Сливница е постановено в производството по чл.384 ал.1 във връзка с чл.381 НПК, въз основа на споразумение между прокурор при Районна прокуратура - Сливница и упълномощен защитник на М. С. С.. Видно от съдържанието на съдебния протокол от 10.05.2016г. по н.о.х.д. № 307/2016г. на РС-Сливница, подсъдимият се е признал за виновен, разбрал е последиците от. предложеното споразумение, съгласен е с тези последици и доброволно е подписал споразумението. С оглед на изложеното, в конкретния случай процесуалното поведение на М. С. С. в производството по чл.384 вр.чл.381 НПК също е от значение за преценката на това дали извършеното от PC Сливница нарушение при одобряването на споразумението, е достатъчно съществено. В случая недоказано пълно и главно е наличието на умишлено нарушение на правото на Съюза от страна на PC - Сливница, още по-малко за допусната неизвинима грешка. Счита, че с постановяването на определението от 10.05.2016 г. PC - Сливница не е извършил очевидно нарушение на правото на Съюза. Относно наличието на явно несъобразяване с установената практика на Съда на ЕС от страна на PC - Сливница, следва да се има предвид, 2 че за да е налице достатъчно съществено нарушение в тази хипотеза, не е достатъчно практиката на Съда на ЕС да дава отговор на съответния въпрос, свързан с тълкуването на общностното право. От тази съдебната практика трябва да следва, че този отговор е очевиден, а в случая това не е така. (Решение 30 септември 2003г., Kobler, С- 224/01, EIJ:C:2003:513).

На трето място посочва, че несъвместимостта на мярката по чл. 251, ал. 2 НК не следва явно и от определението на Съда на ЕС от 12 юли 2018 г., Pin/аги и Cirstinoiu, С707/17, EU:C:2018:574, на което се позовава ищецът в исковата молба. В него съдът установява несъвместимост на алтернативното прилагане на санкциите по ал.1 и ал.2 на чл.251 НК. Несъвместимостта на мярката по чл.251, ал.2 НК с правото на Съюза е установена по несъмнен начин едва с Определение от 30 януари 2019 г., АК, С-335/18 и С336/18, EU:C:2019:92, т. 38 и 39. Поради изложеното следва да се приеме, че преди постановяването на определението на PC - Сливница на 10.05.2016 г. не съществува практика на Съда на ЕС, от която по очевиден начин да следва, че отнемането в полза на държавата на недекларираната сума, предмет на престъпление, противоречи на правото на Съюза. Отговорът на този въпрос е ясен за националните съдилища, считано от 30 януари 2019 г., когато е постановено определението на Съда на ЕС по делото АК, С-335/18 и С336/18, EU:C:2019:92. В настоящия случай е налице влязъл в сила съдебен акт (определение от 10.05.2016г. по н.о.х.д. № 307/2016 г. по описа на PC - Сливница). Правоотношенията, уредени с този съдебен акт, не биха могли да бъдат засегнати от тълкуване на правото на Съда на ЕС, постановено след влизането в сила иа този съдебен акт. Противното ще засегне окончателният характер на съдебния акт, а това, на свой ред, ще бъде в противоречие с поетапната практика на Съда па ЕС, според която „принципът на сътрудничество, който произтича от чл. 4, пар. 3 ДЕС, не налага на национална юрисдикция задължението да се отклони от вътрешните процесуални правила, за да преразгледа и да отмени окончателно съдебно решение, ако се окаже, че това решение противоречи на общностното право" Отделно от горното твърди, че в случая би следвало да се ангажира и отговорността на Народното събрание, в качеството му на законодател, тъй като този държавен орган не е синхронизирал вътрешното право с правото на ЕС и към когото най-вече е насочен актът на СЕС, с който съответната национална правна норма е обявена за противоречаща на законодателството на ЕС. Претендира разноски.

Въззиваемата страна М. С. С. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че с определение N9 60473 от 10.06.2021 г. по гр. д. №4570/2019 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО върховните съдии не допускат касационно обжалване срещу решение №2037 от 06.08.2019г по в.гр.д № 5037/2018 г на САС, ГО, по силата на което жалбоподателят PC Сливница е осъден да заплати обезщетение по идентичен иск подаден преди измененията в ЗОДОВ от Ноември 2019г. Върховните съдии изрично посочват, че PC Сливница се явява процесуално легитимирана страна.

Въззиваемата страна Народното събрание на РБ оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърди, че преценката на съда 3 относно липсата на пряка причинна връзка между поведението на Народното събрание и претендираните от ищеца вреди е изцяло в съответствие с практиката на СЕС. Освен това законодателят е уредил непосредствената приложимост ма общностното право, неговия „директен ефект“ и примата му над националния правен ред. Осигурил е достатъчно законови гаранции, които да не позволят една единствена законова норма, уреждаща първично дадени обществени отношения, да накърни съществено интересите на правните субекти. Процесът на правоприлагане е сложна и комплексна дейност, свързана с тълкуване и прилагане на норми на вътрешното право и общностното право. При установено противоречие между национална норма и общностна норма, по силата на принципа на върховенство на общностното право, съдът е длъжен да приложи общностната норма.

Международните договори и правото на Европейския съюз имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат и това предимство се зачита пряко, както от съда, така и от всеки друг правоприлагащ орган (вж. Решение № 16 от 02 март 2021 г. по гр.д. № 1914/2020 г. на ВКС, IV ГО). Затова счита, че дори законодателят да е допуснал грешка, има достатъчно правни гаранции тя да не възпроизведе ефект върху конкретни правоотношения. Предвид посоченото, не може да се установи причинноследствена връзка между твърдяното нарушение от Народното събрание и претендираните вреди.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 4 § 3 ДФЕС, предявен от М. С. С. /гражданин на Германия/, който твърди, че на 08.05.2016г. при преминаване на Митнически пункт Калотина не е декларирал сумата от 365 300 евро и 925 турски лири. За деянието е образувано досъдебно производство и бил задържан. На 10.05.2016г. PC- гр.Сливница одобрил споразумение по НОХД №307/2016г., с което на основание чл.251 , ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за седем месеца, отложено с три годишен изпитателен срок, а на основание чл.251, ал.2 НК недекларираната сума, предмет на престъплението, е отнета в полза на РБ. Твърди, че е поискал възобновяване на наказателното производство, но с решение №337 от 01.08.2016г. постановено по НОХД №701/2016г. искането е оставено без уважение.

Претендира конфискуваната сума от 715 010,18лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от неприлагане на правото на ЕС, солидарно от НС на РБ и РС-Слевница, ведно със законната лихва от 15.07.2018г. до окончателното плащане и направените по делото разноски.

Предметът на спора се определя от оплаквания за настъпили вреди от нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС) чрез действие на съдебния орган - РС /постановена присъда и конфискация/ както и чрез законодателно бездействие от страна на Народно събрание.

От фактическа страна се установява, че при преминаване на българската граница на 08.05.2016г. при МП - Калотина ищецът не е декларирал пред митническите органи сумата от 365 300 евро с левова равностойност 714 464,70лева и 925 турски лири с левова равностойност 545,48лева или сума на обща стойност от 715 010,18лева. Валутата била иззета с Протокол за оглед на местопроизшествие от 08.05.2016г.

С одобрено на осн. чл. 382 НПК споразумение от 10.05.2016г. по НОХД № 307/2016г. по описа на P C - Сливница, ищецът бил признат за виновен в нарушение на 4 разпоредби от Валутния закон и на Наредба № Н - 1 от 01.02.2012г. на Министъра на финансите, за което на осн.чл.251, ал.1, вр. чл.54, ал.1 НК му било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, отложено с 3-годишен изпитателен срок, а на осн.чл.251, ал.2 НК недекларираната сума на обща стойност от 715 010,18 лева, представляваща предмет на престъплението, е отнета в полза на държавата.